Чукотски автономен окръг

Чукотски автономен окръг Чукотский автономный округ
Субект на Руската федерация
Чукотски автономен окръг на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Анадир
Площ	721 481 km²
Население	49 348 души (2018) 0,0684 души/km²
Адм. център	Анадир
Федерален окръг	Далекоизточен федерален окръг
Губернатор	Роман Копин
Езици	чукчи
Часова зона	UTC +11
МПС код	87
Официален сайт	чукотка.рф
Чукотски автономен окръг в Общомедия

Чуко́тски автономен окръг (Чукотка) е самостоятелен юридически субект в състава на Руската Федерация, в състава на Далекоизточния федерален окръг^[1]. Най-източната административна единица на Русия. Площ 721 481 km² (6-о място по големина в Руската федерация, 4,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 49 348 души към 2018 г.^[2] (84-то, предпоследно място в Руската федерация, 0,03% от нейното население). Административен център град Анадир. Разстояние от Москва до Анадир 12 091 km.

На 10 декември 1930 е създаден Чукотският национален окръг в състава на Далекоизточния край. На 22 юли влиза в състава на Камчатска област, от 28 май 1951 г. – в състава на Хабаровски край, а от 3 декември 1953 г. – в състава на Магаданска област. През 1977 г. е преименуван на Чукотски автономен окръг и на 17 юни 1992 г. излиза от състава на Магаданска област и става самостоятелен субект на Руската федерация. От юли 2008 г. губернатор на окръга е Роман Валентинович Копин.

Чукотският автономен окръг е разположен в крайната североизточна част на Азиатска Русия, като близо половината от територията му се намира северно от Северния полярен кръг. Тук се намира най-източната точка на Русия – нос Дежньов. Заема част от материка – Чукотски полуостров и редица острови – Врангел, Айон, Ратманов и др. На запад граничи с Република Якутия, на югозапад – с Магаданска област, на юг – с Камчатска област, на север се мие от водите на Източносибирско и Чукотско море, а на югоизток – от водите на Берингово море. В тези си граници заема площ от 721 481 km² (6-о място по големина в Руската федерация, 4,21% от нейната площ).^[3]

Бреговете на Източносибирско и Чукотско море са слабо разчленени, като най-голям залив тук е Чаунска губа. Бреговата линия на Берингово море е силно разчленена с редица удобни и дълбоки фиорди (заливите Провидения, Глубокая и др.) и големи заливи (Лаврентия, Мечигменски, Кръст, Анадирски и др.) Моретата, миещи бреговете на окръга, голяма част от годината са покрити с ледове. Релефът е предимно планински, като преобладават платата, средно високи планини и отделни хребети. На запад са разположени планинските системи на хребетите Олойски (1816 m) и Уш Урекчен (1673 m), а в централните части – Анюйския хребет (1779 m) и Анадирското плато (1785 m). Източната част се заема от обширната Чукотска планинска земя (максимална височина 1887 m) с хребетите Пекулней (1362 m), Еквиватапски (1636 m) и др., на югозапад се простират крайните североизточни части на Колимската планинска земя (1787 m), а на югоизток – Корякската планинска земя. Централната част на окръга е заета от силно заблатената Анадирска низина, а на север по крайбрежията на Източносибирско и Чукотско море се намират Чаунската и Ванкаремската низина.^[3]

Чукотския автономен окръг притежава значителни залежи от нефт, природен газ, каменни въглища, злато, волфрам и калай. По-големи местонахождения: на калай – Валкумей, Пиркакай, въглища – Анадирско находище, Берингово находище.^[3]

Климатът е суров, по крайбрежието – студен, морски, а във вътрешността рязко континентален. Продължителност на зимата е 8 – 9 месеца и е съпроводено от силни северни ветрове. Повсеместно е разпространена вечната замръзналост. Средната януарска температура по крайбрежието на Берингово море е от −15 °C до -21 °C, а във вътрешността от -27 °C до −39 °C, с минимални температури от -38 °C до -55 °C. Лятото е кратко, прохладно и дъждовно. Средната юлска температура на север е 5-8 °C, по крайбрежието на Берингово море 9-10 °C, а в Анадирската низина (село Марково) 13-14 °C. Годишната сума на валежите е от 200 mm на запад до 300 – 500 mm в Анадирската низина. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 75 дни (град Певек), 88 дни (град Анадир) до 101 дни (село Марково).^[3]

По територията на Чукотския автономен район протичат 315 425 реки и ручеи (с дължина над 1 km) с обща дължина 734 788 km и принадлежат към три водосборни басейна: на Източносиби��ско и Чукотско море части от Северния Ледовит океан и на Берингово море част от Тихия океан. Към басейна на Източносибирско море принадлежат десните притоци на река Колима: Омолон с притоците си Олой и Олойчан и Анюй с двете съставящи я реки Голям и Малък Анюй; Раучуа, Чаун с притока си Паляваам; Пегтимел. Към водосборния басейн на Чукотско море принадлежи река Амгуема. Най-голямата река, вливаща се Берингово море на територията на окръга е Анадир с притоците си: Майн, Белая, Танюрер, Канчалан и Великая. Повечето от реките в Чукотския автономен район протичат през през планинско-тундрови и планинско-горски зони и имат планински характер, а тези течащи по тундровите низини на север и в Анадирската низина – равнинен характер. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Речният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, епизодични лятно-есенни прииждания и продължително и ясно изразено зимно маловодие. замръзват в края на септември или началото на октомври, а се размразяват в края на май или началото на юни.^[4]

В Чукотския автономен окръг има около 13,5 хил. езера, като са разположени предимно в равнинните райони и по произход се делят на крайречни, проточни, термокарстови, лагунни, ледникови и кратерни. Най-големи са езерата Червено (458 km², крайречно) и Пекулней (435 km², лагунно), Елгигитгин (кратерно). Блатата и заблатените земи заемат 28 330 km², 3,93% от територията на окръга.^[4]

Преобладават планинско-тундровите почви. В низините са разпространени торфени, торфено-блатни и торфно-подзолести, а по долините на реките алувиални почви.^[3]

Преобладава тундровия тип растителност. В планинските райони са разпространени планински сухи тундри с храсти джуджета и каменоломки, а низините са заети от лишейна и мъхова тундра с рядка нискостеблена растителност и се използват от северните елени за пасища. По поречието на по-големите реки има островна растителност – предимно топола, бреза, ела и др. Покрай Северния Ледовит океан и островите в него е тундрова пустиня.^[3]

На територията на окръга се срещат лисица, вълк, белка, заек, кафява и бяла мечка, дива гъска, лебед, бяла яребица. По крайбрежието – кайра, чайка и др. Моретата, езерата и реките са богати на риба (кета, херинга и др.) и морски животни (морж, нерпа и др.). На о. Врангел е обособен резерват.^[3]

Населението на 1 януари 2018 г. на Чукотския автономен окръг наброява 49 348 души (84-то, предпоследно място в Руската федерация, 0,03% от нейното население).^[2]

По данни от преброяването през 2010 г. етническият състав на окръга е бил следния:^[5]

руснаци (49.61%)   чукчи (25.28%)   украинци (5.68%)   ескимоси (3.03%)   евени (2.76%)   чуванци (1.78%)   татари (0.89%)   беларуси (0.72%)   други (10.25%)

Легенда:

	Окръжен център, повече от 10 000 души
	от 4000 до 10 000 души
	от 1000 до 4000 души
	от 500 до 1000 души
	от 100 до 500 души

Анадир

Билибино

Певек

Уголние Копи

Егвекинот

Провидения

Лаврентия

Лорино

Беринговски

Мис Шмида

Алькатваам

Ваеги

Канчалан

Марково

Мейнипилгино

Снежное

Уст Белая

Хатирка

Анюйск

Амгуема

Илирней

Омолон

Островное

Кепервеем

Конергино

Риркайпий

Уелкал

Нунлигран

Енмелен

Янракиннот

Айон

Билингс

Риткучи

Янранай

Енурмино

Инчоун

Уелен

Нешкан

Населени места в Чукотски автономен окръг

Анадирски район

Билибински район

градски окръг Егвекинот

Провиденски градски окръг

Чукотски район

градски окръг Певек

В административно-териториално отношение Чукотския автономен окръг се дели на 4 окръжни градски окръга, 3 муниципални района, 3 града, в т.ч. 2 града с окръжно подчинение и 1 град с районно подчинение и 5 селища от градски тип.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Чукотского автономного округа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Основно е развита добивната промишленост (злато, олово, въглища и волфрам). Производство на строителни материали. Изградени са Билибинска АЕЦ, Чаунска и Анадирска ТЕЦ, Беринговска и Егвекинотска ГЕЦ, плаваща електроцентрала „Северно сияние“ на нос Шмид.

Развито еленовъдство, риболов, лов, млекодобивно животновъдство, свиневъдство, птицевъдство и оранжерийно зеленчукопроизводство.

Значително добре развито речно и морско корабоплаване. Пристанища – Певек, Провидения, Анадир, Егвекинот, Беринговски.

п б р Субекти на Руската федерация Републики Адигея • Алтай • Башкирия • Бурятия • Дагестан • Ингушетия • Кабардино-Балкария • Калмикия • Карачаево-Черкезия • Карелия • Коми • Крим1 • Марий Ел • Мордовия • Северна Осетия • Татарстан • Тува • Удмуртия • Хакасия • Чечения • Чувашия • Якутия Краеве Алтайски • Забайкалски • Камчатски • Краснодарски • Красноярски • Пермски • Приморски • Ставрополски • Хабаровски Области Амурска • Архангелска • Астраханска • Белгородска • Брянска • Владимирская • Волгоградска • Вологодска • Воронежка • Ивановска • Иркутска • Калининградска • Калужка • Кемеровска • Кировска • Костромска • Курганска • Курска • Ленинградска • Липецка • Магаданска • Московска • Мурманска • Нижегородска • Новгородска • Новосибирска • Омска • Оренбургска • Орловска • Пензенска • Псковска • Ростовска • Рязанска • Самарска • Саратовска • Сахалинска • Свердловска • Смоленска • Тамбовска • Тверска • Томска • Тулска • Тюменска • Уляновска • Челябинска • Ярославска Градове от федерално значение Москва • Санкт Петербург • Севастопол1 • Байконур2 Автономни области Еврейска Автономни окръзи Ненецки • Ханти-Мансийски • Чукотски • Ямало-Ненецки Федерални окръзи Далекоизточен • Приволжки • Севернокавказки • Северозападен • Сибирски • Уралски • Централен • Южен 1 Украйна не приема отделянето на АР Крим и Севастопол от нейния състав и тяхното присъединяване към Русия (вижте Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН). 2 Байконур, принадлежащ на Казахстан и дългосрочно арендован от Русия, има статут, приравнен на град от федерално значение, без да е федерален субект на РФ.