Първомай (община)

Община Първомай 42.1, 25.217
Знаме
Общи данни
Област	Пловдив
Площ	521.59 km²
Население	27 200 души
Адм. център	Първомай
Брой селища	17
Сайт	parvomai.bg
Управление
Кмет	Николай Митков (БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ, ИТН; 2019)
Общ. съвет	21 съветници БСП за България (6) ГЕРБ (5) СДС (3) СДП (3) ДПС (2) ЗС „Ал. Стамболийски“(2)
Община Първомай в Общомедия

Община Първомай се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

Общината е разположена в югоизточната част на област Пловдив. С площта си от 521,59 km² заема 5-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 8,7% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад и югозапад – община Асеновград;
• на северозапад – община Садово;
• на север – община Братя Даскалови, област Стара Загора;
• на североизток – община Чирпан, област Стара Загора;
• на изток – община Димитровград, област Хасково;
• на югоизток – община Минерални бани, област Хасково;
• на юг – община Черноочене, област Кърджали.

Релефът на общината е твърде разнообразен – от равнинен в северната част, през хълмист в централната, до ниско планински в южната и югоизточната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина, Хасковската хълмиста област и крайните северозападни части на Източните Родопи.

Северните райони на общината се заемат от южната част на Горнотракийската низина, а средните ѝ – от западните части на обширната Хасковска хълмиста област, като тук надморската височина варира от 200 m на север до 400 m на югозапад. Североизточно от село Караджалово, на границата с община Чирпан и община Димитровград, в коритото на река Марица се намира най-ниската точка на община Първомай – 114 m н.в.

В югоизточната част от територията на общината се простира рида Драгойна, крайно северозападно разклонение на Източните Родопи. Рида има форма на изпъкнала на северозапад дъга, като изцяло попада в пределите на общината. Той е ориентиран от югозапад на североизток с дължина 17 – 18 km между долините на реките Каялийка на запад и север и Банска река на юг. Югозападно от село Буково, на границата с община Черноочене се намира най-високата му точка връх Соуджик 839,7 m, която е и най-високата точка на община Първомай.

Основна водна артерия на община Първомай е река Марица, която протича в северната ѝ част от запад на изток, на протежение от 23 km с част от средното си течение. На територията на общината в нея се вливат два по-големи притока: Омуровска (ляв), вливащ се в нея югоизточно от село Крушево и Мечка (десен), вливаща се североизточно от град Първомай. Омуровска протича през общината с най-долното си течение, а река Мечка – със средното и долното си течение покрай село Поройна и град Първомай.

Южните и югоизточните части на общината се отводняват от други две реки, които са също десни притоци на Марица, но се вливат в нея извън пределите ѝ. През селата Искра, Брягово, Драгойново и Езерово с горното и средното си течение протича река Каялийка (Скаличица, 39 km), а югоизточно от село Буково – най-горното течение на Банска река.

По реките Мечка, Каялийка и Банска и на някои от техните притоци са изградени множество микроязовири, водите на които се използват изключително за напояване на обширните земеделски земи в общината. По-големи от тях са: „Езерово“, „Брягово“ и „Искра“ на река Каялийка, трите големи язовира в землището на село Татарево – на ляв приток на река Мечка и др.

Ценен воден ресурс са термалните минерални извори в Драгойново. Край село Виница, на остров Попова ада в река Марица е единственото естествено находище на блатното кокиче в България.

