Йерусалим

Йерусалим יְרוּשָׁלַיִם القدس
— град —
Общ изглед от града; улица в квартал Мамила; Старият град с Купола на Скалата; сук в Стария град; сградата на Кнесета; Стената на плача; старите градски стени с Кулата на Давид
Йерусалим 31.778889, 35.225556 Йерусалим
Страна	Израел
Окръг	Йерусалимски окръг
Площ	125,156 km²
Надм. височина	754 m
Население	936 425 души (2019) 7482 души/km²
Агломерация	1 253 900 души
Елдърман	Нир Баркат
Основаване	IV хилядолетие пр.н.е.
Пощенски код	91000–91999
Телефонен код	2
Часова зона	EET
Официален сайт	www.jerusalem.muni.il
Йерусалим в Общомедия

Йерусалим (на иврит: ירושלים, [jeruʃaˈlajim]; на арабски: القدس, [ˈaːɫ ˈquːdsˤ]) или Ерусалим е град в източен Израел, административен център на Йерусалимски окръг. Населението му е около 890 000 души (2013).^[1]

Разположен на плато в Юдейските планини между Средиземно и Мъртво море, Йерусалим е един от най-древните градове в света и е смятан за свещен от трите главни авраамически религии – юдаизъм, християнство и ислям. И Израел, и Палестина смятат града за своя столица, като основните израелски държавни институции действително са разположени в града, а палестинците се стремят също да преместят своите там. Претенциите и на двете страни нямат широко международно признание, като повечето държави поддържат посолства в бившата столица Тел Авив.

Йерусалим се намира на около 60 km източно от Тел Авив и Средиземно море.^[2] В източна посока на около 35 km се намира Мъртво море,^[3] най-ниско разположеният воден басейн в света. Сред съседните градове са Витлеем и Бейт Джала на юг, Абу Дис и Маале Адумим на изток, Мевасарет Цион на запад, Рамала и Гиват Зеев на север.^[4][5][6]

Йерусалим е разположен в южната част на плато, което е част от Юдейските планини и включва Елеонския хълм на изток и хълма Скопий на североизток от центъра на града. Надморската височина на Стария град е около 760 m.^[7] Градът е заобиколен от долини и сухи речни корита (уади). Долините Кедрон, Еном и Тиропоейон се събират близо до южния край на Стария град.^[8] Долината Кедрон продължава източно от Стария град и го отделя от Елеонския хълм. По южния край на Стария град е разположена долината Еном, свързвана с библейската Геена.^[9] Долината Тиропоейон започва на северозапад, близо до Дамаската порта, продължава на юг-югоизток през центъра на Стария град до извора Силоам, а след това отделя разположения източно Храмов хълм от останалата част на града. В наши дни тази долина е скрита от остатъците от човешка дейност, натрупани през вековете.^[8]

Водоснабдяването винаги е било сериозен проблем за Йерусалим, за което свидетелства сложната мрежа от древни акведукти, тунели, водоеми и подземни резервоари, открити в града.^[10] В библейската епоха Йерусалим е обграден с гори от бадеми, маслини и борове. След векове на военни действия и безразборна експлоатация, днес те са напълно унищожени. По тази причина земеделците от околностите на града от дълго време изграждат каменни тераси по склоновете, за да предотвратят ерозията на почвата, и тази практика е оставила видими следи в днешния вид на Йерусалим.^[11]

Климатът на Йерусалим е средиземноморски (Csa по Кьопен) с горещо и сухо лято и мека и влажна зима. Превалявания от сняг обикновено има по един-два пъти всяка зима, а през 3 – 4 години има и по-сериозни снеговалежи, при които се задържа краткотрайна снежна покривка.

