Георги Константинов Бистрицки

Георги Константинов, известен с псевдонима си Бистрицки,^[1] е български писател, литературен деец и филолог от Македония.

Роден е около 1875 година в Костур, тогава в Османската империя.^[2] Псевдонимът му идва от името на костурската река Бистрица (Алиакмонас). В 1914 година е секретар на настоятелството на Костурското благотворително братство „Надежда“ в Ксанти. Автор е на труда „Българско Костурско“, издаден в 1919 година в Ксанти от Костурското братство. Бистрицки публикува и стихосбирките „Вопли и копне­жи“ (Станимака, 1928), „Пѣсни на роба“ (Станимака, 1929), „Костурска епопея“ (Пловдив, 1941) и „Огънъ и пламъкъ“ (Пловдив, 1944). Работи като учител в българското училище в Костур.^[3] Дълги години е сътрудник на „Илюстрация Илинден“. Бистрицки подготвя обемиста книга с граматика и речник „Български диалекти въ Костурско“ и „Материали за Илинденското възстание въ Костурска околия презъ 1903 г.“ по спомени на костурски въстаници от Смърдеш и Кономлади, които са бежанци в Станимака. От 1931 до 1943 година живее в Станимака, който се преименува на Асеновград, а в периода 1939 до 1940 година пребивава и в Пловдив. Според някои източници е автор на „Пра­вописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ“ (София, 1939).^[4]

• Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919.
• "Костурска Епопея I-част", Пловдив, 1940 година
• „Населението на Костурска околия преди и сега“, Пловдив, 1940 година
• „Носовките в Костурските български говори и бегло некои други старинни форми“, Пловдив, 1940 година

Портал „Македония“