Кнежино

Кнежино
Кнежино
	Кнежино Кнежино
— село —
	„Свети Георги“
	Кнежино
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Кичево
Географска област	Горна Копачка
Надм. височина	893 m
Население	12 души (2002)
Пощенски код	6260
	Кнежино в Общомедия

Кнежино (на македонска литературна норма: Кнежино; на албански: Knezhina, Кнежина) е село в община Кичево на Северна Македония.

География

Селото е разположено в областта Горна Копачка на четири километра северозападно от град Кичево.

История

В XIX век Кнежино е българско село в Кичевска каза в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Клежико (Kléjiko) е посочено като село с 24 домакинства със 100 жители българи.^[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кнежино живеят 280 българи-християни.^[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кнежино е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.^[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кнежино има 280 българи екзархисти.^[4]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Кнежино:^[5]

Домакинства	Гурбетчии	Грамотни			Неграмотни
Домакинства	Гурбетчии	мъже	жени	общо	мъже	жени	общо
40	35	39	15	54	72	91	163

Църквата „Свети Димитър“ е изградена в 1911 година, но е осветена едва на 30 ноември 2005 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.^[6]

При избухването на Балканската война 9 души от Кнежино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кнежино като българско село.^[8]

Според преброяването от 2002 година Кнежино има 12 жители македонци.^[9]

Забележителности

Основна статия: Кнежински манастир

Основната забележителност на Кнежино е Кнежинският манастир „Свети Георги“, построен в XI – XII век на основите на по-стар храм.

Личности

Родени в Кнежино

Георги Вълев (Григорий Величкович, Велевич) (1839/1845 – 19 декември 1919), български опълченец, по занятие тухлар, на 17 юни 1877 година е зачислен във II рота на I опълченска дружина, на 20 юни е оснавен за кадър на втора серия и на 28 юли е зачислен в III рота на VIII дружина, на 1 август е определен за попълнение и на 5 август е преведен в IV рота на III дружина, уволнен на 24 юни 1878 година, заселва се в Кулата, Русенско, където умира^[10]^[11]

Бележки

↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007
↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 47.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.

[1] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.

[2] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.

[3] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)

[4] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)

[5] Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.

[Дебарско-кичевска_епархија-6] Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.

[7] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.

[8] Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.

[9] Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007

[БО_47-10] Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 47.

[Македонците_35-11] Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.

[1]