Януари е най-хладният месец в годината със средна температура 9,1 °C, а най-горещи са юли и август със средна температура 24,2 °C. Средните годишни валежи са около 550 mm, като през летните месеци най-често изобщо не вали, а повечето валежи падат между октомври и май.^[12]

Климатични данни за Йерусалим (1881 – 2007)
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	23,4	25,3	27,6	35,3	37,2	36,8	40,6	44,4	37,8	33,8	29,4	26	44,4
Средни максимални температури (°C)	11,8	12,6	15,4	21,5	25,3	27,6	29,0	29,4	28,2	24,7	18,8	14,0	21,5
Средни температури (°C)	9,1	9,5	11,9	17,1	20,5	22,7	24,2	24,5	23,4	20,7	15,6	11,2	17,5
Средни минимални температури (°C)	6,4	6,4	8,4	12,6	15,7	17,8	19,4	19,5	18,6	16,6	12,3	8,4	13,5
Абсолютни минимални температури (°C)	−6,7	−2,4	−0,3	0,8	7,6	11	14,6	15,5	13,2	9,8	1,8	0,2	−6,7
Средни месечни валежи (mm)	133,2	118,3	92,7	24,5	3,2	0	0	0	0	15,4	60,8	105,7	554,1
Източник: Israel Meteorological Service[13]

Карта	Квартали
	Abu Tor Стар град At-Tur Летище Атарот Bab a-Zahara Baka Bayit VeGan Beit HaKerem En Kerem French Hill (Giv'at Shapira) Gilo Giva Ram Har Choma Mea Shearim Nof Zion Pisgat Ze`ev Ramat Eshkol Ramat Rachel Rehavia Scheich Scharra Silwan Talpiot Talpiot Ost Umm Tuba Yemin Moshe

 Основна статия: История на Йерусалим

Първите данни за съществуването на Йерусалим се отнасят към средата на 2 хилядолетие пр.н.е. Влиза в състава на много древни и средновековни държави. Твърде малко се знае за цитаделата, наричана Йевус, която Давид превзема през 1000 пр.н.е. и след като променя името ѝ, прави от нея средище на еврейския народ през 1004 пр.н.е.. Неговият син Соломон построява храм, крепостни стени и дворец.

След смъртта на Соломон политическото и религиозното значение на Йерусалим запада. ��азорен от вавилонския владетел Навуходоносор II, който опожарява Соломоновия храм (587 пр.н.е.), градът е изграден отново по нареждане на цар Кир Велики.

По-късно попада под владичеството на египетските Птолемеи и азиатските Селевкиди. Отвоюван от Макавеите на Ханука през 168 пр.н.е.. Ирод Велики († март 4 пр.н.е.) разширява, доиздига и доукрасява построения на мястото на някогашния Йерусалимски храм – Втори храм. В 140 г. пр.н.е. Йерусалим става столица на династията на Макавеите. През 63 г. пр.н.е. Йерусалим е завладян от римляните начело с Помпей Велики, които поверяват управлението му на Ирод Антипа. Йерусалим става част от римската провинция Палестина.

Почти веднага след смъртта на Ирод Велики († март 4 пр.н.е.) Юдея е присъединена към римската провинция Сирия и е управлявана от прокуратори, най-известен от които е Пилат Понтийски. По време на неговото управление е разпнат Исус Христос.

За да заличат следите на разпространяващото се християнство, владетелите на града изравят пръстта на местата, смятани от християните за свети, и я изнасят извън града.

След Първото еврейско въстание с последвалата го война през 70 г. Тит завладява отново града и го разрушава. На негово място в началото на II век император Адриан създава римската колония Елия Капитолина, което е сред причините за въстанието на Бар Кохба. Елия Капитолина остава официалното име на Йерусалим до превземането му от мюсюлманите през 638 година.

Константин Велики във връзка с налагането на християнството за официална религия в Римската империя след Миланския едикт, и последвалите го византийски императори издигат наново Йерусалим и го утвърждават като „свят град“, но упадъкът на Византийската империя спира неговото развитие.

Завладян от персите при Хозрой II (614 г.), отвоюван от Ираклий (629 г.) и завладян от арабите при халифа Омар (638 г.), Йерусалим е последователно под властта на Омаядите, Абасидите и Фатимидите.

