Иврит
Иврит עברית | |
/[ivˈʁit]/ | |
Страна | Израел |
---|---|
Регион | Югозападна Азия |
Говорещи | 5,3 милиона (2009) L2: 2,5 милиона (2009) Общо: 7,8 милиона (2009) |
Писменост | еврейска писменост |
Систематизация по Ethnologue | |
Афро-азиатски Семитски Централносемитски Северозападни семитски Ханаански Иврит | |
Официално положение | |
Официален в | Израел |
Регулатор | Академия за иврит |
Кодове | |
ISO 639-1 | he |
ISO 639-2 | heb |
ISO 639-3 | heb |
Иврит в Общомедия |
Иврит (עִבְרִית, [ʔivˈʁit]/[ʔivˈɾit]) е семитски език, говорен днес от повече от 7 800 000 души, в Израел, Европа, САЩ. Традиционно иврит се приема за езика на евреите, макар че в еврейската диаспора се използват и други еврейски езици, а самият иврит се говори и от нееврейски групи, като самаритяните.
Най-ранните свидетелства за езика иврит са от X век пр.н.е. като Петокнижието и основната част от Стария завет са написани на иврит. Това е и богослужебният език на юдаизма, наричан от евреите лешон хакодеш (לשון הקודש, „свещен език“). Към V век пр.н.е. говорим език на евреите вече е арамейския и по-стари текстове на иврит от Библията трябва да им бъдат превеждани.[1]
Съвременният иврит се формира в хода на движението Хаскала в средата на XIX век на основата на класическия иврит, който датира от VI век пр.н.е. С появата на ционизма в края на XIX век се засилват усилията за съживяване на иврит като съвременен говорим и писмен език, общ за всички евреи по света. Важна роля в този процес има лингвистът Елиезер Бен Йехуда. Иврит постепенно се превръща в основен език сред еврейските общности, измествайки езици като идиш и ладински. През 1921 година той става един от официалните езици на Подмандатна Палестина, наред с английския и арабския, а след 1948 година е официален език на Израел, заедно с арабския.
История
[редактиране | редактиране на кода]Ранни свидетелства
[редактиране | редактиране на кода]Най-ранният известен текст на иврит е открит в Хирбет Кеяфа през 2008 година.[2][3] Керамичен отломък на възраст 3 хиляди години съдържа пет реда избледнели букви, които показват, че библейските текстове за царството на Давид може би са базирани на по-древни писмени свидетелства.[4]
Календарът от Гезер също датира от X век пр.н.е., началото на монархическия период – традиционно приеманото време на управление на Давид и Соломон. Езикът на календара, включващ списък на сезоните и свързаните с тях селскостопански работи, е класифициран като архаичен библейски иврит. Използвана е старата писменост на иврит, подобна на финикийската азбука, без използване на гласни, нито обозначаване на гласните със съгласни, както е прието в по-късния правопис на иврит.
В региона са открити множество древни надписи с подобни азбуки, като протосинайската, написани на друг�� семитски езици. Смята се, че първоначалната форма на писмеността произлиза от египетските йероглифи, като фонетичните стойности са присвоени на акрофонен принцип. Общият предшественик на иврит и финикийския език е протоханаанският, който е и първият език, използващ семитска азбука, различна от египетската писменост.
Класически иврит
[редактиране | редактиране на кода]В най-широк смисъл под класически ивирт се разбира говоримият език на Древен Израел в периода от X век пр.н.е. до IV век.[5] Той включва няколко еволюиращи и застъпващи се във времето форми, обикновено носещи името на ключови литературни паметници:
- Архаичният библейски иврит съответства на монархическия период до Вавилонския плен, между X и VI век пр.н.е., и е представен от няколко текста от Танах, като Песен на Моисей (Изход 15) и Песен на Девора (Книга на съдиите 5). Този етап от развитието на езика понякога се нарича и староеврейски или палеоеврейски. Използван е вариант на финикийската писменост.
- Стандартният библейски иврит се използва в края на монархическия период и по време на Вавилонския плен (VIII – VI век пр.н.е.). Представителен за този етап е основният текст на Стария завет, който до голяма степен достига съвременния си вид през тази епоха. Понякога е наричан раннобиблейски иврит, класически библейски иврит или класически иврит в тесния смисъл на понятието.
