Бухин
| Бухин Ανθηρό | |
| — село — | |
  Бухин  Бухин  Бухин | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 890[1] m |
| Население | 25 души (2021 г.) |
Бу̀хин, още Бòйне или Бойно[2] (на гръцки: Ανθηρό, Антиро, катаревуса: Ανθηρόν, Антирон, до 1928 година Μπουχίνι, Бухини, катаревуса Μπουχίνιον, Бухинион[3]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Костенария, на 20 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в южните поли на планината Одре (Одрия).
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Бухин е чисто българско село в Населишка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бойне има 240 жители българи.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бохин е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 30 къщи.[5] Същевременно Бухин е показано като чисто българско село в казата Населица на Серфидженския санджак с 30 къщи.[6]
В началото на XX век цялото население на Бухин е под върховенството на Цариградската патриаршия, но според Христо Силянов след Илинденско-Преображенското въстание, в началото на 1904 година населението на Бойне и Божик минава под върховенството на Българската екзархия.[7] В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след въстанието, в Бойно е създаден революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бухин има 240 българи патриаршисти гъркомани.[8]
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Бухин в списъка на „българо-патриаршеските, полупогърчени села“ в Населичка каза.[9]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Бохини (Μποχήνι) в 1910 година има 30 „българогласни семейства, напоследък погърчени“.[10] В селото работи начално гръцко училище с 1 учител и 20 ученици мъже.[11]
Според Георги Константинов Бистрицки Бойне преди Балканската война има 30 български къщи,[12] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[13]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Бойне е обозначено като българско селище.[14]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. Населението се занимава със земеделие и скотовъдство.[1] В 1928 година селото е прекръстено на Антирон. В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Бойне
| „ | населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[15] | “ |
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бойини (Боjини) има 37 къщи славяни християни.[16]
Селото пострадва значително от Гражданската война (1946 - 1949).[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 251[1] | 230[1] | 225[1] | 269[1] | 177[1] | 169[1] | 117[1] | 101[1] | 58[1] | 45 | 24 | 25 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Бухин
- Андрей Ламбров (Ανδρέας Λιάμπρος), гръцки андартски деец от ІІІ ред[17]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 10. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 10.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 199.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
