Направо към съдържанието

Йозеф Харпе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Йозеф Харп)
Йозеф Харпе
немски генерал

Званиегенерал-полковник
Години на служба1909 – 1945 г.
Служи наГермания Германска империя
Ваймарска република
Германия Нацистка Германия
Род войски Вермахт
Командвания9-а армия
12-а танкова дивизия
XXXXI Танков корпус
Битки/войниПърва световна война,
Втора световна война
НаградиРицарски кръст с дъбови листа и мечове

Дата и място на раждане
Буер
Дата и място на смърт
14 март 1968 г. (80 г.)
Йозеф Харпе в Общомедия

Йозеф Харпе, (на немски: Josef Harpe) е германски генерал-полковник, който служи по време на Първата и Втората световна война.

Харпе е роден на 21 септември 1887 в Буер близо до Реклингхаузен, провинция Вестфалия и умира на 80 г. в Нюрнберг, Бавария през 1968 г.

Харпе се присъединява към Пруската армия на 28 септември 1909 г. като кадет и е прехвърлен в 56-и пехотен полк през 1911 г. Повишен в чин лейтенант на 20 март той участва с този полк през Първата световна война. В края на Първата световна война той заема позицията на командир.

След войната Харпе остава в Райхсвера на военна служба, а през 1931 г. под псевдонима Директор Хакер (на немски: Direktor Hacker) той заема водеща позиция в тайните немско-руски Танк училища (Организация Кама) в Казан (Русия). Три години по късно на 1 август той е повишен като подполковник и става командир на 3-ти танков полк на следващата година. От 1 януари 1937 г., той е натоварен със задачата да командва 1-ва танкова бригада и е възпроизведен в чин полковник. След службата си на Източния фронт от 1945 г. той приключва званието си като генерал на 5-а танкова армия, а на Западния фронт с ранг генерал-полковник. Заловен е от американци и е държан в плен до 1948 г.[1]

  • Berger, Florian (2000). Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Wien, Austria: Selbstverlag Florian Berger. ISBN 3-9501307-0-5
  • Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5
  • Patzwall, Klaus D. and Scherzer, Veit (2001). Das Deutsche Kreuz 1941 – 1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany: Verlag Klaus D. Patzwall. ISBN 3-931533-45-X
  • Schaulen, Fritjof (2003). Eichenlaubträger 1940 – 1945 Zeitgeschichte in Farbe I Abraham – Huppertz (in German). Selent, Germany: Pour le Mérite. ISBN 3-932381-20-3
  • Scherzer, Veit (2007). Ritterkreuzträger 1939 – 1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives (in German). Jena, Germany: Scherzers Miltaer-Verlag. ISBN 978-3-938845-17-2
Паул Бадер Главнокомандващ на 2-ра пехотна дивизия
(5 октомври 1940 – 10 януари 1940)
12-а танкова дивизия
2-ра пехотна дивизия Главнокомандващ на 12-а танкова дивизия
(10 януари 1941 – 15 януари 1942)
Генерал-лейтенант
Валтер Весел
Няма Главнокомандващ на 41-ви танков корпус
(10 юли 1942 – 15 октомври 1943)
Генерал от артилерията
Хелмут Вайдлинг
Генерал-полковник
Ерхард Раус
Главнокомандващ на 4-та танкова армия
(18 май 1944 – 28 юни 1945)
Генерал от танковите войски
Валтер Неринг
Генерал-фелдмаршал
Валтер Модел
Главнокомандващ на 9-а армия
(4 ноември 1943 – 19 май 1944)
Генерал
Ханс Йордан
Генерал от танковите войски
Хасо фон Мантойфел
Главнокомандващ на 5-а танкова армия
(8 март 1945 – 17 април 1945)
няма
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Josef Harpe в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​