- Късният библейски иврит се използва през персийската епоха (V – III век пр.н.е.) и е представен в някои текстове на Стария завет, като книгите на Ездра и Неемия. Тази форма е много близка до стандартния библейски иврит, като включва известен брой нови заемки, главно от областта на държавното управление, както и някои синтактични нововъведения, като използването на частицата за притежание „шел“. Късният библейски иврит вече използва арамейската азбука.
- Кумранският иврит, използван през Елинистичнита и Римската епоха до разрушаването на Йерусалимския храм (II век пр.н.е. – I век), е типичен за Кумранските ръкописи. Първоначално се използва арамейската азбука, заменена към края на периода от съвременната еврейска писменост.
- Мишнаическият иврит, използван Римската епоха след разрушаването на Йерусалимския храм (I – IV век), е известен от основната част от текстовете на Мишна и Тосефта. Понякога е наричан също танаитически или ранен равинически иврит.
Понякога описаната класификация на класическия иврит се опростява до разделянето на библейски (X – II век пр.н.е.) и мишнаически иврит (III век пр.н.е. – III век),[6] но в наши дни преобладава мнението, че кумранския иврит еволюира от къснобиблейския и преминава в мишнаическия, като съдържа елементи от тези два етапа, но се отличава от тях.[7] В началото на Византийската епоха през IV век класическият иврит престава да се използва в ежедневието, като упадъкът му вероятно започва още след разгрома на евреите във Втората юдейско-римска война.
Писменост
[редактиране | редактиране на кода]Еврейската азбука се състои от 22 букви плюс 5 букви (софити), които се пишат само в края на думата. Всички букви са съгласни с изключение на 3 – Алеф (א), Хей (ה) и Айн(ע). Съвременно произношение на иврит:[8]
- Алеф – א
- Бет (вет) – ב
- Гимел – ג
- Далет – ד
- Хей – ה
- Вав – ו
- Зайн – ז
- Хет – ח
- Тет – ט
- Йод – י
- Каф/хаф – כ
- Хаф софит – ך
- Ламед – ל
- Мем – מ
- Мем софит – ם
- Нун – נ
- Нун софит – ן
- Самех – ס
- Айн – ע
- Пей/фей – פ
- Фей софит – ף
- Цади – צ
- Цади софит – ץ
- Ков – ק
- Рейш – ר
- Шин/син – ש
- Тав – ת
Граматика
[редактиране | редактиране на кода]Ивритът е език, в който липсват спомагателни глаголи като глагола „съм“. Въпросите се образуват с въпросителна дума или само с промяна в интонацията. Глаголите могат да бъдат мъжки и женски род и множествено и единствено число. Прилагателните и притежателните местоимения стоят винаги след съществителното.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 45.
- ↑ 'Oldest Hebrew script' is found // news.bbc.co.uk. BBC News, 2008. Посетен на 7 август 2011. (на английски)
- ↑ Kalman, Matthew. 'Proof' David slew Goliath found as Israeli archaeologists unearth 'oldest ever Hebrew text' // Mail Online. Daily Mail, 2008. Посетен на 7 август 2011. (на английски)
- ↑ 'Oldest Hebrew inscription' Discovered in Israelite Fort on Philistine border // Biblical Archaeology Review. March/April 2010. p. 52. (на английски)
- ↑ Schniedewind, William M. Prolegomena for the Sociolinguistics of Classical Hebrew // The Journal of Hebrew Scriptures 5 (6). Архивиран от оригинала на 2005-11-04. Посетен на 2011-08-07. (на английски)
- ↑ Segal, M. A Grammar of Mishnaic Hebrew. Oxford, Clarendon Press, 1927. (на английски)
- ↑ Qimron, Elisha. The Hebrew of the Dead Sea Scrolls, Harvard Semitic Studies 29. Atlanta, Scholars Press, 1986. (на английски)
- ↑ Еврейската азбука – произношение // youtube.com. Посетен на 26 януари 2014. (на иврит)