Полска азбука
Полската азбука се основава на латиницата. Тя се състои от 35 самостоятелни букви, от които 9 имат диакритични знаци. В езика също така се използват и 8 основни буквосъчетания от 2 и 3 букви, които не притежават статут на самостоятелни знаци.
|
|||||
Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. |
Азбука
[редактиране | редактиране на кода]Главни букви | A | Ą | B | C | Ć | D | E | Ę | F | G | H | I | J | K | L | Ł | M | N | Ń | O | Ó | P | Q | R | S | Ś | T | U | V | W | X | Y | Z | Ź | Ż |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Малки букви | a | ą | b | c | ć | d | e | ę | f | g | h | i | j | k | l | ł | m | n | ń | o | ó | p | q | r | s | ś | t | u | v | w | x | y | z | ź | ż |
За присъщите особености на полския език са използвани ��иакритически знаци, добавени към някои от стандартните латински букви. Всяка буква може да бъде под формата на главна или малка буква, като главната буква Y се среща само в изключения, напр. в заемки и исторически правопис. Буквите Ą, Ę, Ń и Y не се употребяват в началото на думите. Те могат да бъдат изписани с главни букви само когато цялата дума е написана с главни букви. Q, V и X се използват единствено за правилното изписване на думи или имена от чуждестранен произход, които не са полонизирани.
Опашката под Ą и Ę исторически означава назално произношение; на български и руски се предава чрез вмъкване на H или M (ако е преди B или P), дори ако сега няма нищо наистина назално в произношението.
Щрихът, изписан като знак за ударение над съгласните C, N, S, Z означава тяхната „мекота“ (в смисъл: на слух Ć, Ś, Ź са по-близо до Ч, Ш, Ж, отколкото до Ц, С, З) и се използва само в края на думата и пред съгласни. Преди гласните щрихът не се пише, а буквата i или нейната комбинация с гласни показва мекота: koń (кон) – koni (коне) – konia (коня).
Исторически твърдото Żż понякога се изписва като Z̒z̒. (Да не се бърка с мекото Źź.) Друг вариант, използван и днес, е Ƶ�� с черта в средата.
Буквата Ó се чете като U и така се произнася и на български. Разликата между тях е само историческа: Ó не обозначава оригиналния звук [u], а сравнително наскоро променен от [o] (при словообразуване и флексия често се редува с непромененото O: Kraków - w Krakowie, krakowski).
При предаване на полски имена и заглавия на български език не се вземат предвид много характеристики на произношението: например, горните Ć, Ś, Ź се произнасят не като съскави Ц, С, З, а като свистящи Ч, Ш, Ж; не се произнася обеззвучаването на съгласни в края на думата, буквата Ł се произнася като Л, а не като У и т. н. Освен това, полските фамилни имена, завършващи на -ki / -ka на български се произнасят със същите окончания (например Войчех Ярузелски, Барбара Брилска).
Главна буква |
Малка буква |
На полски се се назовава | Обикновено представя звука | По звук отговаря на кирилската буква | Други звукови значения |
---|---|---|---|---|---|
A | a | а | /a/ | А, а | |
Ą | ą | он | /ɔ̃/ | Ѫ, ѫ | |
B | b | бе | /b/ | Б, б | /p/ |
C | c | це | /t̪͡s̪/ | Ц, ц | /d̪͡z̪/. Виж също и двузнаците ch, cz, ci. |
Ć | ć | ч | /t͡ɕ/ | Ч, ч | /d͡ʑ/ |
D | d | де | /d̪/ | Д, д | |
E | e | е | /ɛ/ | Е, е | /e/ |
Ę | ę | ен | /ɛ̃/ | Ѧ, ѧ | |
F | f | еф | /f/ | Ф, ф | /v/ |
G | g | гйе | /ɡ/ | Г, г | /k/ Виж също gi. |
H | h | ха | /x/ | Х, х | /ɣ/, /ɦ/ сред малък брой диалекти. |
I | i | и | /i/ | И, и | /j/ преди съгласна. |
J | j | йот | /j/ | Й, й | |
K | k | ка | /k/ | К, к | /g/. Виж също и ki. |
L | l | ель | /l/ | Љ, љ | Може да приеме значението на /lʲ/ в източните диалекти. |
