Димитър Попов (генерал, р. 1909)

Димитър Попов
български генерал
Битки/войни	Втора световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	20 април 1909 г. (стар стил) Брезово, Царство България
Дата и място на смърт	1975 г. (65 г.) България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Димитър Николов Попов е български офицер, генерал-лейтенант.

Димитър Попов е роден на 20 април 1909 г. в Брезово. От 1924 до 1929 г. учи в гимназия. Като младеж започва да изповядва идеите на БКП и е убеден привърженик на дружбата между България и СССР. Между октомври 1929 и юли 1930 г. е школник в Школата за запасни офицери. След като завършва за 1 месец между август и септември 1930 г. е на стаж в девети пехотен пловдивски полк.

През 1933 г. завършва Военното на Негово Величество училище, на 6 септември е произведен в чин подпоручик и е назначен за хомандир на взвод е в 1-ви армейски артилерийски полк (септември 1933-септември 1939). На 3 октомври 1933 г. е произведен в чин поручик. През 1938 г. е назначен за взводен коментир на противовъздушно мат. артилерийски отделение в Артулерийската школа^[1]. През 1940 – 1941 г. е изпратен на специализация в Германия във висшето военно училище по противовъздушна отбрана в Берлин, на тематика противовъздушна отбрана, по време на която натрупва краен негативизъм към хитлеристкия режим. През 1941 година е назначен за командир на батарея в първо противовъздушно отделение^[2].

През 1944 г. става член на БКП. През 1944 г. е назначен за инспектор на граничната стража^[3], а по-късно същата година е назначен за командир на 2-ра бронирана бригада^[4]. На 9 септември 1944 г. е част от офицерите участвали в овладяването на Военното министерство като командир на прожекторната група към противовъздушната отбрана на София. По време на войната срещу Нацистка Германия е командир на първа гвардейска пехотна дивизия (септември 1944-юни 1945)^[5]. След това заема различни длъжности в Министерството на отбраната като командир на Мотострелкова дивизия. През юли 1945 г. е командирован във Военната академия „Ворошилов“ в СССР^[6], която завършва през януари 1947 г., когато е откомандирован^[7][8][9] и така заедно с генерал Петър Илиев става един от двамата единствени български офицери от царство България които са били на служба преди и след 9 септември 1944 завършили съветска военна академия. По време на следването си в СССР е военен аташе на разположение.^[10]

От януари до декември 1947 г. е началник на отдел „Бойна подготовка“ в Министерството на народната отбрана^[11]. В периода януари 1948-август 1950 г. е началник на Оперативния отдел на Генералния щаб^[12]. От 1 януари 1950 г. е заместник-началник на Генералния щаб.^[13] От август 1950 до 1951 г. е началник на катедра „Оперативно изкуство“ на Военната академия. В периода 1951 – 21 март 1955 е заместник-началник по оперативната и тактическата подготовка на Академията^[14]. От 21 март 1955 г. е началник на отдел „Военноучебни заведения“ в Министерството на отбраната. От 1960 до 1962 г. е командир на втора мотострелкова дивизия. Достига до чин генерал-лейтенант^[15] Награждаван е с орден „Георги Димитров“, с орден НР.България 1 ва ст., с орден „9 септември 1944“, с орден „За народна свобода“, с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас, орден „Свети Александър“, III степен с мечове по средата, съветския орден „Кутузов“ II степен (10.08.1945)^[16] и други.

Генерал-лейтенант Димитър Попов е женен и има 3 деца.

• Школа за запасни офицери (октомври 1929 – юли 1930)
• Военно на Негово Величество училище (до 1933)
• Военната академия „Ворошилов“ (юли 1945 – януари 1947)

• Подпоручик (6 септември 1933)
• Поручик (3 октомври 1936)
• Капитан (1943)
• Генерал-майор (9 септември 1944)
• Генерал-лейтенант (23 септември 1948)

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 108.

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“