През 1099 г. по време на Първия кръстоносен поход e превзет от кръстоносците, и те го владеят до 1187 г., когато Саладин го отвоюва. Между 1517 и 1917 г. Йерусалим е в границите на Османската империя. През декември 1917 г., в периода на Първата световна война, градът е превзет от британците.

От 1920 г. до 1947 г. е административен център на Палестина (под британски мандат). По решение на ООН през 1947 г. е отделен като самостоятелна административна единица. В резултат на Арабско-израелската война (1948 – 1949 г.) градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част). През 1950 г. правителството на Израел обявява западната част на Йерусалим за столица на страната, а през 1967 г. анексира и източната част на града.

С решение на ООН (1967 – 1971 г.) са отменени всички опити за анексия на Йерусалим.

Към края на 2008 година населението на Йерусалим е 763 600 душ��, от които 64% са евреи, 32% – мюсюлмани и 2% – християни,^[14] при гъстота на населението около 5750 души на квадратен километър.^[15][16]

Общият механичен прираст на града е отрицателен, като през 2005 година 16 хиляди души напускат Йерусалим, а само 10 хиляди се заселват там.^[15] Въпреки това населението на града нараства с темпове, близки до средните за Израел, което се дължи на относително високата раждаемост, главно сред харедистката и арабската общност. Така коефициентът на плодовидост за града е 4,02, значително над средния за страната (2,90) или този за Тел Авив (1,98).

Тенденцията от последните десетилетия е делът на евреите в населението на Йерусалим да намалява, което се дължи на по-високата раждаемост сред мюсюлманите и изселването на евреи от града.^[17] През 1967 година евреите са 74% от жителите, като за четири десетилетия тази стойност намалява с десет процентни пункта.^[18] Сред причините за това е изселването на евреи към предградията или крайбрежието в търсене на по-евтини жилища и нерелигиозен начин на живот.^[19][20]

Докато за някои израелци Йерусалим изглежда беден, занемарен и затънал в религиозни и политически противоречия, за палестинците градът е привлекателен със значително по-големите възможности за работа и с по-добрите здравни, образователни и социални услуги от всеки град на Западния бряг или Ивицата „Газа“.^[21] Палестинците без израелско гражданство, които живеят постоянно в Йерусалим, се ползват и с някои административни улеснения при пътуване и работа в останалата част от Израел.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Исторически погледнато икономиката на Йерусалим е била подкрепена единствено от религиозните поклонници, тъй като градът е разположен далече от големите пристанища в Яфо и Газа. Религиозните забележителности на Йерусалим до днес се посещават от много чужденци, който най-често посещават Стената на плача и Стария град, но през последите 50 години става ясно, че Йерусалим не може да се издържа единствено от религиозната си значимост.

Въпреки че много статистически данни показват икономическия растеж в града, от 1967 г. насам Източен Йерусалим изостава в развитието си спрямо Западен Йерусалим. Въпреки това броя на домакинствата с работещи хора е по-голям за арабските домакинства (76,1%), отколкото при еврейските (66,8%). Безработицата в Йерусалим (8,3%) е малко по-ниска от средната за страната (9%), въпреки че цивилната работна сила е по-малка от половината от населението над 15 години – по-ниско от това в Тел Авив (58%) и Хайфа (52,4%). Бедността в града се е увеличила през последните години. Според доклад на Асоциацията за граждански права в Израел (ACRI) 78% от палестинците през 2012 г. живеят в бедност. Докато ACRI приписва увеличението на бедността на липсата на работни места, инфраструктурата и влошаващата се образователна система, Ир Амим обвинява за това легалният статус на палестинците в Йерусалим. През 2006 г. средната месечна работна заплата в Йерусалим е 5940 шекела, с 1350 шекела по-малко от средната заплата в Тел Авив.

