Лагор
Лагор Λάγουρα | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Хрупища |
Географска област | Костенария |
Население | 0 души (1930-те) |
Ла̀гор или Ла̀гур (на гръцки: Λάγουρα, Лагура) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Хрупища, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Руините на селото се намират на 5 километра югоизточно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Бистрица.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1769 година албански банди разрушават седем села в областта – Грамоща, Линотопи, Въртеник, Пискохори, Лагор, Омотско и Загар.[1] Селото е възстановено в края на XVIII – началото на XIX век от власи от разрушения Москополе.[2]
Църквата „Успение Богородично“ е построена в 1860 година върху развалините на по-стар храм.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Лагор има 60 жители гърци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лагор е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 15 къщи.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лагор има 75 власи.[6]
Според Георги Константинов Бистрицки Лагор преди Балканската война има 12 гръцки къщи.[7]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лагуръ е обозначено като гръцко селище.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Поради недобрите условия на живот, селото постепенно е напуснато от жителите си, които се установяват във Витан.[9]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 29[9] | 16[9] | 17[9][10] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ανάτυπον από το Λεξικογραφικόν Δελτίον, σ.52 -Τομ. ΚΕ΄, Αθήνα 2005 της Ακαδημίας Αθηνών.
- ↑ Η Παναγία Παραμυθία η Βατοπαιδινή. Η εικόνα της στη Λάγουρα Άργους Ορεστικού {μέσα του 19ου αι.} // Φως της Καστοριάς, 18 Μαρτίου 2020. Посетен на 20 март 2020 г.
- ↑ Παρεκλήσια // Ι.Ν.Αγίας Παρασκευής Άργους Ορεστικού. Архивиран от оригинала на 2022-01-28. Посетен на 24 август 2015. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lagouri Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
|