Полетинци

Полетинци
Полетинци 42.43021, 22.622457 Полетинци
Общи данни
Население	6 души[1] (15 март 2024 г.) 0,648 души/km²
Землище	9,877 km²
Надм. височина	924 m
Пощ. код	2561
Тел. код	07938
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	57188
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)

Полетинци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.^[2]

Село Полетинци се намира в планински район в Кюстендилското Краище, по западните склонове на Земенската планина, северозападно от гр. Кюстендил.

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Луковска, Пещерска, Пантелевска, Каменичка, Чифличка, Ломничка, Клявкова, Платнарска, Падинска, Пашина, Змейска, Манчова и Тънкина.

Климат: планински, умерен, преходно континентален.

Името на селото идва от „По-летин“ – роден след лятото.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Долно Уйно (1949-1958), община Драговищица (1958-1961), община Долно Уйно (1961-1978), община Драговищица (1978-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и късносредновековно селище, крепост и некропол свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.

Село Полетинци е старо средновековно селище.

Първото известно име на селото е „Китка“. По време на османското нашествие селото е опожарено от турците. Малцината оцелели се разпръсват и създават две махали-„Манчова и Пантелевска“ на скрити и труднодостъпни места. В последсвие идват нови заселници и създават останалите махали.

Регистрирано е в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Полтинско, Пултинску като тимар към нахия Сирищник на Кюстендилския санджак със 70 домакинства, 73 ергени, 8 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано като село Полетинско към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 6 данъкоплатци.

През 1866 г. селото има 22 домакинства със 178 жители.

В края на XIX век Полетинци има 4840 дка землище, от които 2227 дка ниви, 2032 дка гори, 264 дка естествени ливади, 300 дка пасища, 17 дка лозя и др. и се отглеждат 891 овце, 479 кози, 188 говеда и 66 коня. Основен поминък на населението са земеделие, скотовъдство и домашни занаяти.

След Освобождението е открито училище, което през 1885 г. се премества в новопостроената училищна сграда. През 1928 г. е открито читалище.

През 1931 г. е основана Кредитна кооперация „Единство“. През 1934 г. кооперацията построява кооперативен дом. След въвеждане на държавния монопол в банковото дело (1947) става всестранна. През 1953 г. влиза в състава на Селкооп „Съгласие“ – с. Долно Уйно.

През 1950 г. се създава ТКЗС„Емил Шекерджийски“, което от 1979 г. е в състава на АПК – с. Драговищица.

Селото е електрифицирано (1956) и водоснабдено (1983). Центърът и пътищата за съседните села са асфалтирани.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Активни миграционни процеси.

Село Полетинци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

• Църква "Света Петка (Параскева)".
• Оброк „Свети Пантелеймон“. Намира се на около 1,5 км югозападно от църквата в махала Пантелеевска, до старо дъбово дърво. Мястото е оградено с нисък зид – суха зидария.
• Оброк „Свети Дух“. Намира се на около 125 метра североизточно от църквата, в местността „Селище“.
• Оброк „Свети Илия“. Намира се на около 750 метра западно от църквата, в местността „Полетински камък“.
• Паметник на убити партизани в местността „Черенец“.
• Паметник на Кюстендилския партизански отряд „Драговищица“ – в местността „Полетински камък“.

Майстор Георги Манчов-построил през 1885 г.църквата „Свети свети Кирил и Методи“ в село Багренци, която за времето си е с внушителна конструкция с форма на трикорабна псевдобазилика.

Максим Емилов Стоянов-19.02.1952-16.02.2010 г.-Единсвеният доброволец от местното население участник в потушаването на големия горски пожар през 2007 г. Спасил две махали от пожара и десетки декари гори.

• Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.418-421;
• Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.25;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.710-712;
• Юрукова, Йорданка. – Монетните находки открити в България през 1982 г. – Археология, XXVII, 1985 г., 2, с.63;
• Георгиев, Георги. Полезните изкопаеми от времето на траките, С.1987 г., с.79;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с.157.
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.34-35;