Мандра (язовир)

Мандра
Язовирът
Местоположение
Местоположение в България 42.423333, 27.391389
Местоположение	Бургас, България
Надм. височина	4 m
Построен	1963
Езеро
Дължина	12 km
Ширина	1.5 km
Площ	1300 ha (13 km2)[1]
Воден обем	165 000 000 m3
Приток	Изворска река Факийска река Средецка река Русокастренска река
Отток	Черно море
Мандра в Общомедия

Мандра, също и със старото му име Мандренско езеро, е язовир в България. Намира се южно от Бургас. До 1963 година е полусолено езеро.

Стари наименования на езерото са Кьорфес, Ахренслийското блато и Язеклийско езеро. Името Кьорфес идва от турското кörfez и означава залив. Под това име езерото се среща през 1493 година, което е важно указание, че самото езеро е било използвано за пристанище.

През 1884 година Константин Иречек описва езерото с дължина 10 km и ширина 1 – 2 km като отворен лиман със слаба, но постоянна проточност. Лятно и есенно време и особено при източни ветрове осолеността се покачвала. Според доклад на проф. Бончев от 1912 година то имало площ от 16,5 km² и било по-малко от Бургаското езеро. В доклада също е посочена дълбочина при канала Пода от 5 метра, докато в западната част тя е стигала едва 70 – 80 cm.^[2]

През 1963 година е построена язовирната стена, коят�� превръща по-голямата част от езерото в сладководен язовир и увеличава площта му близо 4 пъти.^[2]

Над езерото минава Виа Понтика – една от големите въздушни магистрали на мигриращи птици от цяла Европа. Обект на чести набези от бракониери, което чувствително намалява рибните запаси.

Езерото е най-южното и най-голямо от четирите Бургаски езера с площ на водната повърхност около 1300 ха.

Дължината му е 8 km, максималната ширина 1,3 km. Разположено е в добре оформена речна долина, ориентирана напречно на морския бряг, като устието и язовирната стена са в непосредствена близост до южния край на Бургас. Четири реки се вливат в езерото: Изворска, Факийска, Средецка и Русокастренска.

Езерото е било запазено в естествения си вид до 1934 г., когато са извършени корекции на някои от реките и са построени диги в западната му част за предотвратявания на пролетните наводнения. Втората основна промяна на езерото настъпва през 1963 г., с построяването на язовирна стена в източната му част. По този начин са унищожени част от обраслите с блатна растителност плитчини, прекъсва се връзката на езерото с морето и то става изцяло сладководно. Изчезват големите тръстикови масиви, а с тях и удобните места за гнездене на чапли, пеликани, патици и др. видове водолюбни птици.

Крайбрежието на „Мандра“ обхваща най-северните склонове на Странджа. Те се отличават с характерна горска растителност – циклами, див божур, снежно кокиче, минзухари.

Най-ценните части на езерото са поставени под закрила защитените територии Узунгерен, Пода и устието на река Изворска (с площ 151 ха).

Други части на езерото са обявени за защитени територии (част от устието на лимана-защитена местност „Пода“, с площ 107 ха, устието на р. Изворска – с площ 151 ха, „Узунгерен“ – с площ 210 ха. За разлика от другите езера крайбрежието на Мандра обхваща и най-северните склонове на Странджа. Те се отличават с характерна горска растителност – циклами, див божур, снежно кокиче, минзухари и др.

Най-интересни са птиците на езерото и крайбрежието, където са установени над 250 вида. От тях като световно застрашени са малкият корморан (1200 екз.), къдроглавият пеликан (338 екз.), червеногушата гъска (16 870 екз.), тръноопашатата потапница (311 екз.), ливадният дърдарец (до 10 екз.). Най-значимото място за гнездене на птиците е „Пода“, крайбрежните ливади, пясъчните брегове – за синявицата, пчелояда, червения ангъч и др. Зимните концентрации на кафявоглавата и качулатата потапници – съответно 17 000 екз. и до 13 000 екз., на пойния лебед (300 екз.) и малкия лебед (80 екз.) са най-високи за страната и на второ място по отношение на голямата белочела гъска (61 000 екз.) и червеногушата (до 17 000 през 1997 г.) Поради този факт „Мандра“ е орнитологично важно място с европейска значимост. От бозайниците в района са най-добре запазени популациите на видрата и белката. Друга ценност на езерото са рибните му запаси и водоплаващият дивеч. Общо в езерото са установени 5 вида риби от Червената книга на България.

