Стефан Сотиров

Стефан Сотиров
	Стефан Сотиров
български генерал
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война; Втора световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	12 септември 1880 г. Сливен, Източна Румелия
Дата и място на смърт	17 юли 1973 г. (92 г.)

Стефан Сотиров Господинов е български офицер, генерал-майор.

Биография

Роден е на 22 септември 1880 година в Сливен. Майка му Димитрина Кюркчипеткова е една от първите учителки в девическото училище в града, дъщеря на общественика Стефан Кюркчипетков. Завършва пети клас на мъжката гимназия в родния си град. На 1 януари 1900 година завършва Военното училище в София като артилерист. Службата му започва в първо планинско артилерийско отделение. Известно време е на служба в четвърти артилерийски полк и тежкият артилерийски полк във Видин. От 1912 година е командир на батарея в четвърти артилерийски полк. През Първата световна война е командир на батарея в шести артилерийски полк (1915 – 1918). Два пъти раняван по време на войната. От януари 1925 година излиза в запас. Между 1925 и 1944 година е директор на дъскорезница в село Бараково. От 26 април 1932 до 31 май 1934 е кмет на град Сливен^[1]. по време на мандата му са построени почивни станции в местността Карандила, както и хотел „№3“ в Сливенските минерални бани. Сменен е след Деветнадесетомайския преврат. От 1935 до 1936 г. е Областен управител на Старозагорска област. След 9 септември 1944 г. е направен комендант на Сливен. В периода октомври 1944 – 1 юли 1945 година е командир на трета пехотна балканска дивизия. На 17 ноември 1950 година е арестуван и осъден на 1 година затвор заради недостатъчно активни действия срещу горяните.^[2]. Освободен е след 1 година, но пенсията му е отнета за 5 години, но впоследствие е възстановена. През 50-те години е наблюдаван от Държавна сигурност, а в обкръжението му има агент на службата под псевдоним „Марковски“.^[3] Умира на 17 юли 1973 г. Награждаван е два пъти с орден „За храброст“ IV ст. (1912, 1915), 1 клас и III ст., II кл. (1916).

Военни звания

Подпоручик (1 януари 1900)
Поручик (2 август 1903)
Капитан (1909)
Майор (5 декември 1916)
Подполковник (1 април 1919)
Полковник (6 май 1924)
Генерал-майор (октомври 1944)

Бележки

↑ Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 159
↑ Кратка биография на сайта Бойна слава^{[неработеща препратка]}
↑ ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.897

Портал „Военна история на България“

[1] Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 159

[2] Кратка биография на сайта Бойна слава^{[неработеща препратка]}

[3] ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.897

[1]