Мордовия
Република Мордовия Мордовия Республикась | |
Субект на Руската федерация | |
Мордовия на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Столица | Саранск |
Площ | 26 128 km² |
Население | 778 965 души (2021) 29,8 души/km² на 62 място в РФ |
Федерален окръг | Приволжки федерален окръг |
Президент | Владимир Волков |
Министър-председател | Владимир Сушков |
Езици | руски, мордовски езици |
МПС код | 13 |
Официален сайт | whrm.moris.ru |
Мордовия в Общомедия |
Република Мордовия или само Мордовия е република в състава на Руската федерация[1]. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Волго-Вятския икономически район. Площ 26 128 km2 (68-о място по площ в Русия, 0,15%, население на 1 януари 2017 г. 808 541 души (61-во място по население в Русия, 0,55%). Столицата е град Саранск. Разстояние от Москва до Саранск — 642 km. Глава на Република Мордовия е Николай Меркушкин.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 16 юли 1928 е образуван Мордовският национален окръг, преобразуван на 10 януари 1930 г. в Мордовска автономна област, преобразувана на 20 декември 1934 г. в Мордовска автономна съветска социалистическа република. На 13 декември 1990 г. е провъзгласена Мордовска ССР в състава на ОНД, преименувана на 25 декември 1993 г. на Република Мордовия, субект на Руската Федерация.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Република Мордовия се намира в централната част на Европейска Русия, в източната част на Източноевропейската равнина, в басейна на река Волга. Северозападната и част е заета Окско-Донската равнина, с преобладаване на акумулативни форми на релефа и надморска височина около 100 m, а югоизточната и източната – от Приволжкото възвишение, набраздено от дълбоко всечени долини и оврази с обширни равнинни гърбици между тях. В него, в района на сгт Атяшево се намира най-високата точка на Мордовия 321 m н.в. На север републиката граничи с Нижегородска област, на североизток – с Република Чувашия, на изток и югоизток – с Уляновска област, на юг – с Пензенска област и на запад – с Рязанска област.[2]
Страната е бедна на полезни изкопаеми и те са предимно инертни материали: варовици, доломити, торф, креда, мергел, глина и пясъчници.[2]
Разположена е в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат. Средната януарска температура е -11,2 °C, средна юлска 19,2 °C. Годишно количество на валежите 450 – 525 mm. Вегетационен период (минимална денонощна температура над 10 °C) 137 – 144 дни.[2]
Речната мрежа на страната е представена от 1525 реки с обща дължина 9250 km и принадлежи изцяло към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море. Основните реки в Мордовия са: река Сура (110 km в пределите на републиката), десен приток на Волга, протичаща с част от средното си течение по границата с Уляновска област, с левия си приток Алатир; река Мокша (435 km в пределите на републиката), десен приток на Ока, от басейна на Волга, течаща в западната и северозападната част на страната с притоците си – Вад (ляв), Сатис (десен), Сивин (десен), Иса (десен) и др. Мордовските реки са с равнинен характер, спокойно течение и много меандри. Образуват широки долини, с добре развити заливни и надзаливни тераси. Подхранването им е смесено с преобладаване на снеговото (60 – 80%). За тях е характерно ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие с епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и продължително зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в първата половина на април.[3]
В Мордовия има над 3700 малки езера и изкуствени водоеми с обща площ 52,4 km2. Езерата са предимно крайречни (старици) и много малко карстови. Най-голямото естествено езеро в страната е езерото Инерка (0,56 km2) в долината на река Сура.[3]
Почвите са оподзолени черноземи (на запад), излужени черноземи (на изток), сиви горски (на запад, в центъра и на изток), торфено-подзолисти (на запад и северозапад), а по долините на реките – алувиални и торфено-блатни. Горите заемат 24,2% от територията на републиката (бреза 24,5%, дъб 22,5%, осика 14,1%, липа 4,1%, елша 2,8% и др., а от иглолистните – бор 29,5%) и са разположени на запад и север и по долините на по-големите реки.[2]
Насе��ение
[редактиране | редактиране на кода]По 1 януари 2017 г. населението на Мордовия наброява 808 541 души (0,55% от Русия, 61-во място). Градските жители са 59,80%, плътността е 33,9 души/км2. Националният състав е следният:
- руснаци – 60,84%;
- ерзя и мокша (мордовци) – 31,94%;
- татари – 5,21%;
- украинци – 0,5%;
- арменци – 0,15%;
- беларуси – 0,14%;
- други – 0,42%.
