Южна България

Южна България е част от територията на Република България, включваща земите на юг от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част. Южната част е по-голяма по площ и по-гъсто населена. Южна България граничи със Сърбия на северозапад, Северна Македония на запад, Гърция на юг, Турция на юг и югоизток и Българското Черноморие на изток. Тази географска област се отличава с разнообразен релеф и природни условия. На изток се намира Горнотракийската низина, а на юг и запад са преобладават най-високите планини на България Рила, Пирин и Родопите, както и по-малки или по-ниски планини и долини на запад, например: Витоша, Беласица, Осогово, Софийска котловина, Задбалкански котловини. В Южна България се намира столицата София, както и някои от най-големите градове като Пловдив, Бургас и Стара Загора. В административно отношение се включват 14 области, от горе на долу и от ляво на дясно на картата:

Площта на Южна България е 62 414 км2 и съставлява 56,31 % от територията на страната. Населението към 2011 г. е 4 690 223 души (75,15 души/км2), а към 2021 г. – 4 296 917 души (68,84 души/км2),[1] което е 66 % от населението на България. Южна България обхваща и историческите територии Тракия и Македония (Пиринска Македония). В нeя също има редица често недобре дефинирани или припокриващи се подрайони, особено на запад и югозапад, това са: Чеч, Шопско, Краище, Бурѐл, Висок, Забърдие, Знеполе, Граово, Осоговия, Пиянец, Подгорие, Разлог, Рупчос, Тъмръш и други. Южна България условно се дели на Югозападна, Централна Южна и Югоизточна България, с малко по-различни граници.

Население на Южна България по области Област 2021 г.[1] Благоевград 292227 Бургас 380286 Кюстендил 111736 Кърджали 141177 Пазарджик 229814 Перник 114162 Пловдив 634497 Сливен 172690 Смолян 96284 Софийска 231989 София 1274290 Стара Загора 296507 Хасково 211565 Ямбол 109693 Всичко 4296917

В д��евността Иречековата линия разделя латинския (на север) и старогръцкия (на юг) езици на Балканите със Северна България на север от нея и Южна България на юг от нея. Много по-късно, след Освобождението на България през 1878 г., цяла Северна България и Софийска област стават Княжество България, докато по-голямата част от останалата територия на Южна България е част от Източна Румелия под контрола на Османската империя до Съединението на България през 1885 г. Пиринска Македония става част от България след Букурещкия договор от 1913 г., а единственото придобиване на България по силата на Ньойския договор от 1919 г. след Първата световна война е малка част от територията на юг от Сакар.

• Източна Румелия
• Северна България

• Национален статистически институт

Портал „География“          Портал „България“