Направо към съдържанието

Торатау

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Торатау (на башкирски: Торатау – „крепост-планина“[1]) е един от четирите единични хълма, намиращи се в район Ишимбайски на Башкортостан (Башкирия), на границата с град Стерлитамак. Хълмът има статут на уникален геологически обект[2], включен е в Списъка на геологическото наследство от световно значение „GEOSITES“[3].

Торатау е остатък е от долнопермския (късен палеозой) рифов масив, образуван преди повече от 230 милиона години в тропическото море (Уралски океан).

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Дължина – 1 km, ширина 850 m, височина – над река Белая – 220 m, над нивото на почвата – 200 m, абсолютна височина над морското равнище – 338 m.

Има конусовидна форма. Наклоните са 20 – 30°, но не образуват скални первази. В подножието на хълма Торатау има известен минерален извор, който е свързан с халогенно-сулфатния карст на планинския масив[4].

В подножието на Торатау се намира езерото Тугарсалган.

  1. Башкирская энциклопедия[неработеща препратка]
  2. «Уникальные геологические объекты России» // Архивиран от оригинала на 2020-01-29. Посетен на 2020-04-02. (на руски)
  3. Хисматуллин И. Р. Стерлитамакские шиханы: экономическое значение и правовой статус геологических памятников природы // Архивиран от оригинала на 2019-07-13. Посетен на 2020-04-02. (на руски) // Новый университет (Серия: Экономика и право). 2013. № 11(33). С. 25 – 27.
  4. Э. З. Гареев. Геологические памятники природы Республики Башкортостан. – Уфа: Тау, 2004. – 296 с.: ил. С.72