По време на Британския мандат е прокаран закон, който задължава всички сгради да бъдат строени от Йерусалимски камъни, за да се запази уникалният исторически и естетически характер на града. В допълнение към този закон, който все още е в сила, в Йерусалим липсва голяма тежка индустрия. Само 2,2% от територията на Йерусалим се използва за индустрията и инфраструктурата. За сравнение същата зона в процентно съотношение в Тел Авив е 2 пъти по-голяма, а в Хаифа е 7 пъти по-голяма. Само 8,5% от работната сила в Йерусалим е в производствения сектор, около половината от средната стойност за страната – 15,8%. По-високи от средните проценти на заетост са в областта на образованието (17,9% срещу 12,7%), здравеопазването (12,6% срещу 10,7%), обществените и социални услуги (6,4% срещу 4,7%), хотелите и ресторантите (6,1% срещу 4,7%) и публичната администрация (8,2% срещу 4,7%). Въпреки че Тел Авив остава финансовият център на Израел, голям брой компании се местят в Йерусалим. Индустриалният парк Хар Хотцвим в северен Йерусалим е дом на някои от най-големите корпорации в Израел като Интел, TEVA, Офир Оптроникс и ECI Телеком. Плановете на за разширяване на парка предвиждат сто предприятия, пожарна и училище, които обхващат площ от 530 000 m².

От създаването на Израел, държавното правителство остава основният играч в икономиката на Йерусалим. Правителството, намиращо се в Йерусалим, генерира голям брой работни места и предлага субсидии и стимули за нови бизнес инициативи.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Пътното движение е основен източник на замърсяване на въздуха в града.^[22] Промишлените източници на замърсяване в самия град са малко, но до града може да достига замърсен въздух от по-индустриализираните крайбрежни области на запад.^[22][23]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Двата най-популярни спорта са футбол и баскетбол. Един от най-популярните отбори в Израел е Бейтар Йерусалим. Негови фенове са редица политически фигури, които често посещават мачовете му. Другият голям отбор на Йерусалим и противник на Бейтар е Хапоел Йерусалим. Докато Бейтар е бил шампион на Израелската държавна купа седем пъти, Хапоел е бил само един. Бейтар печели висшата лига шест пъти, докато Хапоел все още не е успял. Бейтар играе в висшата лига, докато Хапоел играе в Лига Леумит. От отварянето си стадион Теди е основният стадион на Йерусалим с капацитет от 21 600 места. Най-популярният палестински футболен клуб е Джабал ал Мукабер, който играе във Висшата лига на Западния бряг. Отборът е от Скопий, част е от Азиатската футболна конфедерация и играе на международния стадион Файсал ал-Хюсейни в Ал-Рам, от другата страна на бариерата със Западния бряг.

В баскетбола Хапоел Йерусалим играе във висшата лига. Клубът е спечелил държавната купа три пъти, както и Купа УЛЕБ през 2004 г.

Родени в Йерусалим

• Аврам Ман. Акимович, македоно-одрински опълченец, 37-годишен, ІV клас, Нестроева рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен^[24]
• Ясер Арафат (1929 – 2004), политик
• Мордехай Елияху (1929 – 2010), равин
• Исак Лурия (1534 – 1572), равин
• Натали Портман (р. 1981), американска актриса
• Ицхак Рабин (1922 – 1995), политик
• Суха Тавил (р. 1963), общественичка
• Христофор Хесапчиев, български генерал
• Александра Фейгин (р. 2002), българска състезателка по фигурно пързаляне

Починали в Йерусалим

• Нахман Авигад (1905 – 1992), археолог
• Шмуел Йосеф Агнон (1888 – 1970), писател
• Иехуда Амихай (1924 – 2000), писател
• Анна бен Анна (? – 68), първосвещеник
• Анастасия Димитрова (1815 – 1894), българска учителка
• Мордехай Елияху (1929 – 2010), равин
• Леви Ешкол (1895 – 1969), политик
• Исус Христос Спасителя (4 пр. Хр.-30), Син Божий за християните
• Голда Меир (1898 – 1978), политик
• Леополд Трепер (1904 – 1982), съветски разузнавач
• Хилел (?-10), равин

На Йерусалим е наречена улица в квартал „Младост 1“ в София (Карта).