Ł | ł | ел | /w/ | Л, л | Може да приеме значението на /ɫ̪/ в източните диалекти. |
M | m | ем | /m/ | М, м | /ɱ/ пред лабиодентални съгласни. |
N | n | ен | /n̪/ | Н, н | /n̺/ |
Ń | ń | ни | /ɲ̟/ | Њ, њ | /j̃/ |
O | o | о | /ɔ/ | О, о | /o/ |
Ó | ó | "о" с крескон | /u/ | У, у | /ʉ/ |
P | p | пе | /p/ | П, п | /b/ |
R | r | ер | /r/ | Р, р | Често /ɾ/ при бързо говорене. Виж също и rz. |
S | s | ес | /s̪/ | С, с | Виж също и sz, si. |
Ś | ś | ш | /ɕ/ | Ш, ш | /ʑ/ |
T | t | те | /t̪/ | Т, т | |
U | u | у | /u/ | У, у | /ʉ/, понякога и /w/ след гласни звукове. |
W | w | ву | /v/ | В, в | /f/ |
Y | y | игрек, ы | /ɘ̟/ | Ы, ы | |
Z | z | зет | /z̪/ | З, з | /s̪/ |
Ź | ź | жйет | /ʑ/ | Ж, ж | /ɕ/. Виж също и dź. |
Ż | ż | жет | /ʐ/ | Ж, ж | /ʂ/. Виж също и dż. |
Буквосъчетания
[редактиране | редактиране на кода]В полския език се използват следните основни буквосъчетания от 2 и 3 букви, които не притежават статут на самостоятелни знаци: [1]
Буквосъчетание | Звук на полски | Сходен български звук | Пример | Забележка |
---|---|---|---|---|
CH | [x] | Беззвучна ⟨x⟩ | chleb [chleb] — [хлеб] (хляб) | |
CZ | [ʈʂ] | [тш] | miecz — [миетш] (меч) | произнася се слято, твърдо [ч] |
DZ | [ʣ] | [дз] | bardzo — [бардзо] (много) | произнася се слято |
DŻ | [ɖʐ] | [дж] | dżdżysty — [джджъйстъй] (дъждовно) | произнася се слято |
DŹ | [ʥ] | [джь, чж] | dźwig — [джьвиг], [чжвиг] (кран) | произнася се слято; съчетание dzi — джь + йотирана буква (е, я, ю) или и |
RZ | [ʐ], [ʂ] | [ж], [ш] | rzeka — [жека] (река), przekrój — [пшекруй] (напречно сечение) | [ж]; след глухи съгласни се чете като [ш] |
SZ | [ʂ] | [ш] | szkoła — [шкоўа] (училище) | |
DZI |
Не всяка ситуация на комбинацията от букви rz е ситуация на диграфа rz, защото в думи като „marznie“, „mierzi“ или „Tarzan“ има двойки звуци r + z / r + ź. По същия начин, в случай на комбинация от букви dz, първата от тях може да бъде елемент от префикса „od“, например „odznaczyć“ (премахнете отметката) [1].
Съчетанието cj в думи от латински произход според стария правопис се е изписвало като cy (срв.: kompozycya и съвременното kompozycja).
Знакът i омекотява някои от предходните съгласни или групи съгласни. Пред гласна обикновено не се чете и се използва само за писане на омекотяване. Комбинации от съгласни, включващи I, могат да се разглеждат като ди-, три- и тетраграфи: CI (=Ć), DZI (=DŹ), NI (=Ń), SI (=Ś), ŚCI (=ŚĆ), ZI (= Ź ), ŹDZI (=ŹDŹ), както и комбинации GIE/GIĘ и KIE/KIĘ.
В редки случаи комбинации от омекотени букви с IA / IĄ, IO, IU също могат да се считат за такива (без произнасянето на I като гласна и ако не е причислено към горните основни ди-, три- и тетраграфи). За подробно оп��сание на ролята на диграфите в произношението вижте статията в Уикиречник. В полския правопис има и тризнака dzi и омекотявания: ci, ni, si, zi. [2]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ортографя цырылицка для ѩзыка польскего, Цырылица для ѩзыка польскего, © Jan van Steenbergen, September 2008. Last update: 31 III 2010.
- Урок 1: Полска азбука и звуци в полския език, Полски език за всеки.
- Тереза Домбек – Учебник по полски език. София, Наука и изкуство, 1980. с. 29.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Alicja Nagórko – Zarys gramatyki polskiej. Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe, 2007. ISBN 978-83-01-15390-8.
- ↑ Alfabet polski – najważniejsze definicjeAlfabet polski – najważniejsze definicje, 11.04.2018, архив на оригинала http://www.alfabetpolski.pl:80/definicje.html от 16.05.2017.