Общината се състои от 17 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Брягово	409	49,659	Кара алан	Езерово	512	26,318	Дипсиз гьол
Буково	326	40,985	Лоч бунар, Пилашево	Искра	1155	63,929	Караджилар, Попово
Бяла река	562	22,568	Читак	Караджалово	929	27,547
Виница	743	14,763	Бадарлии	Крушево	712	15,088	Халът кьой
Воден	462	11,135	Мусаджиклар	Поройна	129	5,970	Дерекьой
Градина	2021	37,275	Чакърджии, Царско село	Православен	418	13,920	Мюселим
Добри дол	78	6,209	Чифлика хаджи Стамо	Първомай	11513	75,485	Хаджи Елес, Борисовград
Драгойново	274	36,382	Козлук	Татарево	431	28,742
Дълбок извор	1133	45,615	Коз бунар	ОБЩО	21807	521,590	няма населени места без землища

• през 1884 г. – преименувано е с. Халът кьой на с. Крушево от населението без административен акт;
• през 1886 г. – заличени са селата Гьовенджиклии, Кушия (Кошу кьой) и Язла без административен акт поради изселване;
• през 1887 г. – заличено е с. Горно Дере кьой (Дере кьой горно) без административен акт поради изселване;
• Указ № 589/обн. 18.12.1889 г. – признава с. Хаджи Елес за гр. Хаджи Елес;
• Указ № 63/обн. 31 януари 1894 г. – преименува гр. Хаджи Елес на гр. Борисовград (Борисоград);
• МЗ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Кара алан на с. Брягово;

– преименува с. Читак на с. Бяла река;

– преименува с. Бадарлии на с. Виница;

– преименува с. Мусаджиклар на с. Воден;

– преименува с. Дервент (Ени махле) на с. Дебър;

– преименува с. Козлук на с. Драгойново;

– преименува с. Коз бунар на с. Дълбок извор;

– преименува с. Дипсиз гьол на с. Езерово;

– преименува с. Юртчии на с. Любеново;

– преименува с. Караджилар на с. Попово;

– преименува с. Дерекьой (Долно дере кьой) на с. Поройна;

– преименува с. Мюселим на с. Православен;

– преименува с. Чакърджии (Чикарджии) на с. Царско село;

• Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува и признава н.м. Чифлика хаджи Стамо (от с. Крушево) за отделно населено място – с. Добри дол;
• МЗ № 9159/обн. 5 януари 1946 г. – преименува гр. Борисовград на гр. Първомай;
• Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Царско село на с. Градина;

– преименува с. Попово на с. Искра;

– преименува с. Буково (Лоч бунар) на с. Пилашево;

• Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – заличава селата Дебър и Любеново и ги присъединява като квартали на гр. Първомай;
• Указ № 98/обн. 17.04.1992 г. – възстановява старото име на с. Пилашево на с. Буково;
• Указ № 32/обн. 14.02.2000 г. – отделя с. Леново и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград;
• Указ № 14/обн. 30 януари 2001 г. – отделя с. Жълт камък и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград;

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	25883	20552	2092	1526	28	114	1571	100,00	79,40	8,08	5,89	0,10	0,44	6,06
Първомай	13342	11801	209	657	13	61	601	Първомай	88,45	1,56	4,92	0,09	0,45	4,52
Брягово	498	408	9	29	0	0	52	Брягово	81,92	1,80	5,82	0,00	0,00	10,44
Буково	434	45	386		0		1	Буково	10,36	88,94		0,00		0,23
Бяла река	768	598	14	145	0	0	11	Бяла река	77,86	1,82	18,88	0,00	0,00	1,43
Виница	761	440	0	100	0	8	213	Виница	57,81	0,00	13,14	0,00	1,05	27,98
Воден	615	3	568	0			42	Воден	0,48	92,35	0,00			6,82
Градина	2411	1997		154		7	250	Градина	82,82		6,38		0,29	10,36
Добри дол	114	81	9			0	23	Добри дол	71,05	7,89			0,00	20,17
Драгойново	359	352	0	0	0	0	7	Драгойново	98,05	0,00	0,00	0,00	0,00	1,94
Дълбок извор	1442	1185		125		8	116	Дълбок извор	82,17		8,66		0,55	8,04
Езерово	726	290	304	20			108	Езерово	39,94	41,87	2,75			14,87
Искра	1438	1178	229	9	6	3	13	Искра	81,91	15,92	0,62	0,41	0,20	2,08
Караджалово	1075	829	11	215			12	Караджалово	77,11	1,02	20,00			1,11
Крушево	814	587	67	28			115	Крушево	72,11	8,23	3,31			14,12
Поройна	136	100	3	29			3	Поройна	73,52	2,20	21,32			2,20
Православен	431	146	275	6	0	0	4	Православен	33,87	63,80	1,39	0,00	0,00	0,92
Татарево	519	512	0	7	0	0	0	Татарево	98,65	0,00	1,34	0,00	0,00	0,00

