Бенковски (област Стара Загора)

Бенковски
Бенковски 42.410935, 25.889747 Бенковски
Общи данни
Население	116 души[1] (15 март 2024 г.) 8,07 души/km²
Землище	14.462 km²
Надм. височина	132 m
Пощ. код	6055
Тел. код	041179
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	03856
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011)

Бенковски е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора. Село Бенковски се намира на 30 км от Стара Загора и на 16 км от Нова Загора. Името му означава голямо, широко, обширно поле.

Днес селото носи името на Георги Бенковски – командирът на „Хвърковатата чета“.

Първоначалното заселване на този район е от турско етническо население, това е било през първите векове на османското населяване по българските земи, поради благоприятния климат и равнинен терен. Впоследствие навреме от ��ъседните села са се преселили и български фамилии, които са работили като налбанти, железари, ковачи, имало е от тях и аргати.

Първото име на селото е било Дуваджизлии – Дува по смисъл на български език означава – поле, равнина а Джизлии – голямо, широко, обширно поле, както през османско време така и сега Старозагорското поле е това което е било, събрано в едно име. От 1892 до 1911 година е имало предложения за смяна на името на селото, но е надделяло предложението на изпълняващия длъжността кмет – Пеньо Симеонов и няколко негови съмишленици, стигнало се до идеята да бъде прието името на Георги Бенковски – командир на „Хвърковатата чета“ и така селото било записано в регистрите като село Бенковски.

Най-близкият град до селото е Нова Загора, на 15 – 16 км. Общинският център е Стара Загора на около 29 – 30 км.

Общата площ на землището на селото е 13 680 дка, обработваема площ, останалите 10 660 дка, пасища, горски пасиви, канали, пътна мрежа.

До 1964 година е било трудно придвижването на хората до градовете и съседните села, но след това се развива автобусния и лекотоварния транспорт. Пощенска станция няма в селото и заради това хората са принудени да се обслужват от съседното село Хан Аспарухово. За по-доброто развитие на селото допринася кооперативното селско стопанство. След съединяването на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година са се заселили българи от много съседни села. Училище започва да функционира още от 1890 година, но новата сграда започва да се строи през 1937 – 39 година и на 15 септември 1940 година се открива с името „Народно начално училище „Кирил и Методий“. След това се построява читалище „Пробуда“, което е вече на близо 80-годишна възраст. През 1965 година е било водоснабдено селото, изгражда се мрежа, която влиза във всеки дом. От 1967 година се отваря здравен пункт и сега макар и останало с малко жители, селото е добре обслужвано от страна на транспорт, здравеопазване има и пенсионерски клуб и хората са щастливи и доволни от удобствата които им се предоставят.

През 1956 година е започнало изграждането на читалищната сграда в с. Бенковски, дадено му е името „Пробуда“. Към читалището има и библиотека, която се посещава от деца и възрастни.

Традиционни празници на селото са Коледа, Великден, 8 март, Бабин ден, честват се рождени дни на хората като се организират тържества с музика, годишнини от бракове, има и сформирана група от млади момчета коледари, които в нощта на Коледа обикалят и влизат във всеки дом за здраве и берекет. На Великден традиция е да се канят музиканти и в неделя вечер да се вият кръшни хора по площада на селото, за щастие и веселие на хората.

Населението е предимно от възрастни и стари хора, по традиция е останало да се празнува Бабин ден, като лекарката и най-възрастната жена се удостояват за баба – акушерка.

„Имаше група от деца, които лазаруваха по време на „Лазаров ден“, но вече пораснаха и няма подрастващо население, което да замести вече порасналите. Започваме да събираме инвентар – посуди, носии и др. за музей, за да можем да покажем на поколенията какъв е бил бита и душевността на селото, на предците преди тях.

Инициативи – болно ми беше преди да бъда назначена за кметски наместник на селото, че бяхме единственото село където хората нямаше къде да се съберат в по задушевна обстановка, но с повече настояване успях да издействам сградата на старото кметство да я направим на пенсионерски клуб. Бяхме единственото село без такъв. Сега имаме инициатива за построяването на малък параклис, трудно е да успеем да съберем пари за църква, но хората имат нужда от божи храм макари и в по-малък размер. Също така и в двора на бившето училище има паметник посветен на 32-ма убити войници през 1912 – 1918 година, който е изоставен с годините и има нужда от възстановяване, за да се покаже на хората, че тук има хора дали живота си за сега живеещите и заслужават почит и уважение. Имаме инициативата да го възстановим и да направим молебен за тези хора“, разказва кмета на селото.

Празник на селото е Великден и се отбелязва с празнично хоро на мегдана.

От това село са родом музикантите от орк. „Славяни“ – Ст. Загора кавалджията Марко Марков, барабаниста Евгени Марков и народната певица Симоне Маркова

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.