Орехово
- Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Орехово (Община Битоля).
Орехово | |
Общ изглед от Орехово. | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 134 души[1] (15 март 2024 г.) 2,36 души/km² |
Землище | 57,036 km² |
Надм. височина | 937 m |
Пощ. код | 4877 |
Тел. код | 03053 |
МПС код | СМ |
ЕКАТТЕ | 53669 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Смолян |
Община – кмет | Чепеларе Боран Хаджиев (ГЕРБ; 2019) |
Орехово в Общомедия |
Орехово е село в Южна България. То се намира в община Чепеларе, област Смолян.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Орехово се намира в западната част ��а Родопите. Отстои на около 8 километра западно от село Хвойна, по поречието на река Орешица, ляв приток на Чепеларска река. Орехово е предпочитан изходен пункт за посещение на един от най-мощнит�� ридове на Родопите — Чернатица, с първенеца Голям Персенк — 2191 метра н. в. Селото отстои на 54 км северозападно от град Смолян и на 60 км югозападно от град Пловдив.
История
[редактиране | редактиране на кода]Сегашното село е на над 440 години. За първи път е споменато в писмен документ през 1576 година под името Рахово. Документът може да се намери в Годишните издания на Народната библиотека „Кирил и Методий“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Това име носи до 1886 г. След тази година носи вече името Оряхово до 1965 г. С указ на НС на НРБ през 1965 г. е преименувано на Орехово с ударение на първата сричка.
В средата на XVIII век в селото са преобладавали мюсюлманите (две трети). То е било част от нахията Рупчос, с център отначало Чепеларе, а по-късно – село Тъмраш.
Първото българско училище в Орехово е открито през 1866 г. Три години преди това, през 1863 г., е било открито гръцко училище.
От 1879 г. до 1 януари 1895 г. от Орехово са изселени 138 семейства със 724 жители помаци, от които: 712 – в Мала Азия; 11 – в Източна Тракия.[2].
Една трета от населението на Орехово е запазила християнската си вяра през време на петвековното робство. Днес в селото живеят само българи християни.
При преброяването през 1900 г. населението на Орехово е било 780 души, 16 са били родени през годината, 10 са починали и 6 са се изселили.[3]
-
Общ изглед от Орехово, 1930 г.
-
Общ изглед от Орехово, 1930 г.
-
Сватба пред училището в Орехово, 1930 г.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Челевешката пещера, в която през османското владичество е било запалено и умъртвено част от населението на селото. Става въпрос за времето на Кърджалийските бунтове
- Водопадът „Скакалото“, който се намира на 1 км от селото, по пътя за х. „Персенк“.
- На около 12 км югозападно от селото, в близост до х. „Персенк“ и връх „Малък Персенк“/ 2091 м./ се намира древен римски път, който е съществувал в миналото и е свързвал Тракия с Беломорието.
- Чудните мостове – оформени са от реката Айдарско дере /границата между земите на Орехово и село Забърдо/. Реката, която постепенно се е вдълбавала във варовиковите скали е издълбала и изгладила стените и част от таваните на причудливите земни форми – мостове и дълбоки пещери. След моделирането извършено от течащата вода са останали две мраморни арки, или така наречените мостове и огромни отвори в скалите.
- В източната част на селото има построен паметник в чест на загиналите ореховци във войните.
- В Орехово има смесена фолклорна група за автентични песни, която репетира доста често в читалището. Формацията участва в многото прегледи и надпявания в страната като може да се наеме и от гостите, любители на народното изкуство.
- Има богата историческа сбирка в старото читалище, където гостите могат да се запознаят с интересни факти, свързани с бита на хората от този край и родословието на селото.
- Има библиотека с богат книжен фонд.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Събор-родова среща, който се провежда в последната събота и неделя на месец юли. Ден на ореха, кукери (Старците на пус), колопоходи, планински маратон, празник на вилната зона (Бевърлихил), традиционно посещение и мероприятия свързани с Челевешката пещера. Една значителна част от християнските празници се тачат и празнуват организирано пред построените параклиси в околността от хората живеещи в селото и от многото гости, идващи през лятото.
Други
[редактиране | редактиране на кода]В селото се развива селски екологичен туризъм. Има над 10 къщи за гости, които предлагат над 160 легла. В Орехово и в околностите има 24 параклиса, които са неповторими и интересни. Те са описани в книгата „Летопис за село Орехово“. През селото минава най-дългата в България екопътека, която започва в с. Хвойна и стига до Гърция. Тук се намира и скалният феномен Костен камък, който е обявен за природна забележителност. Отстои на 6 – 7 километра от селото, на пътя за прекрасната местност „Кабата“. Този причудлив феномен се намира на рекичката „Койловско дере“, десен приток на река Орешица, протичаща през село Малево.
Има редовен транспорт с от автобуси идващи от град Пловдив (по маршрут Пловдив-Асеновград-Бачково-Нареченски бани-Хвойна). Оттук на запад, на 7 километра е селото. Седемте километра до Орехово са асфалтирани.
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]До около 1970 – 1975 година в Орехово е съществувал футболен отбор „Персенкски орли“, чието игрище се намира в източната част на селото. Футболистите имат доста добри резултати в „А“окръжната група. Отборът е посещаван и подпомаган от футболната звезда Георги Аспарухов /Гунди/, свързано с неговата съпруга Величка, чиито баща, главният архитект на НРБ арх. Борис Марков, е родом от Орехово. Понастоящем от 2018 г. домакинските си срещи от първенството на „Б“ ОГ Пловдив - южна подгрупа на игрището в с. Орехово провежда ФК Чепеларе.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 100.
- ↑ Историята на селото е описана в селищната монография „Орехово“ на писателя Атанас Калинов и значително допълнена в още много книги, статии и материали, преди и след него.
|