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	25 883	100,00
Православие	18 322	70,78
Католицизъм	57	0,22
Протестантство	238	0,91
Ислям	1606	6,20
Друго	8	0,03
Нямат	359	1,38
Не се самоопределят	898	3,46
Непоказано	4395	16,98

Състав на общинския съвет, избиран на местните из��ори през годините:^{[4][5][6][7][8]}

Партия, коалиция или инициативен комитет	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите		63,20 %	62,68 %	59,26 %	54,70 %
Общ брой места	29	29	21	21	21
БСП за България					6
ГЕРБ		5	4	7	5
Съюз на демократичните сили	4				3
Социалдемократическа партия				3	3
Движение за права и свободи	1	2	1	2	2
Земеделски съюз „Александър Стамболийски“				2	2
Коалиция „Възраждане“				2
Коалиция „Заедно за Първомайско“ (Земеделски народен съюз, Обединена социалдемокрация)			6
Коалиция „Промяна с Митко Хубинов“ (Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, Съюз на демократичните сили, ВМРО – НИЕ)			4
Българска социалистическа партия			3	5
Ред, законност и справедливост			2
Коалиция „Демократична алтернатива за Първомай“ (Национално движение за стабилност и възход, Демократи за силна България)			1
Коалиция „Заедно за Първомайско“ (Земеделски народен съюз, Съюз на свободните демократи)		10
Коалиция „БСП и Земеделски съюз „Александър Стамболийски““ (Българска социалистическа партия, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“)		5
Коалиция „Демократичен алианс за Първомай“ (Български земеделски народен съюз, Демократи за силна България)		2
Коалиция „Първомай – Нашият Дом“ (Национално движение „Симеон Втори“, Новото време)		2
Коалиция „Съюз на демократичните сили – Ред, законност и справедливост“ (Съюз на демократичните сили, Ред, законност и справедливост)		1
Атака		1
ВМРО – Българско национално движение		1
Коалиция „БСП, БЗС „Александър Стамболийски – 1899“, Политическо движение „Социалдемократи““	11
Коалиция „Обединение за Първомайско“	10
Коалиция „Коалиция за Първомай“	2
Рома	1

• Победител в категория „Спорт и младежки политики“, раздел „средни общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Ангел Папазов за спортни площадки и зали за насърчаване и развитието на любителския и професионалния спорт.

През територията на общината, в северната ѝ част, от запад на изток преминава участък от 20,7 km трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 56,5 km:

• участък от 7,7 km от автомагистрала Марица (от km 1,8 до km 9,5;
• участък от 17,9 km от Републикански път I-8 (от km 257,6 до km 275,5);
• участък от 23 km от Републикански път III-667 (от km 1,9 до km 24,9);
• последният участък от 7,9 km от Републикански път III-5802 (от km 12,1 до km 20,0).

• Лист от карта K-35-63. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.

• В Общомедия има медийни файлове относно община Първомай
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

п б р Населени места в община Първомай Град Първомай (общински център) Села Брягово  · Буково  · Бяла река  · Виница  · Воден  · Градина  · Добри дол  · Драгойново  · Дълбок извор  · Езерово  · Искра  · Караджалово  · Крушево  · Поройна  · Православен  · Татарево

п б р Общини в област Пловдив Асеновград · Брезово · Калояново · Карлово · Кричим · Куклен · Лъки · Марица · Перущица · Пловдив · Първомай · Раковски · Родопи · Садово · Сопот · Стамболийски · Съединение · Хисаря

Портал „География“          Портал „България“