Оля Савичевич - "Адио, каубой", изд. "Ерто" 2015, прев. Русанка Ляпова Един септемврийски ден, една софийска Алея на книгата един дъжд, една шатра, в кОля Савичевич - "Адио, каубой", изд. "Ерто" 2015, прев. Русанка Ляпова Един септемврийски ден, една софийска Алея на книгата един дъжд, една шатра, в която буквално се сбъдна библейското "Почукай и ще и се отвори". Така започва моята история с тази книга. А нека добавя и друго - че аз всъщност не отидох за нея. Отидох за друга книга на същата авторка, а ми предложиха и тази. И понеже дори намирането на шатрата вече си беше цяло приключение, реших да допълня това приключение и д взема и тази книга. Още по-странното е, че нейното заглавие ми прозвуча - и още ми звучи - странно познато. Като нещо, което съм виждала, чувала, може би дори преживявала някога в миналото. Все ено някой ме повика. И дори не прочетох цялата анотация. "Адио, каубой" е историята на едно завръщане. Поне това прочетох от написаното на корицата и си казах, че всички тези истории си приличат. Че са едновременно спомени за детството или младостта и опит за помиряването на тези спомени с действителността, която откриваш, когато се връщаш. И обикновено има разграничение между миналите и сегашните моменти, между миналите и настоящите образи. Тук обаче не е така. Тук всички - дори героинята, която разказва историята - са едновременно призрачни и реални. Четеш и се питаш дали някой от отдавна заминалите няма да се завърне внезапно, дали това, което четеш, е наистина историята такава, каквато се е случила, или е някаква нейна версия, безкрайно променена от многото допълване, спомени, тълкувания, докато накрая единственото сигурно нещо остават имената на героите. А може би дори не и те. Защото са малцина онези, които наричат героинята с истинското й име. За тези, при които се завръща, тя е останала с името, което сама си е дала - и то звучи много по-убедително от онова, с което е кръстена. Разказ за миналото, спомен за детството, опит за изясняване на стари останали неясни събития - тази книга е всичко това. Поетична, тъжна, сурова, опитваща се да сложи край на едно минало и да сложи началото на нова настояще - тази книга е всичко това. И оставя усещането, че си се разделил с истински хора, а не с литературни герои. И в последното изречение си ги оставил да поемат по новия си път. И можеш да кажеш само едно: Адио, Рузинава....more
Loading...
