Балет

Балèтът е сценично изкуство, създадено на основата на драматургията, музиката, пантомимата, сценографията и хореографията, в което основно изразно средство е танцът. В балета се различават класически танц и характерен танц. Основен е действеният танц със или без дивертисмент. В балета се включват ритмопластическият танц, свободната пластика, танцът „модерн“ и джаз-балетът. Жанровете се определят предимно от музикалните и литературните жанрове.

Драматургична основа на балета е либретото. Музиката определя характера му. Даден балетен епизод или отделно негово действие завършва с общ танц, наречен бала̀биле.

В края на ХIX и началото на ХХ в. възникват и форми, които не се основават на либрето и нямат сюжет, а целта им е да развият определена стилистика и да доставят естетично преживяване на публиката.

Във всеки танц има история, която е представена по интересен и красив начин в класическия балет.

Има два вида балетни обувки-палци и туфли. Използват се различни костюми, но най-известните са пачки и шопенки.

• Балет-трагедия и балет-комедия
• В зависимост от драматичното или музикалното начало – балет-пиеса и балет-симфония
• Сюжетен и безсюжетен балет
• Едноактен и многоактен балет
• Балет-интермедия, хореографска миниатюра
• Класически и модерен балет.

Класическият балет е създаден на основата на класически танци. Модерният балет (нарича се още съвременен балет) е форма на танц, който обединява елементи от класическия балет и от модерния танц. Счита се, че основите на съвременния балет са поставени от Джордж Баланчин (Георгий Мелитонович Баланчивадзе) – американски балетмайстор и хореограф от грузински произход.^[1]

Европейският балет възниква през Ренесанса под влиянието на балните и народните танци. Корените на балета са в италианския Ренесанс, при сложни сватби на аристократи. Танцьорите са изпълнявали редовни танцови стъпки в двореца, за да забавляват гостите на сватбата. Гостите са поканени да се присъединят. Танците, които са подобие на балет, не са театрално представление, а костюмите са съвсем различни. Вместо пухкави костюми, трикотажни обувки, чорапогащи и чорапи за обувки, танцьорите са носели дълги официални дрехи, които са стандартно облекло в обществото. За пръв балетен спектакъл с единен сюжет се смята придворното зрелище „Комедиен балет на кралицата“ (Le Ballet Comique de la Reine) или „Цирцея“, поставено на 15.10.1581 г. във френския кралски двор от италианския цигулар Балтазарини, „главен интендант на музиката“. Френската кралица-майка Катерина Медичи организира спектакъла, за да отпразнува сватбата на сестра си, и лично участва в него заедно с краля. Балетът е сложен, скъп и продължителен. Изпълнява се в бална зала в съседство с двореца Лувър в Париж. Представлението започна в 22 ч. и продължава над пет часа, до 3:30 ч. Присъстват около 10 000 гости.^[2]

Важен етап в развитието на балета е откриването на Кралската академия на танца в Париж през 1661 г.^[3] Значителен принос за развитието на западноевропейския балет имат Жан-Жорж Новер, Филип Тальони, Мария Тальони, Жул Перо, Август Бурнонвил, Фани Елслер, Жан Корали, Люсил Гран. В Русия балетът навлиза през втората половина на 17 век и се развива през 19-20 век. Изключителна роля в създаването на руската балетна школа изиграват Шарл-Луи Дидло, Мариус Петипа, Лев Иванов, Анна Павлова, Михаил Фокин, Сергей Дягилев и др. Балетът във Великобритания (Кралска опера и балет) и САЩ се развива през 20 век. По-известни имена в развитието на съвременния балет са Айседора Дънкан, Джордж Баланчин, Марта Греъм, Морис Бежар, Фредерик Аштън, Вацлав Нижински и др.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Началото на професионалното балетно изкуство в България се поставя на 22 февруари 1928 г. с премиерата на „Копелия“ в хореографията на Анастас Петров.^[4] Първият български национален спектакъл е „Змей и Яна“ от Христо Манолов с хореограф Анастас Петров (1937 г.). Следват „Нестинарка“ от маестро Марин Големинов, хореограф Мария Димова (1942 г.), „Приказка“, „Герман“ и „Тракия“ (1943 г.).^[5] Периодично се организират национални и международни балетни конкурси, най-престижният от които е варненският.

Едни от най-известните балети са:^[6][7][8]

Български балети:

• Балет. Энциклопедия. М., Советская энциклопедия, 1981.
• Сания Давлекамова. Галина Уланова: Аз не исках да танцувам. С., Рива, 2008.
• Галина Борисова. Танцови представи и артистични предпочитания. С., Нов български университет, 2011.
• Анелия Янева. Маргарита Арнаудова: Не мога да отделя балета от себе си... С., СиВас Консултинг, 2011.
• Деница Анчева. Русенският балет и Асен Манолов. С., Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2011.
• Любомир Сагаев. Книга за балета. С. ИК Братя Сагаеви, 2006.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Балет.

• Речник на балетните термини