Хасий
Хасий | |||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||
Общи данни | |||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Име, символ, Z | Хасий, Hs, 108 | ||||||||||||||||||||
Група, период, блок | 8, 7, d | ||||||||||||||||||||
Химическа серия | преходен метал | ||||||||||||||||||||
Електронна конфигурация | [Rn] 5f14 6d6 7s2 | ||||||||||||||||||||
e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 32, 32, 14, 2 | ||||||||||||||||||||
CAS номер | 54037-57-9 | ||||||||||||||||||||
Свойства на атома | |||||||||||||||||||||
Атомна маса | [270] u | ||||||||||||||||||||
Атомен радиус | 126 pm (вероятно) | ||||||||||||||||||||
Ковалентен радиус | 134 pm (вероятно) | ||||||||||||||||||||
Степен на окисление | 8, (6), (5), (4), (3), (2) (в скобите са вероятности) | ||||||||||||||||||||
Йонизационна енергия | I: 733,3 kJ/mol II: 1756 kJ/mol III: 2827 kJ/mol IV: 3637,5 kJ/mol (вероятни) | ||||||||||||||||||||
Физични свойства | |||||||||||||||||||||
Агрегатно състояние | твърдо вещество (вероятно) | ||||||||||||||||||||
Кристална структура (вероятно) | шестоъгълна плътноопакована | ||||||||||||||||||||
Плътност | 41000 kg/m3 (вероятно) | ||||||||||||||||||||
История | |||||||||||||||||||||
Наименуван | от латинското Hassia – „Хесен“ | ||||||||||||||||||||
Откритие | Център за изследване на тежки йони „Хелмхолц“ (GSI) (1984 г.) | ||||||||||||||||||||
Най-дълготрайни изотопи | |||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||
Хасий в Общомедия |
Хасий е химичен елемент с атомен номер 108 и означение Hs. Има няколко изотопа, най-стабилният от които, 270Hs, има период на полуразпад от 10 секунди.[1] Смята се, че мета-изомерът 277mHs има период на полуразпад от приблизително 11 минути, но е наблюдаван само веднъж и не е експериментално потвърден.[1]
Откриване
[редактиране | редактиране на кода]Хасият е синтезиран за пръв път през 1984 г. от германски учени от института за изследване на тежки йони в Дармщат. Екипът бомбардира оловна мишена с ядра от 58Fe и получава 3 атома 265Hs в реакцията:
Наименование
[редактиране | редактиране на кода]Елементът с номер 108 исторически е известен като ека-осмий. По време на периода на несъгласия относно имената на елементите, IUPAC му дава временното име унилоктий (unniloctium, означение Uno).
През 1992 г. екипът на официално признатите откриватели предлага името хасий, от латинското име на Хесен, Hassia.
През 1994 г. комитет на IUPAC препоръчва елементът да бъде наречен ханий (hahnium, означение Hn).[2]
Името хасий е международно прието през 1997 г.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Audi, G. et al. The NUBASE evaluation of nuclear and decay properties // Nuclear Physics A 729. 2003. DOI:10.1016/j.nuclphysa.2003.11.001. p. 100 – 113. Архивиран от оригинала на 2008-09-23. (на английски)
- ↑ NAMES AND SYMBOLS OF TRANSFERMIUM ELEMENTS (IUPAC Recommendations 1994) // IUPAC. (на английски)
- ↑ NAMES AND SYMBOLS OF TRANSFERMIUM ELEMENTS (IUPAC Recommendations 1997) // IUPAC. (на английски)
Периодична система на елементите
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Nh | Fl | Mc | Lv | Ts | Og | ||||||||||
|