Абасиди

Абасидите са арабска династия, която управлява Багдадския халифат от 750 до 1258 г.

Основателят на династията Абул-Абас ас-Сафах установява своята резиденция в ал-Хашим. След неговата смърт престолът е зает от брат му Абу-Джаафар, наречен ал-Мансур – „Победоносният“ (754 – 775 г.), когото считат за фактически създател на могъщата държава на Абасидите. През 762 г. той създава новата столица Багдад и я нарича „Мадинат ас-Салям“ – „Град на мира“. Известен представител на Абасидите е Харун-ар-Рашид (786 – 809 г.), който покровителства развитието на науката и културата, подпомага земеделието, търговията и занаятите и поддържа оживени международни контакти. Държавата на Абасидите достига забележителен разцвет през управлението на халифите ал-Амин (809 – 813 г.), Абдаллах ал-Мамун (813 – 833 г.), Мутадид (892 – 902 г.), с когото завършва „златният век“ на халифата. От 1055 г., когато Багдад е завладян от селджукските турци, Абасидите са само религиозни ръководители. Последеният им представител е ал-Мустасим (1242 – 1258 г.), който е убит при превземането на Багдад по време на монголските нашествия^[1].

Абасидите утвърждават властта си след 750 година, когато свалят Умаядите и ги избиват, като само отделни представители се спасяват в Ал-Андалус. Жестоките репресии стават фактор за разпадане на мюсюлманското единство и отслабване на тяхната власт към средата на X век. Засилва се могъществото на местни династии, като Аглабидите и Фатимидите, нараства влиянието на шиитските секти и наемните войски мамелюци. Тези фактори водят до криза на халифата и временно прекратяване на ислямската експанзия.

След падането на Багдад един от Абасидите – ал-Мустанзир – успява да избяга в Египет, където три години по-късно халифатът е възстановен под контрола на мамелюците. За да легитимират управлението си, мамелюците се обявяват за защитници на исляма и търсят потвърждение за легитимността на властта си от халифа. Мамелюкът Байбарс провъзгласява ал-Мустанзир за халиф, а той на свой ред провъзгласява Байбарс за султан. Освен това халифът признава властта на мамелюкския султан над Египет, Сирия, Месопотамия, Диарбекир, Хиджаз и Йемен, както и върху всяка територия, отвоювана от кръстоносците или монголите. Наследниците на ал-Мустанзир продължават да носят титлата халиф, но нямат никаква реална власт в управлението^{[2]:с. 30 – 1}.

Този последен клон на династията се задържа на власт до 1517 г., когато османските турци превземат Египет и Сирия. Династията завършва с Ал-Мутавакил III, който е взет като затворник от Селим I в Цариград, където изпълнява церемониални функции до смъртта си през 1543 г.

• Николов, Йордан и др. Средновековният свят. София, Ариадна, 2000. ISBN 954966015x. с. 9.