Направо към съдържанието

Каварна (община)

Община Каварна
      
Общи данни
ОбластДобрич
Площ481.367 km²
Население15 772 души
Адм. центърКаварна
Брой селища21
Сайтkavarna.bg
Управление
КметЕлена Балтаджиева
(ВМРО-БНД, ИТН; 2019)
Общ. съвет17 съветници
Община Каварна в Общомедия
Топографска карта на община Каварна.

Община Каварна се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич. През 1891 г. Каварна е център на община, съставна на Балчишка околия.[1]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югоизточната част на област Добрич. С площта си от 481,367 km2 заема 5-о място сред 8-те общините на областта, което съставлява 10,2% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е равнинен. Цялата ѝ територията попада в пределите на Добруджанското плато. То е слабо наклонено на североизток, изток и югоизток и височината му в границите на общината варира между 100 и 150 m. На юг и югоизток завършва със стръмни, на места отвесни склонове към брега на Черно море. Тук, в централната южна част на община Каварна, на 2 km навътре във водите на Черно море се вдава големият нос Калиакра. Максималната височина на община Каварна е 180 m, разположена северозападно от село Крупен. Дължината на бреговата линия на общината е 42 km, а площта на плажните ивици – 74 дка.

На територията на община Каварна липсват повърхностно течащи води. Изключение е Нейковото дере, което протича като суходолие през северната част на общината. Североизточно от с. Нейково то напуска пределите ѝ, като навлиза в община Шабла, където се „влива“ в Дуранкулашкото езеро. На фона на изключително равния релеф суходолието е значително под нивото на терена, като бреговете му са стръмни.

Изглед към село Българево през 2012 г.
Изглед към град Каварна през 2006 г.

Общината се състои от 21 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Белгун 262 33,292 Дуранлар Нейково 36 19,035 Каралар
Било 7 17,597 Сърт кьой Поручик Чунчево 23 12,383 Язъджилар
Божурец 71 14,489 Михал бей Раковски 173 28,320 Сеид Ахмедa
Българево 1052 57,145 Гявур Суютчук Свети Никола 181 19,616
Видно 83 39,652 Гьоре Селце 63 15,902 Малкоч
Вранино 195 23,407 Гаргалък Септемврийци 267 29,922 Делне бей кьой, Цар Борис
Иречек 7 12,062 Кьойлук Топола 127 12,934 Тюрк Суютчук
Каварна 10 507 46,448 Травник 9,928 Яплъджа
Камен бряг 50 21,094 Кая бей кьой Хаджи Димитър 75 17,056 Хаджи Байрям
Крупен 20 17,426 Иридже Челопечене 39 19,484 Ели бей
Могилище 70 14,175 Юзгюбенлик, Юзлю Бейли кьой ОБЩО 13308 481,367 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 36/обн. 08.02.1906 г. – признава с. Каварна за гр. Каварна;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Сърт кьой на с. Било;
  • след 1940 г. – заличени са селата Калфа кьой (Калфа) и Мальово (Кара Насуф, Каранас) без административен акт поради изселване;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Дуранлар на с. Белгун;
– преименува с. Михал бей на с. Божурец;
– преименува с. Гявур Суютчук с. Българево;
– преименува с. Кара яш кьой на с. Великово;
– преименува с. Гьоре на с. Видно;
– преименува с. Гаргалък на с. Вранино;
– преименува с. Кьойлюк на с. Иречек;
– преименува с. Кая бей кьой на с. Камен бряг;
– преименува с. Иридже на с. Крупен;
– преименува с. Юзгюбенлик (Юзлю Бейли кьой) на с. Могилище;
– преименува с. Насуф паша на с. Мънино;
– преименува с. Сюртю кьой на с. Нанево;
– преименува с. Каралар на с. Нейково;
– преименува с. Язъджилар на с. Поручик Чунчево;
– преименува с. Сеид Ахмед на с. Раковски;
– преименува с. Малкоч на с. Селце;
– преименува с. Тюрк Суютчук на с. Топола;
– преименува с. Яплъджа на с. Травник;
– преименува с. Хаджи Байрям на с. Хаджи Димитър;
– преименува с. Делне бей кьой на с. Цар Борис;
– преименува с. Ели бей на с. Челопечене;
  • МЗ № 5011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Цар Борис на с. Септемврийци;
  • Указ № 369/обн. 28.10.1958 г. – заличава селата Мънино и Нанево поради изселване;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Великово и го присъединява като квартал на с. Селце.
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 15 358 10 673 591 2075 89 326 1604 100.00 69.49 3.84 13.51 0.57 2.12 10.44
Каварна 11 549 7900 502 1847 27 78 1195 Каварна 68.40 4.34 15.99 0.23 0.67 10.34
Българево 1321 1262 0 17 9 3 30 Българево 95.53 0.00 1.28 0.68 0.22 2.27
Септемврийци 439 149 43 232 7 Септемврийци 33.94 9.79 52.84 1.59
Белгун 345 211 10 114 5 5 0 Белгун 61.15 2.89 33.04 1.44 1.44 0.00
Вранино 240 83 0 22 133 Вранино 34.58 0.00 9.16 55.41
Раковски 224 150 0 69 Раковски 66.96 0.00 30.80
Свети Никола 208 192 9 6 0 0 1 Свети Никола 92.30 4.32 2.88 0.00 0.00 0.48
Видно 157 97 0 0 0 0 60 Видно 61.78 0.00 0.00 0.00 0.00 38.21
Топола 138 25 4 13 48 Топола 18.11 2.89 9.42 34.78
Селце 105 79 8 17 0 0 1 Селце 75.23 7.61 16.19 0.00 0.00 0.95
Божурец 101 81 0 15 Божурец 80.19 0.00 14.85
Могилище 98 66 4 14 14 Могилище 67.34 4.08 14.28 14.28
Хаджи Димитър 96 93 0 0 0 0 3 Хаджи Димитър 96.87 0.00 0.00 0.00 0.00 3.12
Челопечене 83 57 3 4 17 Челопечене 68.67 3.61 4.81 20.48
Нейково 71 68 0 0 0 0 3 Нейково 95.77 0.00 0.00 0.00 0.00 4.22
Камен бряг 56 51 0 0 0 0 5 Камен бряг 91.07 0.00 0.00 0.00 0.00 8.92
Крупен 42 33 0 9 0 0 0 Крупен 78.57 0.00 21.42 0.00 0.00 0.00
Поручик Чунчево 40 40 0 0 0 0 0 Поручик Чунчево 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Било 31 31 0 0 0 0 0 Било 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Травник 8 4 0 0 Травник 50.00 0.00 0.00
Иречек 6 3 Иречек 50.00

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 44,36 % 57,75 % 55,91 % 51,92 %
Общ брой места 17 17 17 17
Българска социалистическа партия 5 4 7
ГЕРБ 3 4 6
Ред, законност и справедливост 4 3
Цонко Здравков Цонев – Независим 1
Демократи за силна България 2 3
Движение за права и свободи 1 1 2
Атака 2
Рома 2 2
Евророма 2
Коалиция „БСП и Зелена партия в България“
(Българска социалистическа партия, Зелена партия)
6
Съюз на демократичните сили 2
Българска социалдемократическа партия 2
Коалиция „Да“ 1
Национално движение „Симеон Втори“ 1
Коалиция „Обединени земеделци и демократи“ 1
Съюз на свободните демократи 1

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 98 km: