Стефан Азманов

Стефан Тодоров Азманов е български офицер (генерал-майор), началник-щаб на 3^-та армия по време на Първата световна война (1917 – 1918), началник на Оперативния отдел в Щаба на армията в началото на Първата световна война (1915 – 1918), а по-късно, също по време на войната е началник-щаб на 1^-ва армия, след което на 4^-та армия. Главен редактор на военните издания в периода (1913 – 1914).

Стефан Азманов е роден на 27 юли 1868 година в Стара Загора. Служи 3-ти пехотен бдински полк, Школата за запасни офицери и като началник на секция в Щаба на армия. През Първата световна война (1915 – 1918) е началник на оперативния отдел на Щаба на армията (1915). От октомври 1915 до ноември 1916 е началник-щаб на 1-ва армия. През 1918 г. е повишен в чин генерал-майор. От март 1917 до края на войната е началник-щаб на 3-та армия. През 1919 г. е уволнен от служба.

Генерал-майор Стефан Азманов умира на 27 април 1938 г. в София.

Генерал-майор Стефан Азманов е женен и има 3 деца. Негов син е архитект Тодор Азманов (1908 – 1980).^[1]

• Подпоручик (7 ноември 1887)
• Поручик (7 ноември 1890)
• Капитан (1896)
• Майор (31 декември 1906)
• Подполковник (1911)
• Полковник (14 февруари 1914)
• Генерал-майор (1918)

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2^-ри клас
• Княжеский орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата, V степен без мечове
• Народен орден „За военна заслуга“ 5^-и клас на обикновена лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 14.
• Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 138

• Портал „Военна история на България“