Мандренското езеро съхранява големи количества сладка вода. Тя се използва за производствени цели от „Нефтохим“, Бургас.

Езерото е привлекателно за привържениците на познавателния туризъм през всички сезони. Съществуващите археологически разкопки и музей в Дебелт предоставят любопитна информация за тези земи по време на Римската империя.

• Езерата на Бургас Архив на оригинала от 2017-01-25 в Wayback Machine.

п б р Българско Черноморие (от север на юг) Северна България (Северно Черноморие) Общини Шабла нос Сиврибурун • къмпинг Космос • Дуранкулак • Дуранкулашко езеро • Орлово блато • нос Карталбурун • къмпинг Карвуна • Крапец • Шабленско езеро • Езерецко езеро • къмпинг Добруджа • Шабла • нос Шабла • Тюленово Каварна Камен бряг • резерват Яйлата • курорт Русалка • Наневска тузла • Болата • нос Калиакра • Българево • Каварна • Долината на авлигите • Божурец • Топола Балчик Балчишка солница • Балчик • курорт Албена • Батова река • резерват Балтата • Кранево Варна курорт Златни пясъци • Златни пясъци (природен парк) • курорт Ривиера • курорт Чайка • курорт Ален мак • ваканционен комплекс Слънчев ден • курорт Константин и Елена • Евксиноград • кв. Траката • кв. Бриз • кв. Чайка • Варна • Варненски залив • кв. Аспарухово • кв. Галата • нос Галата • курортно селище Фичоза • курорт Черноморец • защитена местност Ракитник • местност Паша дере Аврен защитена местност Лиман • къмпинг Рай • къмпинг Романтика • Камчия (река) • Камчия (курорт) • Камчия (резерват) Долни Чифлик Камчия (река) • Камчия (курорт) • Камчия (резерват) • Шкорпиловци • Фъндъклийска река Бяла местност Кара дере • Черния нос • Белия нос • Бяла • свети Атанас (нос) • къмпинг Луна Южна България (Южно Черноморие) Общини Несебър къмпинг Простор • Двойница (река) • Обзор • защитена местност Смриките • защитена местност Иракли • нос Емине • ваканционно селище Елените • Несебърски залив • Свети Влас • Слънчев бряг • Хаджийска река • Несебър • защитена местност Кокетрайс • нос Акротирия • Равда • нос Равда Поморие Ахелой • Поморийски залив • Поморийско езеро • Поморийски полуостров • Поморие • къмпинг Европа Бургас Сарафово • Атанасовско езеро • Бургас • Бургаски залив • Бургаско езеро • язовир Мандра • местност Пода • защитена местност Узунгерен • Крайморие • защитена местност Ченгене скеле • нос Чукаля • о. Св. Анастасия Созопол залив Атия • полуостров Атия • Черноморски залив (Вромос) • Свети Никола (полуостров) • Акин • Черноморец • Созополски залив • вилна зона Червенка • къмпинг Златна рибка • къмпинг Градина • Созополски полуостров • Созопол • о. Св. Кирил • о. Св. Иван • о. Св. Петър • п-ов Буджака • нос Колокита • Райски залив • залив Каваците • къмпинг Каваците • къмпинг Смокиня • резерват Пясъчна лилия • къмпинг Веселие • Агалина (природна забележителност) • Дюни (курорт) • залив Алепу • Алепу (дюни) • блато-лагуна Алепу • Хумата • о. Св. Тома Приморско залив Аркутино • блато-лагуна Аркутино • Ропотамо (река) • Ропотамо (резерват) • нос Св. Димитър • Беглик таш • п-ов Буруна • Маслен нос • Стомопло (блато) • Стомопло (залив) • Перла (плаж) • Приморски полуостров • Приморско • Дяволски залив • Дяволска река • ММЦ Приморско • къмпинг Лес • къмпинг Атлиман • залив Атлиман • Китен • Урдовиза (нос) • Китенска река Царево Китенска река • къмпинг Юг • Лазурно море • къмпинг Корал • Лозенец • Арапя (къмпинг) • Царево • Странджа (природен парк) • къмпинг Нестинарка • Варвара • нос Буруна • къмпинг Делфин • Ахтопол • Наково кладенче (защитена територия) • река Велека • Синеморец • защитена местност Силистар • Резово • Резовска река