Голяма бяла акула

	Голяма бяла акула
	Природозащитен статут
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
клас:	Хрущялни риби (Chondrichthyes)
разред:	Ламнообразни акули (Lamniformes)
семейство:	Селдови акули (Lamnidae)
род:	Бели акули (Carcharodon)
вид:	Голяма бяла акула (C. carcharias)
	Научно наименование
	Carcharodon Smith, 1838 Carcharodon carcharias (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Обхват на вкаменелости
	бурдигалий – настояще, 16 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Голяма бяла акула в Общомедия
	[ редактиране ]

Голяма бяла акула^[2] или само бяла акула (Carcharodon carcharias), е вид акулова риба от семейство Селдови акули, единствена от род бели акули, сочена за един от най-големите съвременни представители за целия надразред Акулообразни. На дължина достига до 000000,1 m, а на тегло — до около 00000,1 t. Голямата бяла акула е широко разпространена в крайбрежните зони на почти всички океани на планетата. Достига полова зрялост на около 15 години, а продължителността на живот е над 30 години.^[3]

Голямата бяла акула е най-голямата съвременна риба-хищник от високо ниво. Храни се основно с морски бозайници, но напада и някои видове риба и птици. Този вид акули са на първо място в списъка на документирани атаки срещу хора, което я прави и най-опасната за човек ^[4]^[5], но се счита, че хората не са предпочитана храна ^[6]. Международният съюз за защита на природата класифицира вида като световно уязвим ^[7] и го причислява към Приложение ІІ от списъка на CITES ^[8].

Таксономия

Шведският природоизпитател Карл Линей описва вида за първи път през 1758 година под името Squalus carcharias. Около век по-късно, през 1833 година, шотландският учен сър Андрю Смит променя родовото име на Carcharodon. През 1873 година научното наименование на вида е окончателно уточнено и одобрено като Carcharodon carcharias (Linnaeus, 1758). Родовото име на вида (Carcharodon) идва от гръцки език (karcharos означава остър, нащърбен, а odous е думата за зъб) ^[9].

Физическа характеристика

Тялото на бялата акула е с хидродинамична торпедовидна форма и дължина до 6 m. Муцуната е голяма, здрава и леко конична. Хрилните отвори са 5 двойки, по изключение 6. Акулите от този вид притежават мощни гръдни плавници. Опашната перка е вертикално разположена, двуделна, горният ѝ дял е малко по-голям от долния.

Окраската на тялото е бяла в коремната част и сива, рядко кафеникава или синя по гръбните части. Това е приспособление за по-трудното откриване на акулите, като наблюдавани отгоре те се сливат с морското дъно, а гледани отдолу се сливат с осветената част на водната повърхност.

Акулите нямат плавателен мехур и трябва да плуват непрестанно, за да дишат и да се задържат във водата. Както и останалите риби, те използват вълнообразни странични движения, за разлика от китоподобните бозайници, които извиват тялото си нагоре-надолу, докато плуват. С острото си обоняние усещат плячката си отдалеч. Имат от 5 до 7 редици изключително остри зъби, чиито общ брой е над 80 зъба. С обонянието си са способни да доловят дори няколко капки кръв, разтворени във водата. С Капсулите на Лоренцини, разположени в предната част на главата, усещат слабите електрически импулси, изпращани от жертвата. Голямата бяла акула е топлокръвна акула. Тя регулира температурата на тялото благодарение на храната, колкото по-богата на мазнини е храната, която тя приема, толкова по-дълго време може да поддържа постоянната си температура. Преминавайки през по студени води, бялата акула трябва да си набавя повече храна, за да регулира и поддържа телесната си температура, в противен случай това може да доведе до нейната смърт.

Разпространение и местообитание

Живеят във всякакви води. От екваториални и тропични до умерени и дори полярни води. Обикновено в солени води акулата прави изключение, като обитава реки и лагуни.

