Бруно Льорцер
| Бруно Льорцер | |
| германски генерал | |
 | |
| Звание | генералоберст |
|---|---|
| Години на служба | 1911 – 1920 1935 – 1945 |
| Служи на |  Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия |
| Род войски | Луфтщайкрафте Луфтвафе |
| Командвания | 53-та изтребителна ескадра |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Награди |   Железен кръст  Сребърни пластинки към Железен кръст Pour le Mérite Рицарски кръст[1][2] |
| ��ата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Бруно Льорцер в Общомедия | |
Бруно Льорцер (на немски: Bruno Loerzer) е германски генералоберст от Луфтвафе.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Льорцер е роден в Берлин. Офицер е отпреди Първата световна война, като се научава да пилотира през 1914 г. Херман Гьоринг е наблюдател на Льорцер от 28 октомври 1914 г. до края на юни 1915 г. При прехвърлянето на пилоти Льорцер лети с два Jagdstaffeln през 1916 г., преди да се присъедини към Jagdstaffel 26 през януари 1917 г. Дотогава той е отбелязал две победи над френски самолети. Достига 20 победи в края на октомври, а през февруари 1918 г. получава отличието Pour le Mérite.
Същия месец поема командването на новосъздадения Jagdgeschwader III, третия от известните „летящи циркове“ в Германия. Неговият ас включва и брат му Фриц, който претендира за 11 победи. Водещ Jasta 26 и три други ескадрила, с подкрепата на Херман Далман като адютант, Льорцер се оказва успешен командир. Оборудван с новия BMW-двигател Fokker D.VII, JG III широко навлиза през съюзническите формации през лятото на 1918 г., а собственият му резултат е стабилен. Той постига последните си 10 победи през септември, когато достига до краен резултат от 44 победи. Малко преди примирието, той е повишен до хауптман (капитан).
Льорцер отчасти се бори заедно с антикомунистическите части от Фрайкорпс от декември 1918 г. до март 1920 г. Той командва FA 427 в района на Балтийско море, подкрепяйки дивизията Eiserne от въздуха. През 1930-те години, Льорцер е лидер в различни организации на гражданската авиация и се присъединява към Луфтвафе през 1935 г. с ранг оберст (полковник).
Льорцер се възползва от дългото си приятелство с Гьоринг, ставайки инспектор на бойците с ранг на генерал-майор през 1938 г. По време на първите бойни действия, той е командир на II Air Corps, награден с Рицарски кръст през май 1940 г. Неговият корпус участва в операция Барбароса през лятото на 1941 г. в подкрепа на фелдмаршал фон Бок. Неговата единица е прехвърлена в Месина, Сицилия през октомври 1941 г. и остава там до средата на 1943 г.
През февруари 1943 г. Гьоринг провъзгласява Льорцер за генералоберст, а през юни 1944 г. е шеф на Националсоциалистическия клон на Луфтвафе. Льорцер се пенсионира през април 1945 г. Умира през 1960 г. на 69-годишна възраст.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Walther-Peer Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939–1945 – Die Inhaber der höchsten Auszeichnung des Zweiten Weltkrieges aller Wehrmachtteile. Friedberg, Germany, Podzun-Pallas, 2000, [1986]. ISBN 978-3-7909-0284-6. (на немски)
- Scherzer, Veit. Die Ritterkreuzträger 1939–1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives. Jena, Germany, Scherzers Militaer-Verlag, 2007. ISBN 978-3-938845-17-2. (на немски)
- Norman Franks et al. (1993). Above the Lines: A Complete Record of the Fighter Aces of the German *Air Service, Naval Air Service, and Flanders Marine Corps 1914–1918. Grub Street, London.
- Anthony Kemp (1982, 1990 reprint). German Commanders of World War II. Osprey Pub., London.
| ||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bruno Loerzer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |