Направо към съдържанието

Лондон

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Лондон.
Лондон
London
— град —
Англия
51.5072° с. ш. -0.1275° и. д.
Лондон
Голям Лондон
51.5072° с. ш. -0.1275° и. д.
Лондон
Страна Великобритания
Съставна страна Англия
РегионАнглия
Церем. графствоГолям Лондон
Адм. графствоГолям Лондон
Площ1572 km²
Надм. височина4 m[1]
Население8 799 728 души[2] (2021 г.)
Демонимлондончани
КметСадик Кан[3]
Основаване47 г.[4]
Пощенски кодE, EC, N, NW, SE, SW, W, WC, BR, CM, CR, DA, EN, HA, IG, KT, RM, SM, TN, TW, UB, WD
Телефонен код20, 1322, 1689, 1708, 1737, 1895, 1923, 1959, 1992
Официален сайтwww.london.gov.uk
Лондон в Общомедия

Ло̀ндон (на английски: London [ˈlʌndən][5][6]) е столицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Лондон се нарежда сред четирите най-важни световни града, наред с Ню Йорк, Париж и Токио.

През Лондон тече река Темза, над която са построени множество мостове. Най-известният сред тях е мостът „Тауър“ (Tower Bridge), построен в края на XIX век до крепостта „Тауър“ (Tower of London, „Лондонската кула“), откъдето носи и името си. Други мостове над Темза в центъра на Лондон (от изток на запад) са „Лондон“ (London Bridge), „Садърк“ (Southwark Bridge), пешеходният Мост на хилядолетието (Millennium Bridge), открит през 2000 г., Блекфрайърс Бридж (Blackfriars Bridge), Уотърлу Бридж (Waterloo Bridge) и мостът „Уестминстър“ (Westminster Bridge). Край реката са разположени и по-модерните „Окото на Лондон“ (London Eye) – гигантско виенско колело със 137 метра височина, и покритата зала Милениъм Доум (Millenium Dome, Куполът на хилядолетието), построени в чест на настъпването на третото хилядолетие. През 2008 г. Милениъм Доум е превърната в развлекателен център The O2.

През 2021 г. градът има население от 9 002 488 души и е център на метрополен регион с население от 14 257 962 души. Така Лондон се нарежда на 3-то място по население в Европа, след Москва и Истанбул.

Лондонското метро датира от 1863 г. и е първият метрополитен в света. Сред най-дългите му линии са Central line (74 km), Piccadilly line (71 km), Metropolitan line (66 km) и District line (64 km). Най-новата и бърза линия на Лондонското метро е Jubilee line. Метрото има 272 станции, разполага с 11 линии и 402 km дължина. Кмет на Лондон от 2016 г., е Садик Хан, предшестван от Борис Джонсън, заемал поста от май 2008 г. Преди 2000 година градът няма кмет и кметска управа.

Сред най-големите забележителности в Лондон са зданието на Парламента с прочутата часовникова кула Биг Бен, Уестминстърското абатство, където се извършват коронациите, сватбите и погребенията на кралското семейство, Бъкингамският дворец – резиденцията на кралското семейство, Катедралата Сейнт Пол, площадите Трафалгар и Пикадили Съркъс. Сред забележителностите в Лондон са и музеят с восъчни фигури на Мадам Тюсо, Британският музей и Природоисторическият музей, включващ четири зони. Най-голямата търговска улица в Лондон е Оксфорд стрийт (Oxford Street). Лондон е известен с червените си двуетажни автобуси и червените телефонни кабини, грабващи окото на всеки току-що пристигнал турист.

Пикадили Съркъс

През 2012 година Лондон е домакин на XXX летни олимпийски игри.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Лондон е основан от римляните през 43 г., като военен лагер на име Лондиниум по време на римското завоевание на Британия, предвождано от император Клавдий.[7] От 100 г. е столица на Римска Британия. Възможно е там преди това да е съществувало селище на местните келтски племена на бритите ицени или тринованти, но липсват категорични археологически доказателства за това, по-скоро келтското поселение е възникнало край лагера. Днес останки от римската крепост са оцелели при кулата Тауър.

Англо-саксонски и викингски период

[редактиране | редактиране на кода]
Към 1300 г. Лондон все още е опасан от римски стени.
Уестминстърското абатство в картина от 1749 г. на Каналето. Днес сградата е обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и една от най-старите и важни сгради в Лондон.

С упадъка на римската власт в началото на 5 век Лондон вече не е столица и крепостта Лондиниум на практика бива изоставена, макар римската цивилизация да продължава да присъства в района до около 450 г.[8] След около 500 г. се развива англо-саксонксо селище на име Люнденвик, разположено малко на запад от бившото римско поселение.[9] До към 680 г. градът вече е голямо пристанище, макар да има малко доказателства за едромащабно производство. От 820 г. постоянни викингски нападения довеждат до упадък на града. Нападенията от 851 и 886 г. са успешно, но това от 994 г. бива отблъснато.[10]

Викингите основават Данелаг върху по-голямата част от източна и Северна Англия, като границите му се разпростират грубо от Лондон до Честър. Това е зона на политически и географски контрол, наложен от викингските набези, който формално е съгласуван с датския военачалник Гутрум и уесекския крал Алфред Велики през 886 г. Англо-саксонската хроника споменава, че Алфред основава повторно Лондон през 886 г. Археологическите находки сочат, че това е включвало изоставянето на Люнденвик и възобновяването на живота и търговията в рамките на старите римски стени. Лондон нараства бавно до около 950 г., след което дейността на града започва драстично да се увеличава.[11]

Към 11 век Лондон със сигурност е най-големият град в Англия. Уестминстърското абатство, построено наново в романски стил от крал Едуард Изповедник, е една от най-големите църкви в Европа по това време. Уинчестър дотогава е столица на англо-саксонска Англия, но от този момент Лондон става основният форум за чуждестранните търговци и база за отбрана по време на война.[12]

Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

След като печели Битката при Хейстингс, Уилям Завоевателя е коронован за крал на Англия в новопостроеното Уестминстърско абатство на Коледа през 1066 г.[13] Уилям построява фортификационна крепост – Тауър в Лондон Сити (днес това е Лондонското Сити), за да сплашва местните жители.[14] През 1097 г. Уилям II започва строежа на резиденция близо до абатство Уестминстър. Въпросната сграда става основа на бъдещия Уестминстърски дворец.[15][16]

През 12 век размерът на институциите на централното управление, които към този момент придружават кралския английски двор, докато се движи из страната, се разраства и все повече има тенденция те да бъдат установени на едно място. Това е град Уестминстър (city of Westminster) (днес район Уестминстър), макар че кралският трезор е преместен от Уинчестър в Тауър в Лондон Сити. Въпреки че в административно отношение Уестминстър се утвърждава като истинска столица, Лондон Сити остава най-големият град в Англия и основен търговски център и съответно има собствена администрация. Към 1100 г. населението му е около 18 000 души, а към 1300 г. то е вече 100 000 души.[17] В средата на 14 век градът е покосен от Черната смърт и губи почти една трета от населението си.[18] През 1381 г. Лондон е във фокуса на Селското въстание в Англия.[19]

Лондон е център на английското еврейско население преди изгонването им от Едуард I през 1290 г. Насилието срещу евреите се поражда през 1190 г., след като се повяват слухове, че кралят е наредил гонението им, след като се появили на коронацията му.[20] През 1264 г. бунтовниците на Симон V дьо Монфор убиват 500 евреи, докато се опитват да завземат записи за дългове.[21]

След средновековието

[редактиране | редактиране на кода]
Карта на Лондон от 1593 г. Има само един мост над Темза.

Реформацията от периода на Тюдорите води до постепенно преминаване към протестантството и голяма част от собствеността в Лондон преминава от ръцете на църквата към частни лица, което ускорява търговията и бизнеса в града.[22] През 1475 г. Ханзата установява основната си търговска база (контор) в Англия в Лондон и я нарича Сталхоф. Тя просъществува до 1853 г., когато е продадена. Вълнени дрехи се изнасят от Лондон през 14 – 15 век към Ниските земи, където се считат за жизнено необходими.[23]

Все пак, досегът на английското мореплаване почти не стига отвъд моретата на Северозападна Европа. Търговският път до Италия и Средиземноморието е преминавал през Антверп и Алпите. Повечето кораби, преминаващи през Гибралтарския проток са били или италиански или дубровнишки. След повторното отваряне на Нидерландия към английски доставки през януари 1565 г. следва изблик на търговска дейност.[24] Меркантилизмът расте и се основават монополни търговски компании като Източноиндийската компания, чиято търговия се разпростира до Новия свят. Лондон става основното пристанище на Северно море, като приема мигранти от Англия и чужбина. Населението расте от около 50 000 през 1530 г. до 225 000 през 1605 г.[22]

През 16 век. Уилям Шекспир и съвременниците му живеят в Лондон във времена на враждебност срещу развитието Елизабетинския театър. Към края на тюдорския период през 1603 г. Лондон все още е доста компактен град. На 5 ноември 1605 г. по време на Барутния заговор се прави опит за убийство на Джеймс I в Уестминстър.[25]

По време на Английската революция по-голямата част от лондончани подкрепят парламентарната кауза. След първоначалния напредък на роялистите през 1642 г., Лондон е обграден от отбранителна стена. Съоръжението е построено от 20 000 души и завършено за по-малко от два месеца.[26] Укрепленията се провалят в единствената си цел, когато Армията по нов образец навлиза в Лондон през 1647 г.[27]

Лондон е покосен от бубонната чума в началото на 17 век,[28] която кулминира с Голямата чумна епидемия от 1665 – 1666 г., която убива около 100 000 души или около 1/5 от населението на града по това време.[29]

Големият лондонски пожар разрушава голям част от града през 1666 г.

Големият лондонски пожар избухва през 1666 г. и бързо се разпространява сред дървените постройки на града.[30] Повторното застроява отнема над десет години и е проведено под надзора на Робърт Хук.[31][32][33] През 1708 г. шедьовърът на Кристофър Рен, катедралата Свети Павел, е завършена. През следващите години градът значително се разраства и се утвърждава като международен финансов център. Лондон е сред първите 50 града в Европа, в които е въведено улично осветление – през 1684 г.[34]

През 1762 г. Джордж III се снабдява с Бъкингамския дворец и той бива разширен в хода на следващите 75 години. през 18 век Лондон е измъчван от престъпност и през 1750 г. е основана професионална полицейска сила.[35] Общо над 200 нарушения са наказуеми със смърт,[36] включително дребна кражба.[37] Повечето деца, раждани в града, умират преди да навършат три години.[38]

Кафенетата стават популярно място за дискутиране на идеи, а повишаващата се грамотност и развиването на печатната преса правят новините достъпни за широката публика. През 1888 г. Лондон става сцена на серия убийства от човек, познат само под псевдонима Джак Изкормвача, който впоследствие става една от най-известните неразкрити мистерии на света.

Съвремие

[редактиране | редактиране на кода]

От 1831 до 1925 г. Лондон е най-големият град в света. Пренаселените му градски условия обаче водят до епидемии от холера,[39] които водят до смъртта на 14 000 души през 1848 г. и 6000 през 1866 г.[40] Нарастващите задръствания водят до създаването на първата градска железница в света. Лондон бива бомбардиран от Германия и през Първата световна война,[41] и през Втората световна война, като Блицът и други бомбардировки от немските Луфтвафе убиват над 30 000 лондончани и разрушават големи жилищни райони из града.[42] Веднага след войната летните олимпийски игри през 1948 г. се провеждат на Уембли Стейдиъм във времена, когато Лондон все още се възстановява от войната.[43]

Бомбардирана лондонска улица по време на Блица.

След 1940-те години Лондон става дом на голям брой имигранти, най-вече от страни от Общността на нациите като Ямайка, Индия, Бангладеш и Пакистан, които превръщат Лондон етнически в един от най-разнообразните градове по света.[44] През 1952 г. Лондон потъва в мрака на Големия смог, след който са въведени закони, целящи ограничаването и елиминирането на смоговете в града, с които той е печално известен.[45]

В годините след войната населението на предградията на Лондон постепенно намалява от около 8,6 милиона души през 1939 г. до 6,8 милиона през 1980-те години.[46] През 1980-те е изградена бариера на река Темза, която да защитава Лондон от приливните вълни на Северно море.[47]

След 1970-те години Лондон е честа мишена на терористичните атаки на ИРА в продължение на две десетилетия.[48][49]

Тауър Бридж по време на летните олимпийски игри през 2012 г.

В чест на 21 век са построени Милениъм Доум, Лондонското око и Милениъм Бридж.[50] През 2012 г. Лондон е домакин на летните олимпийски игри, което го прави първият град, ставал домакин на олимпийски игри три пъти.[51] На 7 юли 2005 г. три влака от Лондонския метрополитен и двуетажен автобус са взривени като част от терористично нападение.[52]

През януари 2015 г. населението на градския район на Лондон е около 8,63 милиона, което е най-високото равнище след 1939 г.[53]

География

[редактиране | редактиране на кода]

Топография

[редактиране | редактиране на кода]

Лондон покрива 1578 км2, което го прави 37-а по големина агломерация в света. Разположен е на около 35 метра надморска височина в Лондонския басейн. Основна географска черта на лондонския градски пейзаж е плавателната река Темза, която преминава през града от северозапад на изток с няколко големи завоя и го разделя приблизително на 2 части (северна и южна), като историческият център и повечето забележителности се намират на северния бряг. Темза преди години е била много по-широка и по-дълбока река. При прилив е имала до 5 ��ъти по-голяма от сегашната си ширина.

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Лондон има типичен умерен океански климат с много валежи, влажно и топло лято и мека и влажна зима. Най-топлият месец е юли с температури от 13,6 °C до 22,8 °C. Най-високата температура е измерена на различни места в Лондон на 10 август 2006 година и била 38,1 °C. Най-студеният месец е януари със средна температура от 2,4 °C до 7,9 °C. Най-сухият месец е февруари. Снежната покривка е рядко явление в Лондон, но лек снеговалеж се среща по няколко пъти в годината. Зимите в Лондон са хладни, но температурите рядко падат до нула. Рекордно ниската е -10 °C. Лондон е сравнително сух град с редовни, но леки валежи през цялата година.

  Климатични данни за Лондон 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17,2 19,8 24,2 29,4 32,8 35,6 36,7 38,1 35,4 29,9 20,8 17,4 38,1
Средни максимални температури (°C) 8,1 8,4 11,3 14,2 17,9 21,0 23,5 23,2 19,9 15,5 11,1 8,3 15,2
Средни температури (°C) 5,2 5,3 7,6 9,9 13,3 16,4 18,7 18,5 15,7 12,0 8,0 5,5 11,3
Средни минимални температури (°C) 2,3 2,1 3,9 5,5 8,7 11,7 13,9 13,7 11,4 8,4 4,9 2,7 7,4
Абсолютни минимални температури (°C) −13,2 −9,6 −5,1 −2,6 −0,9 1,5 5,6 5,9 1,8 −3,3 −7 −11,8 −13,2
Средни месечни валежи (mm) 55,2 40,9 41,6 43,7 49,4 45,1 44,5 49,5 49,1 68,5 59,0 55,2 602
Средно количество слънчеви часове 61.5 77.9 114.6 168.7 198.5 204.3 212.0 204.7 149.3 116.5 72.6 52.0 1632

Околна среда

[редактиране | редактиране на кода]

Често наричан „Зеленият град“, в Лондон има много зелени площи. Най-големите паркове са разположените един до друг кралски паркове Кенсингтън Гардънс и Хайд парк, заедно с Грийн парк, които са в самия център на Лондон, както и Риджънтс парк (Паркът на Регентите), който е разположен на север от центъра. В близост до него е Бейкър стрийт – мястото, където е живял въображаемият герой Шерлок Холмс, а съвсем недалеч е и Музеят на восъчните фигури. Освен тях, на север е големият парк Хемпстед Хийт, а на запад по течението на Темза се намира Ричмънд парк. Те са не толкова официални места, почти запазили естествения си вид.

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]
Канари Уорф е основен търговски център и средоточие на повечето небостъргачи в Лондон
Лондонското Сити

Лондон произвежда 20% от брутния вътрешен продукт на Великобритания или 446 милиарда щатски долара през 2005, а икономиката на метрополния регион произвежда 30% от британския БВП или 669 милиарда щатски долара през 2005. Лондон е един от основните финансови центрове в света и си поделя с Ню Йорк позицията на най-важно място за световните финанси. Лондонската фондова борса е най-голямата в Европейския съюз с обща пазарна капитализация от 2,88 трилиона евро през 2006 година.[54] Към средата на 2007 във финансовите среди в Лондон работят 325 хиляди души, което превръща финансите в най-голямата индустрия в града, а финансовият износ играе съществена роля в платежния баланс на Великобритания.

Повечето от половината Топ 100 компании в страната и над 100 от Топ 500 компании в Европа са със седалища в Лондонското Сити. Общо 70 от най-големите британски компании и около 75% от всички компании в класацията Fortune 500 са разположени в рамките на Лондонската метрополия. В Лондон се намират повечето медийни компании, които представляват третият най-добре развит сектор в града. За британската национална телевизия и радио Би Би Си, най-големият радио- и телевизионен комплекс в света, работят над 23 хиляди души. Други медийни компании са разположени в близост до Сити. Централите на почти всички национални печатни медии са в Лондон.

Пристанището на Лондон е трето по големина в страната след Гримсби-Имингам и Тийс-Хартълпул и девето в Европейския съюз с 53,8 милиона тона преминали товари през 2005 г.[55] Лондонското летище Хийтроу е най-голямото пътническо и третото по големина (след Франкфурт Рейн-Майн и Схипхол) товарно летище в Европейския съюз с преминали през него 67,7 милиона пътници и 1,39 милиона тона товари през 2005 г. Летището Гетуик е на шесто място в Европейския съюз по преминали пътници (32,7 милиона).[56]

В туризма са заети почти 350 хиляди души (2003), а годишните приходи от туризъм възлизат на 15 милиарда британски лири. Лондон привлича годишно над 15 милиона чуждестранни туристи, което го прави един от най-посещаваните градове изобщо.

Население

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Население на Лондон
Страна на раждане[57] Население
(2001)
 Великобритания 5 230 155
 Индия 172 162
 Ирландия 157 285
 Бангладеш 84 565
 Ямайка 80 319
 Нигерия 68 907
 Пакистан 66 658
 Кения 66 311
 Шри Ланка 49 932
 Гана 46 513
 Кипър 45 888
 ЮАР 45 506
 САЩ 44 622
 Австралия 41 488
 Германия 39 818
 Турция 39 128
 Италия 38 694
 Франция 38 130
 Сомалия 33 831
 Уганда 32 082
 Нова Зеландия 27 494
 България 21 771


С развитието на индустриализацията населението на Лондон нараства съществено през XIX век и началото на XX век, а от края на XIX век чак до 1925, когато е изместен от Ню Йорк, Лондон остава най-населеният град в света. Най-голямото население на Лондон е към 1939 г., малко преди избухването на Втората световна война, когато на територията на града живеят 8 615 245 души. Към средата на 2007 в Голям Лондон живеят 7 556 900 души.

Агломерацията на Голям Лондон се простира отвъд границите на града и обхваща 8 278 251 души (2001), докато метрополният регион Лондон включва в себе си между 12 и 14 милиона души, в зависимост от това кои граници на метрополията се вземат предвид. По данни на Евростат Лондон е най-населеният град в Европейския съюз, вторият най-населен в Европа, след Москва, и третият най-населен в Европа, ако Истанбул бъде счетен за изцяло европейски град. В периода 1991 – 2001 в Лондон са пристигнали 726 000 имигранти.

Регионът покрива 1579 km2, а гъстотата на населението му е 4542 души/km2 – стойност десетократно по-висока отколкото в останалите региони в страната. Лондон е 25-ият по население град, а метрополният му регион е 18-ият в световен мащаб. Градът е на 4-то място по брой милионери, живеещи в него. Лондон също е и сред най-скъпите градове в света, редом с Москва и Токио.

Етнически групи

[редактиране | редактиране на кода]

По оценки от Националната статистическа служба, базирани на прогнози от 2007 г., 69% от населението на Лондон спада към бялата раса, като 57,7% са бели британци, 2,4% са бели ирландци и 8,9% са други представители на бялата раса. Общо 13,3% са с южноазиатски произход, като индийците сами по себе си са 6,6% от градското население, следвани от пакистанците (2,4%) и бангладешците (2,3%). Още 2% от населението се категоризира като други азиатци. Приблизително 10,6% от лондончани са чернокожи, като процентите се разпределят както следва: 5,5% афро-европейци, 4,3% афро-карибци и 0,8% други чернокожи. Около 3,5% от населението е от смесена раса. Китайците съставляват 1,5% от населението на Лондон, а към други етнически групи принадлежност са заявили други 2,0%. Към 2001 малцинствените групи в Голям Лондон съставляват 29% или 2 милиона души, съществено увеличение спрямо 1991, когато са наброявали 722 000.

Според преброяването от 2001 27,1% от населението на Голям Лондон е родено извън Великобритания. Родените извън пределите на Европа са 860 390 души, от тях най-много са родените в Южна Азия, които по данни от преброяването са 373 317 души, следвани от родените в Африка – 239 150 души. От родените в Европа най-много са тези в Ирландия – 157 285, следвани от родените в Кипър – 45 888, в Германия – 39 818, и в Турция – 39 128.

Религия

[редактиране | редактиране на кода]
Религия в Лондон
Religion Percent
Християни
  
 58.2%
Нерелигиозни
  
 15.8%
Без религия
  
 8.7%
Мюсюлмани
  
 8.5%
Хиндуисти
  
 4.1%
Юдаисти
  
 2.1%
Сикхи
  
 1.5%
Будисти
  
 0.8%
Други
  
 0.2%
Катедралата „Сейнт Пол“

Около 58,2% от населението на Лондон се самоопределя като християни. Атеистите и агностиците представляват 15,8% от лондончани, следвани от мюсюлманите (8,5%), които са втората най-голяма религиозна група в града. Общо 8,7% от участвалите в преброяването от 2001 не са посочили религия или са отказали да отговорят на този въпрос.

Лондон по традиция е доминиран от християнската религия, а на територията му са разположени множество църкви. Административните центрове на Англиканската църква са Катедралата Сейнт Пол в Лондон Сити и Садъкската катедрала в район Садък. Архиепископът на Кентърбъри, принципният ръководител на Църквата на Англия и символичната глава на световната Англиканската съобщност, използва като основна резиденция в Ламбътския дворец в район Ламбът. Важните национални и кралски церемонии се извършват или в Сейнт Пол или в Уестминстърското абатство. Абатството не бива да се бърка с намиращата се наблизо Уестминстърска катедрала, която е най-голямата римокатолическа катедрала в Англия и Уелс.

Мнозинството мюсюлмани в Лондон живеят в районите Тауър Хамлетс и Нюхам. Най-важният мюсюлмански храм в града е Лондонската централна джамия, намираща се в непосредствена близост до Риджънтс парк. В Лондон се намира най-голямата джамия в Западна Европа Байтул Футух – в квартал Мордън, район Мъртън. Храмът принадлежи на мюсюлманската общност Ахмадия.

Мнозинството от индуисти в Лондон живеят в северозападните квартали на Хароу и Брент, като в Брент се намира и вторият най-голям индуистки храм извън Индия: БАПС Шри Шваминараян Мандир или просто Храм Нийсдън. Сикхите населяват предимно Източен и Западен Лондон, а в Саутхол, район Илинг, се намира най-големият сикхски храм извън Индия Сри Гуру Синг Саба.

Фестивали

[редактиране | редактиране на кода]
  • Фестивал на река Темза – провежда се ежегодно под патронажа на кмета на Лондон. Провежда се в края на лятото и се радва на засилен интерес от британската общественост и гостите на Лондон. През 2009 г. е посетен от над 700 000 души. Има участници от България, Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Турция и Германия.
  • Фестивал на европейското документално кино в Лондон – Провежда се от 2007 г. Фестивалът е третият съвместен проект на Асоциацията на националните културни институти на страните-членки на ЕС в Лондон. Миналогодишният фестивал беше посветен на 20-годишнината от падането на Берлинската стена и демократичните промени в Европа.
  • Големият Британски фестивал на бирата в Лондон – провежда се всяка година през август в Лондон и е най-големият и най-известният бирен фестивал в Обединеното кралство. Организира от CAMRA. Тя е основана през 1977 г. През 2006 г. Фестивалът е посетен от над 66 000 души и са изпити над 350 000 пинта бира за 5-те дни на фестивала.
  • Фестивал на архитектурата в Лондон – за първи път се провежда през 2004 г. Всички лондончани са поканени да се присъединят към общността на фестивала, да разработват проекти, да участва в дебати, да се разследва начина, по които Лондон може да се направи по-добро място за живеене. През 2010 г. се провежда от 19 юни до 4 юли.

Управление

[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]
Лондон Сити и лондонските райони
  1. Лондон Сити
  2. Уестминстър
  3. Кенсингтън и Челси
  4. Хамърсмит и Фулъм
  5. Уондсуърт
  6. Ламбът
  7. Съдърк
  8. Тауър Хамлетс
  9. Хакни
  10. Ислингтън
  11. Камдън
  12. Брент
  13. Илинг
  14. Хаунслоу
  15. Ричмънд на Темза
  16. Кингстън на Темза
  17. Мъртън
Лондон СитиУестминстърКенсингтън и ЧелсиХамърсмит и ФулъмУондсуъртЛамбътСадъкТауър ХамлетсХакниИслингтънКамдънБрентИлингХаунслоуРичмънд на ТемзаКингстън на ТемзаМъртънСатънКройдънБромлиЛуишъмГринуичБекслиХейвърингБаркинг и ДагенъмРедбриджНюхамУолтъм ФорестХерингиЕнфийлдБарнетХароуХилингдън
  1. Сътън
  2. Кройдън
  3. Бромли
  4. Люишам
  5. Гринуич
  6. Бексли
  7. Хейвъринг
  8. Баркинг и Дагенъм
  9. Редбридж
  10. Нюхам
  11. Уолтъм Форест
  12. Харингей
  13. Енфийлд
  14. Барнет
  15. Хароу
  16. Хилигдън

Административна зона Голям Лондон включва 32 района (boroughs). Вътрешен Лондон обхваща 12 от тези район плюс Лондон Сити, а Външен Лондон е съставен от останалите 20 района.

Всеки район се администрира от собствен районен съвет, чийто членове се избират за срок от 4 години. Районите са основата на местната власт в Лондон и отговарят за регулирането на повечето местни служби и чрез тях за училищата, социалните услуги, събирането на отпадъци и поддръжката на пътната инфраструктура.

Съвременните лондонски райони са създадени чрез Лондонския акт за местно управление от 1963. На 1 април 1965 със създаването на Голям Лондон се поставя началото на съществуването на райони. Първите избори за местна администрация са проведени през 1964, но новоизбраните районни съвети изчакват една година преди да получат контрол над съответните им райони. Между 1965 и 1986 районите са част от двустепенна система на управление, в която е включен Съвета на Голям Лондон. На 1 април 1986 Съвета за Голям Лондон е разпуснат, а районните съвети получават по-голяма административна независимост. През 2000 е създадена Управата на Голям Лондон, която има далеч по-ограничени правомощия от някогашния СГЛ. Административните правомощия на лондонските райони са сходни с тези на отделните английски унитарни единици.

Лондон Сити се управлява от собствен административен орган – Лондонската градска корпорация, която е значително по-стара от районите.

Квартали на Лондон

[редактиране | редактиране на кода]
Символи на Лондон: двуетажен автобус и червена телефонна кабина пред часовниковата кула Биг Бен
Спътникова снимка на Централен Лондон с Темза и паркове
Сградата на управата на Външен Лондон

Някои от кварталите на Лондон по азбучен ред (districts of London) са:

Сметната палата

Спорт

[редактиране | редактиране на кода]

Лондон е бил домакин на Летните олимпийски игри два пъти, през 1908 и 1948. През юли 2005 г. Лондон е избран да бъде домакин на XXX Лятна олимпиада през 2012 г., както и на XIV Лятна параолимпиада, превръщайки се по този начин в единствения град, в който са се провеждали три издания на Летните игри.

Най-популярният спорт в Лондон е футболът, в град има 13 професионални футболни клуба.

Стадион „Уембли“, вторият по големина стадион в Европа
Павилион в Лордс Крикет Граунд
Клуб Стадион Капацитет Основан
Английска висша лига
Арсенал Емирейтс Стейдиъм 60 355 1886
Челси Стамфорд Бридж 42 055 1905
Фулъм Крейвън Котидж 25 700 1879
Тотнъм Хотспър Уайт Харт Лейн 36 310 1882
Куинс Парк Рейнджърс Лофтус Роуд 35 303 1895
Чемпиъншип
Кристъл Палас Селхърст Парк 18 200 1882
Милуол Дъ Ден 20 146 1885
Уест Хам Юнайтед Ъптън Парк 26 309 1905

Особено популярните в Англия спортове крикет и ръгби са добре представени и в Лондон. Отборът на Мидълсекс Каунти Крикет Клъб играе на Лордс Крикет Граунд, най-известното крикет игрище в света, а Съри Каунти Крикет Клъб играе на Дъ Оувъл (на английски: The Oval), друг популярен сред крикет феновете терен. На Лордс Крикет Граунд се намира най-старият в света музей на спорта. В Английския шампионат по ръгби играят лондонските отбори Лондън Айриш, Сарасинс, Уоспс и Харлекинс. На стадион Туикънхам се провеждат ръгби срещи на национално и международно равнище.

В квартал Уимбълдън от 1877 насам се провежда тенис турнирът Уимбълдън, който е и най-старият тенис турнир изобщо. Той е един от четирите турнира по тенис от Големия шлем и е единственият от тях, който се играе на трева. Шампионатът включва няколко отделни турнира, провеждани по едно и също време: сингъл мъже и жени, двойки мъже, жени и смесени, юноши – сингъл и двойки, девойки – сингъл и двойки, както и турнири за ветерани и за тенисисти в инвалидни колички.

От 1981 насам всяка година в британската столица се провежда известният Лондонски маратон, който е с благотворителен характер.

В Лондон ежегодно се провежда гребната регата между Оксфордския и Кеймбриджкия университети, която е най-старото състезание по академично гребане в света – проведена за първи път през 1829 г.

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

В света има 46 населени места на 6 континента, които носят името Лондон.[58] Управата на Голям Лондон има подписани споразумения за партньорство с:

Лондон има установени приятелски споразумения с:

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ it-ch.topographic-map.com
  2. ↑ www.nomisweb.co.uk
  3. ↑ www.london.gov.uk
  4. ↑ archaeologydataservice.ac.uk
  5. ↑ How to pronounce „London“ // Архивиран от оригинала на 2022-11-20. Посетен на 2009-09-03.
  6. ↑ Наредба №6, 1995 г.
  7. ↑ ((en)) Perring, Dominic. Roman London[неработеща препратка]. London. Seaby. 1991 г. стр. 3
  8. ↑ The last days of Londinium // Museum of London. Посетен на 31 март 2013.
  9. ↑ The early years of Lundenwic // The Museum of London. Архивиран от оригинала на 2008-06-10. Посетен на 2018-07-02.
  10. ↑ Viking Attacks // Посетен на 19 януари 2016.
  11. ↑ Vince, Alan. London // The Blackwell Encyclopedia of Anglo-Saxon England. Blackwell, 2001. ISBN 978-0-631-22492-1.
  12. ↑ Blair, John. Westminster // The Blackwell Encyclopedia of Anglo-Saxon England. Blackwell, 2001. ISBN 978-0-631-22492-1.
  13. ↑ History – 1066 – King William // BBC. Посетен на 5 май 2008.
  14. ↑ Tinniswood, Adrian. A History of British Architecture – White Tower // BBC. Посетен на 5 май 2008.
  15. ↑ UK Parliament – Parliament: The building // UK Parliament, 9 ноември 2007. Архивиран от оригинала на 2008-03-11. Посетен на 27 април 2008.
  16. ↑ Palace of Westminster // UK Parliament. Архивиран от оригинала на 2008-04-04. Посетен на 27 април 2008.
  17. ↑ Schofield, John, Vince, Alan. Medieval Towns: The Archaeology of British Towns in Their European Setting. Continuum International Publishing Group, 2003. ISBN 978-0-8264-6002-8. с. 26.
  18. ↑ Black Death. BBC History. Посетен на 3 ноември 2008.
  19. ↑ Richard II (1367 – 1400) // BBC. Посетен на 12 октомври 2008.
  20. ↑ England // Jewish Encyclopedia. JewishEncyclopedia.com, 1906.
  21. ↑ Robin R. Mundill. The King's Jews. Continuum. ISBN 9781847251862. OCLC 466343661. с. 88 – 99.
  22. ↑ а б Pevsner, Nikolaus. London I: The Cities of London and Westminster rev. edition, 1962. Introduction с. 48.
  23. ↑ J. G. Pounds (1976). „An Historical Geography of Europe 450 B.C.-A.D. 1330, Part 1330“. с. 430. CUP Archive
  24. ↑ Ramsay, George Daniel (1986). The Queen's Merchants and the Revolt of the Netherlands: The End of the Antwerp Mart. т. 2, с. 1 и 62 – 63. Manchester University Press. ISBN 978-0-7190-1849-7
  25. ↑ Durston, Christopher. James I. London, Routledge, 1993. ISBN 978-0-415-07779-8. с. 59.
  26. ↑ David Flintham. Civil War fortifications of London, Fortified Places Архив на оригинала от 2008-04-09 в Wayback Machine., 13 юли 2009
  27. ↑ Harrington, Peter (2003). English Civil War Fortifications 1642 – 51, Volume 9 of Fortress, 9, Osprey Publishing, ISBN 1-84176-604-6. с. 57[неработеща препратка]
  28. ↑ A List of National Epidemics of Plague in England 1348 – 1665 // Urban Rim, 4 декември 2009. Архивиран от оригинала на 2012-02-11. Посетен на 3 май 2010.
  29. ↑ Story of the plague // Channel 4.
  30. ↑ Pepys, Samuel. The Diary of Samuel Pepys. Т. 45: August/September 1666. 2 септември 1666, [1893]. ISBN 978-0-520-22167-3.
  31. ↑ Schofield, John. London After the Great Fire: Civil War and Revolution // BBC History, 17 февруари 2011. Посетен на 4 юли 2013.
  32. ↑ Rebuilding after the fire // Museum of London.
  33. ↑ The Rebuilding of London After the Great Fire. Thomas Fiddian, 1940. Посетен на 27 април 2008.
  34. ↑ Stephanie Hegarty. The myth of the eight-hour sleep // Би Би Си, 22 февруари 2012. Посетен на 26 февруари 2012. (на английски)
  35. ↑ "Thief Taker, Constable, Police". Public Broadcasting Service (PBS).
  36. ↑ Jackson, Peter. Rough justice – Victorian style // BBC News. 3 август 2009. Посетен на 13 декември 2011.
  37. ↑ National Affairs: Capital punishment: a fading practice // Time. New York, 21 март 1960. Архивиран от оригинала на 2011-10-11. Посетен на 13 декември 2011.
  38. ↑ The Foundling Hospital // BBC History, 17 февруари 2011. Посетен на 13 декември 2011.
  39. ↑ Hidden extras: cholera comes to Victorian London // The Science Museum. Архивиран от оригинала на 2011-12-13. Посетен на 13 декември 2011.
  40. ↑ Brown, Robert W. London in the Nineteenth Century // University of North Carolina at Pembroke. Архивиран от оригинала на 2011-12-30. Посетен на 13 декември 2011.
  41. ↑ Goebel, Stefan и др. London and the First World War // London Journal 41 (3). 2016. DOI:10.1080/03058034.2016.1216758. с. 1 – 20.
  42. ↑ Bomb-Damage Maps Reveal London’s World War II Devastation // nationalgeographic.com.au. 18 май 2016.
  43. ↑ Ronk, Liz. LIFE at the 1948 London Olympics // time.com. 27 юли 2013. Архивиран от оригинала на 2015-05-30. Посетен на 2018-07-02.
  44. ↑ The London Encyclopaedia (3rd Edition). Pan Macmillan, 2010. с. 428.
  45. ↑ CORTON, CHRISTINE L. The Return of London’s Fog // nytimes.com. NYT, 6 ноември 2015.
  46. ↑ London's population hits 8.6 m record high // BBC News, 2 февруари 2015. Посетен на 19 юни 2017.
  47. ↑ Hanlon, Michael. The Thames Barrier has saved London – but is it time for TB2? // telegraph.co.uk. 18 февруари 2014.
  48. ↑ How Britain's history with the IRA made it resilient to attacks // 24 март 2017. Архивиран от оригинала на 2017-03-24.
  49. ↑ Timeline: London's Explosive History
  50. ↑ Ijeh, Ike. Millennium projects: 10 years of good luck // www.building.co.uk. 25 юни 2010.
  51. ↑ London beats Paris to 2012 Games // BBC Sport, 6 юли 2005. Посетен на 28 септември 2012.
  52. ↑ 7 July Bombings: Overview. London, BBC News. Посетен на 28 април 2008.
  53. ↑ Population Growth in London, 1939 – 2015 // London Datastore. Greater London Authority. Посетен на 7 юли 2015.
  54. ↑ European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 417.
  55. ↑ European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 348.
  56. ↑ European business. Facts and figures. 2007 edition. Luxembourg, Office for Official Publications of the European Communities, 2007. ISBN 978-92-79-07024-2. с. 349.
  57. ↑ A summary of countries of birth in London. Т. 2006/09. Greater London Authority, April 2006. с. 3. Посетен на 4 януари 2011. Архив на оригинала от 2011-05-01 в Wayback Machine.
  58. ↑ Jack Malvern. Richmond, in Surrey, is the most widely copied British place name worldwide[неработеща препратка], timesonline 29 December 2008. The original byline for the article in The Times of the same day was „The 55 corners of foreign fields that will be for ever ... Richmond“ (page 9). Cites The Times Universal Atlas of the World
  59. ↑ а б Friendship agreement to be signed between London and Delhi // Mayor of London, 25-7-2002. Архивиран от оригинала на 2011-10-09. Посетен на 23 февруари 2010.
  60. ↑ Twinning agreements // Making Joburg an entry point into Africa. City of Johannesburg. Архивиран от оригинала на 2009-11-11. Посетен на 28 август 2009.
  61. ↑ Barfield, M. The New York City-London sister city partnership (PDF) // Greater London Authority, March 2001. Архивиран от оригинала на 2011-08-17. Посетен на 26 октомври 2009.
  62. ↑ Shanghai Foreign Affairs // Shfao.gov.cn, 27 юли 2009. Архивиран от оригинала на 2011-09-04. Посетен на 23 май 2010.
  63. ↑ Beijing, London establish sister city ties // Gov.cn, 10 април 2006. Архивиран от оригинала на 2012-01-11. Посетен на 23 май 2010.
  64. ↑ Mayors of London and Dhaka, Bangladesh sign friendship agreement // Mayor of London, 10-9-2003. Архивиран от оригинала на 2012-01-26. Посетен на 23 февруари 2010.
  65. ↑ London, UK // Sister cities of Los Angeles, Inc. Архивиран от оригинала на 2012-01-20. Посетен на 13 септември 2010.
  66. ↑ Les pactes d'amitié et de coopération // Paris.fr. Архивиран от оригинала на 2010-07-18. Посетен на 23 май 2010.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Лондон.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лондон&oldid=12376092“.