Долно Уйно

Долно Уйно
Главната улица в с. Долно Уйно
Долно Уйно 42.416354, 22.577438 Долно Уйно
Общи данни
Население	16 души[1] (15 март 2024 г.) 1,55 души/km²
Землище	10,748 km²
Надм. височина	692 m
Пощ. код	2560
Тел. код	07938
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	22862
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)
Долно Уйно в Общомедия

Долно Уйно е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.^[2]

Село Долно Уйно се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по поречието на река Драговищица и десния ѝ приток – река Ломница, на 25 km северозападно от гр. Кюстендил. През селото минава шосето Кюстендил – Босилеград.

Селото е разпръснат тип, образувано от махали: Корнец, Деданиковци, Цветкова, Бабабоневска, Славковци, Райковци, Моралийска, Селище, Янковци.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Горно Уйно (1883 – 1920), община Долно Уйно (1934 – 1958), община Драговищица (1958 – 1961), община Долно Уйно (1961 – 1978), община Драговищица (1978 – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско, антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че районът е бил населяван от дълбока древност.

Село Долно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под същото име като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 28 домакинства, 17 ергени и 7 бащини. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 1577 г. е записано селище Долна Уйна към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.

През 1893 г. селото има 6358 декара землище, от които 3542 дка гори, 1812 дка ниви, 134 дка естествени ливади, 654 дка пасища и мери и 216 дка овощни градини и се отглеждат 366 овце, 620 кози, 189 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Част от населението са сезонни работници. Развити са домашните занаяти; има воденица.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[3]

В селото е открито училище през 1902 г., което от 1920 г. е в собствена сграда. Училището е закрито през 1996 г. През 1920 г. е открита пощенска станция, през 1928 г. се основава читалище „Народна пробуда“.

През 1944 г. е учредена Кредитна кооперация „Съгласие“, през 1960 г. тя се присъединява към кооперация „Драговищица“ – с. Горановци, а същата година уедрената кооперация се включва в състава на „Наркооп“ – Кюстендил.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Драговищица“, което от 1979 г. е в състава на АПК „Драговищица“ – с. Драговищица.

Селото е електрифицирано (1955) и водоснабдено (1962). Главната улица е асфалтирана. Построени са нова пощенска станция и ученически интернат.

Година на преброяване Численост 1880 209 1900 346 1926 525 1934 550 1946 494 1956 273 1965 240 1975 138 1985 121 1992 91 2001 48 2009 24 2021 18

Село Долно Уйно принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

• Кметско наместничество – с. Долно Уйно, отговаря и за с. Горно Уйно.

• Оброк „Свети Илия“. Намира се на около 300 m югоизточно от училището в местността Свети Илия. На мястото има следи от крепостен зид.

• Мирчо Стойков (1918-2005) – партизанин, държавен и партиен деец, генерал-полковник, АБПФК.
• Любомир Динев (р. 1939), български офицер, генерал-майор

• Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН, с. 404 – 409;
• Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 1577 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с. 442;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.17;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.761 – 762;
• Андонов, Боян. Горно и Долно Уйно. София, 1987 г., 307 с.;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище, Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с. 26 – 28;
• Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора – Кюстендил, с. 86 – 90;