Размножаване

Размножителните навици на белите акули все още не са добре проучени. Раждане все още не е документирано, но няколко бременни екземпляра са били изследвани. Достигат полова зрялост сравнително късно — мъжките на около 10 години, а женските между 12 и 18 години.^[10] След раждане, бялата акула бързо изоставя рожбите си, главно за да се избегне изяждането им от самата майка. Някои бели акули изминават хиляди километри в търсене на мъжки. След оплождането обикновено женските изминават същите километри, за да се върнат отново в дома си.

Продължителността на живота също още не е напълно изяснена. Според повечето изследователи бялата акула живее между 18 и 27 години. Като се има предвид късното достигане на полова зрялост, дългата продължителност на живота не е лишена от логика.

Източници

↑ Carcharodon carcharias (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
↑ Gottfried, M. D. и др. An associated specimen of Carcharodon angustidens (Chondrichthyes, Lamnidae) from the Late Oligocene of New Zealand, with comments on Carcharodon interrelationships // Journal of Vertebrate Paleontology 21 (4). 2001. DOI:[0730:AASOCA2.0.CO;2 10.1671/0272-4634(2001)021[0730:AASOCA]2.0.CO;2]. с. 730–739.
↑ Knickle, Craig. Florida Museum of Natural History Ichthyology Department // www.flmnh.ufl.edu. Посетен на 2 юли 2009.
↑ ISAF Statistics on Attacking Species of Shark // Florida Museum of Natural History, University of Florida. Посетен на 4 май 2008.
↑ Hile, Jennifer. Great White Shark Attacks: Defanging the Myths // Marine Biology. National Geographic, 23 януари 2004. Посетен на 2 май 2010.
↑ Fergusson, I., Compagno, L.; Marks, M. [[[:Шаблон:IUCNlink]] Carcharodon carcharias in IUCN 2009] // IUCN Red List of Threatened Species, Vers. 2009.1. Международен съюз за защита на природата, 2000. Посетен на 28 октомври 2009.
↑ UNEP-WCMC (2010). Carcharodon carcharias^{[неработеща препратка]}. UNEP-WCMC Species Database: CITES-Listed Species On the World Wide Web.
↑ The Great White Shark // The Enviro Facts Project. Архивиран от оригинала на 2009-06-13. Посетен на 9 юли 2007.
↑ https://www.britannica.com/animal/white-shark/Reproduction

[1] Carcharodon carcharias (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.

[CA-3] Gottfried, M. D. и др. An associated specimen of Carcharodon angustidens (Chondrichthyes, Lamnidae) from the Late Oligocene of New Zealand, with comments on Carcharodon interrelationships // Journal of Vertebrate Paleontology 21 (4). 2001. DOI:[0730:AASOCA2.0.CO;2 10.1671/0272-4634(2001)021[0730:AASOCA]2.0.CO;2]. с. 730–739.

[flmnh-4] Knickle, Craig. Florida Museum of Natural History Ichthyology Department // www.flmnh.ufl.edu. Посетен на 2 юли 2009.

[sharkAttackStats-5] ISAF Statistics on Attacking Species of Shark // Florida Museum of Natural History, University of Florida. Посетен на 4 май 2008.

[6] Hile, Jennifer. Great White Shark Attacks: Defanging the Myths // Marine Biology. National Geographic, 23 януари 2004. Посетен на 2 май 2010.

[iucn-7] Fergusson, I., Compagno, L.; Marks, M. [[[:Шаблон:IUCNlink]] Carcharodon carcharias in IUCN 2009] // IUCN Red List of Threatened Species, Vers. 2009.1. Международен съюз за защита на природата, 2000. Посетен на 28 октомври 2009.

[CITES-8] UNEP-WCMC (2010). Carcharodon carcharias^{[неработеща препратка]}. UNEP-WCMC Species Database: CITES-Listed Species On the World Wide Web.

[abc-9] The Great White Shark // The Enviro Facts Project. Архивиран от оригинала на 2009-06-13. Посетен на 9 юли 2007.

[10] ttps://www.britannica.com/animal/white-shark/Reproduction

[1]