• 
  Кнесетът
• 
  Върховният съд
• 
  Министерството на външните работи
• 
  Централната банка
• 
  Националният щаб на полицията
• 
  Резиденцията на министър-председателя

Панорамен изглед от Елеонския хълм към града и Храмовия хълм с джамията Ал-Акса

Цитирани източници

• Introduction // The Tell es-Safi/Gath Archaeological Expedition. Bar Ilan University, 2007. Архивиран от оригинала на 2008-02-05. Посетен на 24 април 2007. (на английски)
• Bergsohn, Sam. Geography // Cornell University, 15 май 2006. Архивиран от оригинала на 2007-07-14. Посетен на 9 февруари 2007. (на английски)
• Cabrera, Enrique et al. Drought Management Planning in Water Supply Systems. Springer, 31 декември 1998. ISBN 0792352947. Посетен на 9 февруари 2007. (на английски)
• Arab population growth outpaces Jews in Jerusalem // edition.cnn.com. CNN, 2000. Архивиран от оригинала на 2009-01-24. Посетен на 14 август 2012. (на английски)
• Map of Israel // Eye On Israel, 2007. Архивиран от оригинала на 2007-04-27. Посетен на 25 април 2007. (на английски)
• Federman, Josef. Debate flares anew over Dead Sea Scrolls // AP via MSNBC, 18 август 2004. Посетен на 9 февруари 2007. (на английски)
• Jerusalem geography // jafi.org.il. Jewish Agency, 2008. Архивиран от оригинала на 2007-11-22. Посетен на 8 юли 2008. (на английски)
• נתוני שיא בארץ // ims.gov.il. ims.gov.il, 2016. Посетен на 2 април 2016. (на иврит)
• Press Release: Jerusalem Day (PDF) // Israel Central Bureau of Statistics, 24 май 2006. Посетен на 10 март 2007. (на английски)
• Population and Density per km² in Localities Numbering Above 5,000 Residents on 31 XII 2005 (PDF) // Israel Central Bureau of Statistics, 2006b. Посетен на 11 април 2007. (на английски)
• Table 3. – Population of Localities Numbering Above 2,000 Residents And Other Rural Population On 31/12/2008 (PDF) // Israel Central Bureau of Statistics, 2008. Посетен на 26 октомври 2008. (на английски)
• Masterman, E. W. G. The Water Supply of Jerusalem, Ancient and Modern // The Biblical World 19 (2). 1902. p. 87 – 112. (на английски)
• num-member.pdf (PDF) // moin.gov.il. moin.gov.il, 2013. Посетен на 24 декември 2015. (на иврит)
• Rosen-Zvi, Issachar. Taking Space Seriously: Law, Space and Society in Contemporary Israel. Ashgate Publishing, June 2004. ISBN 0754623513. Посетен на 9 февруари 2007. (на английски)
• Sel, Neta. Jerusalem: More tourists, fewer Jews // YNet, 2007. Посетен на 10 март 2007. (на английски)
• One more Obstacle to Peace – A new Israeli Neighborhood on the lands of Jerusalem city // The Applied Research Institute, 10 март 2007. Архивиран от оригинала на 2008-01-31. Посетен на 24 април 2007. (на английски)
• Monthly Averages for Jerusalem, Israel // The Weather Channel, 2007. Посетен на 7 февруари 2007. (на английски)
• Walvoord, John et al. The Metaphorical View // Four Views on Hell. Zondervan, 7 януари 1996. ISBN 0310212685. Посетен на 9 февруари 2007. (на английски)

• Иде.ли? – Снимки от Йерусалим Архив на оригинала от 2007-09-26 в Wayback Machine.
• Снимки от Йерусалим ((ru))
• Йерусалим и България през вековете от н.е.Архив на оригинала от 2021-04-17 в Wayback Machine.

Нормативен контрол BNE BNF FAST GND ISNI NLI J9U LCCN MBarea NARA NDL NKC NSK IdRef VIAF WorldCat