Едуард II

Едуард II Edward II
крал на Англия
Роден	25 април 1284 г. Карнарвън, Великобритания
Починал	21 септе��ври 1327 г. (43 г.) Кралство Англия
Погребан	Глостър, Великобритания
Религия	християнство
Управление
Период	1307 – 1327
Предшественик	Едуард I
Наследник	Едуард III
Други титли	Принц на Уелс
Герб
Семейство
Род	Плантагенет
Баща	Едуард I
Майка	Елинор Кастилска
Съпруга	Изабела Френска
Деца	Едуард III Джоан Плантагенет
Едуард II в Общомедия

Едуард II (на английски: Edward II of England; на френски: Édouard II d'Angleterre) е крал на Англия от 1307 до детронирането му през януари 1327 г. Той далеч няма успехите на своя баща, крал Едуард I. Управлението му е белязано от политическа нестабилност и завършва с принудителното му сваляне от трона. Известен е с отявлените си хомосексуални връзки и фаворизирането на мъже с незнатен произход, което довежда до жестокото му убийство.

Той е първият монарх, основал колежи в университетите Оксфорд и Кеймбридж.

Едуард II е първият английски принц, носител на титлата Принц на Уелс. Въпреки влиянието на властния си баща, младият принц развива склонност към екстравагантност и фриволност, които остават за цял живот. Едуард I отдава това на лошото влияние на Пиърс Гейвстън, гасконски рицар, любимец на Уелския принц. Гейвстън е изпратен в изгнание, но след смъртта на Едуард I (7 юли 1307 г.), първата стъпка на новия крал Едуард II е да върне своя фаворит.

Едуард II проявява интерес основно към развлеченията. Слабоволев владетел, той лесно е можел да бъде манипулиран от своите фаворити.

На 25 януари 1308 г. се жени за Изабела Френска, дъщеря на френския крал Филип IV и сестра на трима френски крале. Изабела е пренебрегвана от съпруга си за сметка на неговите фаворити. Въпреки че бракът е като цяло несполучлив, от него се раждат двама сина – Едуард (1312 – 1377), който впоследствие наследява баща си като крал Едуард III, и Джон от Елтам (1316 – 1336; граф на Корнуол), както и две дъщери – Елеанор (1318 – 1355) и Джоан (1321 – 1362), съпруга на Дейвид II Шотландски. Едуард II има и незаконен син Адам ФицРой, починал на 18 септември 1322 г.

Многобройните необосновано високи привилегии, с които Едуард II удостоява Пиърс Гейвстън, предизвикват недоволство сред бароните. Те се организират в опозиция, водена от братовчеда на краля – граф Томас Ланкастър. През 1311 г. Парламентът налага ограничения на властта на Едуард II и заточва Гейвстън. Едуард II връща своя фаворит и през 1312 г. бароните убиват Гейвстън. Въстанието спира дотук, тъй като след смъртта на Гейвстън, бароните са удовлетворени, а Едуард II е твърде неуверен, за да осъществи първоначалното си желание за отмъщение.

Баронското въстание открива пътя на граф Робърт Брус към шотландската корона. През 1314 г. в битката при Банъкбърн Брус разгромява войските на Едуард и осигурява независимостта на Шотландия до съюза от 1707 г. Брус също така подстрекава въстание в Ирландия и намалява английското влияние там.

След смъртта на Гейвстън, кралят прехвърля симпатиите си върху Хю Диспенсър Младши. Той отново провокира недоволство сред бароните като не зачита законите и предоставя щедри привилегии на Хю Диспенсър Младши и неговия баща.

През 1321 г. граф Херфорд, заедно с граф Ланкастър и други, въстава срещу семейство Диспенсър и принуждава краля да ги прати в изгнание. След тяхното отстраняване обаче, много благородници се възползват от ситуацията и желаейки да получат благоразположение и евентуални облаги от краля, му предлагат помощта си срещу бароните. Едуард II се възползва и много от опонентите му, в това число граф Ланкастър, са убити.

Разгромявайки опозицията, кралят и двамата Диспенсър стават пълновластни владетели на Англия. През 1322 г. Едуард II издава указ, с който отменя всички предишни ограничения, наложени върху властта му. Кралят вече не е подчинен на Парламента, чиято роля е сведена до тази на консултативен съвет.

Едуард II изпраща съпругата си Изабела във Франция да преговаря с брат си Шарл IV относно областта Гаскония. През март 1325 г., тя напуска Англия, неприкрито доволна от това, че ще се види със семейството си и ще се откъсне от съпруга си и възневидяните от нея Диспенсър – баща и син.

На 31 май 1325 г., Изабела сключва мирен договор в полза на Франция, който изисква Едуард II да отдаде почит като васал пред френския престол . По идея на самата Изабела Шарл IV настоява Едуардр да изпрати сина си, което се оказва сериозна тактическа грешка. Изабела отказва да се върне със сина си в Англия, докато не бъде отстранен Хю Диспенсър Младши. Във Франция тя започва романс с един от противниците на съпруга си, уелският барон Роджър Мортимър и планира завладяването на Англия.

