Симон Вей

Симон Вей Simone Veil
френски юрист и политик
Симон Вей през 2008 г. 2008 г.
Родена	13 юли 1927 г. Ница, Франция
Починала	30 юни 2017 г. (89 г.) VII окръг, Париж, Ил дьо Франс, Франция
Погребана	Пантеон, Париж, Франция
Учила в	Институт за политически изследвания
Награди	кавалер на Националния орден за заслуги Хайнрих Хайне (2010)[1][2]
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Симон Вей в Общомедия

Симон Вей (на френски: Simone Veil; 13 юли 1927 г. – 30 юни 2017 г.), позната също като Вейл, е френски юрист и политик, етническа еврейка.

Заемала е длъжностите член (евродепутат) и председател на Европейския парламент, министър на здравеопазването (при Валери Жискар д'Естен), член на Конституционния съвет на Франция.

Симон Вей е оцеляла от концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау, където губи част от семейството си. Почетен председател е на Фондацията в памет на Катастрофата (Fondation pour la Mémoire de la Shoah; съкр. Фондация „Шоа“), посветена на Холокоста. Известна е с прокарването на Закона за легализиране на абортите във Франция на 17 януари 1975 г.

След като завършва Института за политически науки в Париж с диплома по право, се отказва да прави кариера на адвокат. През 1956 г. успешно издържа националния изпит за магистрат. След това е назначена на ръководна длъжност в Националната ГУМЛС към Министерството на правосъдието, където отговаря за съдебните въпроси и условията в затворите и лечение на лишени от свобода жени.

Напуска този пост през 1964 г., за да стане директор по гражданските въпроси, като подобрява общите права и статут на френските жени. Член на Синдиката на магистратурата, тя е първата жена, избрана за генерален секретар на Висшия съвет на магистратите през 1970 г.

От 1974 до 1979 г. Вей е министър на здравеопазването в правителствата на Жак Ширак и Раймон Бар.

Избрана е за член на Европейския парламент в изборите през 1979 г. В своята първа сесия новият парламент я избира за свой председател. Симон Вей е първата жена, избрана за председател на Европейския парламент. Остава на поста до 1982 г.

От 1993 до 1995 г. Симон Вей отново е член на френския кабинет, служейки като държавен министър и министър на здравеопазването, социалните въпроси и града в правителството на премиера Едуар Баладюр.

През 1998 г. е назначена в Конституционния съвет на Франция. През 2005 г. си взима отпуск от Съвета заради кампанията в подкрепа на Договора за създаване на Конституция за Европа.

Вей умира в дома си на 89 години на 30 юни 2017 г.^[3]

• Министър на здравеопазването: 28 май 1974 – 29 март 1977
• Министър на здравеопазването и социалното осигуряване: 29 март 1977 – 3 април 1978
• Министър на здравеопазването и семейството: 3 април 1978 – 4 юли 1979
• Държавен министър, министър на социалните въпроси, здравеопазването и града: 31 март 1993 – 16 май 1995

• Председател на Европейския парламент: 1979 – 1982 (избран за член през 1979 г.)
• Член на Европейския парламент: 1982 – 1984
• Председател на Европейската либерална, демократична и реформистка партия: юли 1984 – юли 1989

• Член на Конституционния съвет на Франция: март 1998 – март 2007
• Председател на фондация Шоа: 2000 – 2007 (почетен председател от 2007 г.)
• Член на Съвета на директорите на Френския институт за международни отношения (IFRI)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Simone Veil в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN MBa NDL NKC NLA NLG PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat