Ягол

Ягол
Јагол
	Ягол Јагол
— село —
	Изглед към Ягол
	Ягол
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Кичево
Географска област	Горно Кичево
Надм. височина	952 m
Население	406 души (2002)
Пощенски код	6254
	Ягол в Общомедия

Ягол (на македонска литературна норма: Јагол; на албански: Jagolli) е село в Северна Македония, община Кичево.

География

Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Добра вода.

История

Според османски документи, през 1747 – 1748 година жителите на Букойчани водят съдебни дела срещу жителите и спахията на селата Ягол и Стрегомище (Горно и Долно Строгомище), които завладели пасищата на Букойчани.^[1]

В XIX век Ягол е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1848 година.^[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ягол (Yagol) е посочено като село с 43 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 64 българи.^[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ягол живеят 160 българи християни и 110 арнаути мохамедани.^[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ягол е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 35 къщи.^[5]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ягол има 2 сръбски къщи.^[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ягол има 160 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.^[7]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската (екзархийската) част от населението на Ягол:^[8]

Домакинства	Гурбетчии	Грамотни			Неграмотни
Домакинства	Гурбетчии	мъже	жени	общо	мъже	жени	общо
15	27	31	13	44	26	36	62

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Ягол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[9]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ягол като смесено българо-албанско село.^[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 406 жители.^[11]

Националност	Всичко
македонци	4
албанци	399
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	3

От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.

Личности

Родени в Ягол

Велко, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две и половина лири^[12]
Михаил Янев Петров (1884 - ?), български инженер, завършил строително инженерство в Гент в 1911 г.^[13]
Никодим Йосифов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина^[14]
Нанчо Стамов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина^[15]
Китан Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина^[16]

Бележки

↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156 – 157. (на френски)
↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007
↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 328.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 637.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 672.

[1] Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.

[Дебарско-кичевска_епархија-2] Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.

[3] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.

[4] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.

[5] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)

[6] Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив

[7] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156 – 157. (на френски)

[8] Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.

[9] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.

[10] Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.

[11] Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007

[12] Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.

[Танчев_56-13] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.

[14] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 328.

[15] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 637.

[16] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 672.

[1]