През септември 1326 г. Мортимър и Изабела нападат Англия с малка армия, към която бързо се присъединяват многобройни привърженици. Едуард II остава без подкрепа, изоставен от почти всички и бяга от Лондон. На 27 октомври Диспенсър-баща е обвинен в неправомерно облагодетелстване за сметка на други, престъпления срещу църквата и участие в незаконната екзекуция на граф Ланкастър. Той е екзекутиран, след което Хенри Ланкастър е изпратен да залови краля и младия Диспенсър, което той успява да направи на 16 ноември. Диспенсър Младши е осъден, измъчван и екзекутиран по особено жесток начин.

Победеният Едуард II е затворен. На 20 януари е обвинен от Парламента в многобройни престъпления: некомпетентност, лошо управление, загуба на Шотландия и Гаскония, оставяне други да вземат вместо него вредни за народа и църквата решения, неподобаващо поведение за монарх, съгласие за неправомерно екзекутиране, затвор, заточение и обезнаследяване на благородници, изоставяне на страната без управление и причинени безредици и др. Принуден е да абдикира в полза на сина си.

Абдикацията е обявена на 24 януари, на 25 януари официално започва управлението на Едуард III. Тъй като той е на 14 години, реално управляват Изабела и Мортимър. Едуард II остава затворен. На 3 април е преместен в замъка Бъркли. Спекулира се, че там е брутално убит, макар сведенията за смъртта му на 21 септември 1327 г. да са непотвърдени.

Последвалото управление на Изабела и Мортимър е силно непопулярно и когато Едуард III реално поема властта през 1330 г., екзекутира Мортимър по 14 обвинения в предателство, в това число убийството на Едуард II, с което слага край на съмненията относно евентуалното оцеляване на последния.

п б р Династия Плантагенет   Хенри II Съпруга: Елеонор Аквитанска Уилям, граф на Поатие Хенри (младият крал) Ричард I Лъвското сърце Жифруа II, херцог на Бретан Матилда, херцогиня на Саксония и Бавария Леонора, кралица на Кастилия Жана, кралица на Сицилия Джон Безземни Незаконнородени: Уилям Лонгъспей, трети граф Солсбъри Джефри, архиепископ на Йорк   Хенри (младият крал) Съпруга: Маргарита Френска Уилям (починал като бебе)   Ричард I Лъвското сърце Съпруга: Беренгария Наварска Незаконнородени: Филип дьо Коняк   Джон Безземни Съпруга: Изабела от Ангулем Хенри III Ричард, граф на Корнуол Джоан, кралица на Шотландия Изабел, свещена римска императрица Елинор, графиня на Лестър Незаконнородени: Жана Уелска Ричард Фитцрой Оливър Фитцрой Джефри Фитцрой Джон Фитцрой Хенри Фитцрой Осбърт Джифорт Юд Фитцрой Бартоломей Фитцрой Мод Фитцрой Изабел Фитцрой Филип Фитцрой Уилям дьо Форз   Хенри III Съпруга: Елеонора Прованска Едуард I Маргарет, кралица на Шотландия Беатрис дьо Дрю Едмънд Ланкастър Катрин   Едуард I Съпруги: Елинор Кастилска Маргарита Френска Елинор, графиня на Бар Джоан, графиня на Глостър Алфонсо, граф на Честър Маргарет, херцогиня на Брабант Мери Плантагенет Елизабет, графиня на Хиърфорд Едуард II Томас, граф на Норфолк Едмънд, граф на Кент   Едуард II Съпруга: Изабела Френска Едуард III Джон, граф на Корнуол Елинор Уудсток Жана, кралица на Шотландия   Едуард III Съпруга: Филипа д'Авен Едуард Черния принц Изабела дьо Куси Джоан Лайнъл, херцог на Кларънс Джон Гонт, херцог на Ланкастър Едмънд, херцог на Йорк Мери, херцогиня на Бретан Маргарет Плантагенет, херцогиня на Пемброук Томас Удсток, граф на Глостър   Ричард II Съпруги: Анна Бохемска Изабел дьо Валоа   Хенри IV Ланкастър Съпруги: Мери Боън Жана дьо Навар Хенри V Томас, херцог на Кларънс Джон, херцог на Бедфорд Хъмфри, херцог на Глостър Бланш, принцеса на Пфалц Филипа, кралица на Дания, Норвегия и Швеция   Хенри V Ланкастър Съпруга: Катрин дьо Валоа Хенри VI   Хенри VI Ланкастър Съпруга: Маргьорит д`Анжу Едуард   Едуард IV Йоркски Съпруга: Елизабет Удвил Елизабет Йоркска Мери Йоркска Сесили Йоркска Едуард V Ричард Шрузбъри Ан Йоркска Катрин Йоркска Бриджит Йоркска Незаконнородени: Елизабет Артър, пъври виконт Лайл Грейс Мери Барон Оудли без име   Едуард V Йоркски няма съпруга и деца   Ричард III Йоркски Съпруга: Ан Невил Едуард Незаконнородени: Джон Глостър Катрин, графиня на Пембрук Ричард Ийстуел

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edward II of England в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​