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Република Мордовия се дели на 1 републикански градски окръг и 22 муниципални района. Има 7 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение (Саранск, Рузаевка и Ковилкино), 4 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Саранск (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Републикански градски окръзи | ||||||
Саранск | 397 | 344 367 | гр. Саранск | 314 789 | Луховка, Николаевка, Ялга | |
Муниципални райони | ||||||
1. Ардатовски | 1192 | 25 694 | гр. Ардатов | 114 | Тургенево | |
2. Атюревски | 826 | 8336 | с. Атюрево | 4509 | 143 | |
3. Атяшевски | 1096 | 17 522 | сгт Атяшево | 6090 | 80 | |
4. Болшеберезниковски | 958 | 12 035 | с. Болшие Березники | 6393 | 58 | |
5. Болшеигнатовски | 834 | 7040 | с. Болшое Игнатово | 2842 | 106 | |
6. Дубенски | 897 | 12 009 | с. Дубенки | 3280 | 101 | |
7. Елниковски | 1056 | 10 027 | с. Елники | 6905 | 137 | |
8. Зубово-Полянски | 2710 | 55 281 | сгт Зубова Поляна | 10 077 | 201 | Потма, Умет, Явас |
9. Инсарски | 968 | 12 491 | гр. Инсар | 8169 | 77 | |
10. Ичалковски | 1265 | 18 559 | с. Кемля | 4571 | 63 | |
11. Кадошкински | 619 | 6958 | сгт Кадошкино | 4307 | 40 | |
12. Ковилкински | 2016 | 39 444 | гр. Ковилкино | 20 072 | 110 | |
13. Кочкуровски | 816 | 9899 | с. Кочкурово | 3198 | 25 | |
14. Краснослободски | 1379 | 23 531 | гр. Краснослободск | 9556 | 107 | |
15. Лямбирски | 852 | 34 323 | с. Лямбир | 8457 | 12 | |
16.Рузаевски | 1090 | 34 435 | гр. Рузаевка | 45 988 | 25 | |
17. Ромодановски | 821 | 19 705 | с. Ромоданово | 8984 | 30 | |
18. Старошайговски | 1419 | 12 173 | с. Старое Шайгово | 5185 | 60 | |
19. Темниковски | 1936 | 14 304 | гр. Темников | 6291 | 158 | |
20. Тенгушевски | 846 | 10 457 | с. Тенгушево | 4232 | 216 | |
21. Торбеевски | 1129 | 18 973 | сгт Торбеево | 8937 | 168 | |
22. Чамзински | 1010 | 30 378 | сгт Чамзинка | 9228 | 44 | Комсомолски |
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Развити са машиностроенето и металообработката (камиони, багери, металообработващи инструменти), производството на осветителни лампи (кварцови, халогенни, ксенонови и др.), химическа и нефтохимическа, дърводобивна и дървообработваща, хранително вкусова и лека промишленост.
В селското стопанство са развити животновъдството за месо и мляко и птицевъдството.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 1348[4] | 1136,9[5] | 984,2 | 866,2[5] | 740,7[6] | 726,1 | 751,4[6] |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петрушина М.Н., Горячко М.Д. и др. Република Мордовия (Мордовия) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 21. Монголци – Наноматериал [Монголы – Наноматериалы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-355-2. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-02 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Мордовия
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Република Мордовия
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Мордовии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |