What do you think?
Rate this book
Моята Япония: Една пътешественичка разказва
Едва ли има нещо по-драматично и омагьосващо от това да станеш свидетел на сблъсъка на две цивилизации. Да проникнеш като с машина на времето в напълно запазена самобитна култура отпреди 1900-та година. Да видиш как, затворена до вчера екзотична азиатска страна като Япония, започва бурно да се модернизира по запад��н образец.
Парламентарно управление, древни езически религиозни процесии и символически представления… какво общо може да има между тях? На пръв поглед нищо освен общата сцена, на която се разиграват, но дали наистина е така?
Парламентарно управление, древни езически религиозни процесии и символически представления… какво общо може да има между тях? На пръв поглед нищо освен общата сцена, на която се разиграват, но дали наистина е така?
188 pages, Paperback
Published January 1, 2021
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
January 16, 2022
„Колко благовъзпитана бе наистина тази японска тълпа. На пръв поглед – най-обикновени селяни или обикновени граждани от простолюдието, а колко учтива грация има в движенията им, колко почтително внимателни са към думите н човека, който ги учи. Нито шум, нито глъч, нито едно грубо движение и какво съзнателно благоговейно уважение към паметниците на националното изкуство. Забележителна нация!“
Книга за Япония, писана от рускиня в края на 19-и век. Дори само тези факти бяха достатъчно любопитни за мен. А тези години са ми един от най-интересните – промените в страната, отварянето, запазването и на традиционното. Но още в началото по-голяма беше изненадата ми от стила – това не е сух или пък излишно емоционален пътепис. Приятно ми беше през цялото време с прекрасния стил на авторката (съответно предаден от преводачката), способността да наблюдава и анализира, да прави сравнения с миналото и настоящето (тогавашното), както и между Изтока и Запада. Книгата е удобно разделена на части със заглавия според местата или темите: Прием в японски стил, В древната столица на Япония, Будистко погребение, Японският театър, Камакура, По японските железни пътища и т.н. На места от преводачката са добавени бележки под линия предимно за историята или други специфични особености. Има и илюстрации – на японски дом, бране на чай, храмове.
Оказа се, че А. А. Черевкова е била лекарка на кораби (също и семейна с деца) и е обиколила света – нещо необичайно за времето си; но наистина главно от писането и наблюдателността ѝ съм впечатлена.
Потвърдих си и чрез тази книга ценното за Япония съчетание: запазване на наследството, което им носи устойчивост и самобитност, вземане на чуждото, което им носи развитие и също устойчивост (без да идеализирам – нито аз, нито авторката).
„Въпреки високата скорост на влаковете, гъсто населените терени по протежение на железопътните линии и твърде краткия престой на гарите, нещастните случаи по японските железни пътища са необикновено рядко явление. Това може да се дължи, от една страна, на забележителната акуратност на японците при изпълняването на всяко нещо, което им е възложено, а от друга – на възпитанието, което им се дава, на умението да се самоконтролират – нещо, което е така присъщо за всички слоеве от населението.“
„Тези покои дават впрочем прекрасна представа за това, каква е била до неотдавна вътрешната обстановка в дворците на управляващите страната (шьогуните и императорите): в нито една стая няма мебели – не ги е имало и когато са били обитаване. Тук, както и в колибите на бедняците, е имало и продължава да има татами, вградени стенни шкафове и паравани, които са изпълнявали ролята на това, което ние наричаме „обзавеждане“. Разкошът се е състоял в скъпоценния вид дървесина, която е използвана при строителството, в безупречната лакировка, в позлатата, дърворезбата и живописта, които са покривали стените и таваните.“
Книга за Япония, писана от рускиня в края на 19-и век. Дори само тези факти бяха достатъчно любопитни за мен. А тези години са ми един от най-интересните – промените в страната, отварянето, запазването и на традиционното. Но още в началото по-голяма беше изненадата ми от стила – това не е сух или пък излишно емоционален пътепис. Приятно ми беше през цялото време с прекрасния стил на авторката (съответно предаден от преводачката), способността да наблюдава и анализира, да прави сравнения с миналото и настоящето (тогавашното), както и между Изтока и Запада. Книгата е удобно разделена на части със заглавия според местата или темите: Прием в японски стил, В древната столица на Япония, Будистко погребение, Японският театър, Камакура, По японските железни пътища и т.н. На места от преводачката са добавени бележки под линия предимно за историята или други специфични особености. Има и илюстрации – на японски дом, бране на чай, храмове.
Оказа се, че А. А. Черевкова е била лекарка на кораби (също и семейна с деца) и е обиколила света – нещо необичайно за времето си; но наистина главно от писането и наблюдателността ѝ съм впечатлена.
Потвърдих си и чрез тази книга ценното за Япония съчетание: запазване на наследството, което им носи устойчивост и самобитност, вземане на чуждото, което им носи развитие и също устойчивост (без да идеализирам – нито аз, нито авторката).
„Въпреки високата скорост на влаковете, гъсто населените терени по протежение на железопътните линии и твърде краткия престой на гарите, нещастните случаи по японските железни пътища са необикновено рядко явление. Това може да се дължи, от една страна, на забележителната акуратност на японците при изпълняването на всяко нещо, което им е възложено, а от друга – на възпитанието, което им се дава, на умението да се самоконтролират – нещо, което е така присъщо за всички слоеве от населението.“
„Тези покои дават впрочем прекрасна представа за това, каква е била до неотдавна вътрешната обстановка в дворците на управляващите страната (шьогуните и императорите): в нито една стая няма мебели – не ги е имало и когато са били обитаване. Тук, както и в колибите на бедняците, е имало и продължава да има татами, вградени стенни шкафове и паравани, които са изпълнявали ролята на това, което ние наричаме „обзавеждане“. Разкошът се е състоял в скъпоценния вид дървесина, която е използвана при строителството, в безупречната лакировка, в позлатата, дърворезбата и живописта, които са покривали стените и таваните.“
Displaying 1 of 1 review