Бургас (област)

Област Бургас официално има 13 общини към февруари 2023 г.: Айтос, Бургас, Камено, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Сунгурларе и Царево.

В края на февруари 2021 г. е проведен местен референдум за отделяне от община Несебър на град Обзор и още 6 села в самостоятелна община Обзор. Избирателната активност е 76 %. От всички участвали за отделянето гласуват 1193 души или 73 %. Мнозинството се формира от гласовете на Обзор и селата Приселци и Раковсково. Против отделянето са 404 души или 27 %, повечето от селата Баня, Козница, Паницово и Емона, където те са мнозинство.^[3] Тези четири села не приемат общия вот, част от тях се събират на протест на площада в село Баня и организират подписка да не се отделят.^[4][5] Въпреки това Министерският съвет взима решение № 253 от 24.03.2021 г. за отделянето на Обзор и шестте села в нова община на основание референдума от февруари.^[6] Два дни след това кметът на Обзор Христо Янев (ГЕРБ) отива в София лично да благодари на премиера Бойко Борисов за бързото взимане на решението за отделянето на Обзор.^[7] Същия ден обаче в изложение до президента Румен Радев жителите на четирите села искат да не се издава указ за създаването на нова община. Кметът на община Несебър Николай Димитров подава жалба срещу решение № 253 на Министерския съвет за отделянето до Върховния административен съд, който я оставя без разглеждане с Определение № 7914 от 01.07.2021 г.^[8] В началото на юли 2021 г. четирите села провеждат контрареферендум с резултат оставане в община Несебър. Въпреки това Министерството на регионалното развитие и благоустройството им отговаря, че няма основания за преразглеждане на решението на бившия Министерски съвет за отделяне на Oбзор и още 6 села в самостоятелна община.^[9] В изложение до президента обаче жителите на четирите села в района около град Oбзор настояват държавният глава да не издава указ за отделянето им в нова община. Те искат да останат към Несебър. Затова и във връзка с преброяването на населението през септември – октомври 2021 г., въпреки решението на Министерския съвет Обзор да стане център на нова община, до преброяването не последва президентски указ за създаване на община Обзор и нейния състав.^[7] След това жители на Обзор пишат протестни писма до президента да не се бави указът за отделянето на Обзор и 6-те села в самостоятелна община, въпреки нежеланието на 4 от селата. Община Несебър съобщава, че при провеждането на референдума за отделянето има много правни нарушения, едно от които е, че бланката, на която са събрани подписите за провеждането на референдума е била без въпросите, за които ще се гласува. Затова на 11 януари 2022 г. община Несебър депозира искане в Министерския съвет за отмяна на правителственото решение от 24 март 2021 г., но не получава отговор. По тази причина община Несебър отправя апел към президента „да не финализира един процес със съмнителна законност“. Прессекретариатът на президента съобщава, че някои от формално-юридическите условия за създаване на община Обзор остават неизяснени и държавният глава ще обяви своето решение след като бъде изяснено изпълнението на законовите изисквания и обстоятелствата в конкретния случай. ^[10]

Градовете са с удебелен шрифт.

Обзор и шестте села нямат статут на отделна община и официално са в състава на община Несебър.

Айтос, Дрянковец, Зетьово, Карагеоргиево, Караново, Лясково, Малка поляна, Мъглен, Пещерско, Пирне, Поляново, Раклиново, Съдиево, Тополица, Черна могила, Черноград, Чукарка

Братово, Брястовец, Бургас, Българово, Димчево, Драганово, Извор, Изворище, Маринка, Миролюбово, Равнец, Твърдица

Винарско, Вратица, Желязово, Камено, Константиново, Кръстина, Ливада, Полски извор, Русокастро, Свобода, Трояново, Тръстиково, Черни връх

Аспарухово, Венец, Глумче, Деветак, Деветинци, Детелина, Добриново, Драганци, Драгово, Екзарх Антимово, Железник, Житосвят, Зимен, Искра, Карнобат, Кликач, Козаре, Крумово градище, Крушово, Мъдрино, Невестино, Огнен, Раклица, Сан-Стефано, Сигмен, Смолник, Соколово, Сърнево, Хаджиите, Церковски, Черково

Близнак, Бръшлян, Бяла вода, Визица, Граматиково, Евренозово, Заберново, Звездец, Калово, Малко Търново, Младежко, Сливарово, Стоилово

Гюльовца, Кошарица, Несебър, Оризаре, Равда, Свети Влас, Слънчев бряг, Тънково, Обзор, Приселци, Раковсково; Баня, Емона, Козница, Паницово

Александрово, Ахелой, Бата, Белодол, Габерово, Горица, Гълъбец, Дъбник, Каблешково, Козичино, Косовец, Лъка, Медово, Поморие, Порой, Страцин

Веселие, Китен, Ново Паничарево, Писменово, Приморско, Ясна поляна

Билка, Вишна, Вресово, Добра поляна, Добромир, Дропла, Дъскотна, Дюля, Заимчево, Зайчар, Звезда, Каменяк, Каравельово, Листец, Люляково, Мрежичко, Планиница, Подгорец, Преображенци, Припек, Просеник, Разбойна, Речица, Рожден, Рудина, Руен, Рупча, Ръжи��а, Сини рид, Скалак, Снежа, Снягово, Соколец, Средна махала, Струя, Топчийско, Трънак, Череша, Шиварово, Ябълчево, Ясеново Китка

Атия, Вършило, Габър, Зидарово, Индже войвода, Крушевец, Присад, Равадиново, Равна гора, Росен, Созопол, Черноморец

Белеврен, Белила, Бистрец, Богданово, Варовник, Вълчаново, Голямо Буково, Горно Ябълково, Гранитец, Граничар, Дебелт, Долно Ябълково, Драка, Драчево, Дюлево, Загорци, Зорница, Кирово, Кубадин, Малина, Момина църква, Орлинци, Проход, Пънчево, Радойново, Росеново, Светлина, Синьо камене, Сливово, Средец, Суходол, Тракийци, Факия

Бероново, Босилково, Ведрово, Везенково, Велислав, Вълчин, Горово, Грозден, Дъбовица, Есен, Завет, Камчия, Климаш, Костен, Лозарево, Лозица, Манолич, Подвис, Прилеп, Пчелин, Садово, Скала, Славянци, Сунгурларе, Съединение, Терзийско, Черница, Чубра

Ахтопол, Бродилово, Българи, Варвара, Велика, Изгрев, Кондолово, Кости, Лозенец, Резово, Синеморец, Фазаново, Царево

Численост на населението през годините по пол и местожителство, според данни на НСИ (към 31 декември):^[12][13]

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:^[12][14]

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):^[12]

Численост на живородените през годините, по общини (данни на НСИ):^[12]

Коефициент на раждаемост през годините според данни на НСИ, по общини (брой родени за една година на 1000 души от населението, в ‰):^[12]

Численост на починалите през годините, по общини (данни на НСИ):^[12]

Коефициент на смъртност през годините според данни на НСИ, по общини (брой починали за една година на 1000 души от населението, в ‰):^[12]

Естествен прираст на населението през годините, по общини (данни на НСИ):^[12][14]

Коефициент на естествен прираст през годините според данни на НСИ, по общини (в ‰):^[12]

Миграция на населението през годините, според данни на НСИ:

Прираст на населението през годините, според данни на НСИ:

Численост на етническите групи според преброяванията на населението през годините:

Дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините (в %):

Численост на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по общини:^[16]

Дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по общини (в %):^[16]

Вероизповедание (2011):^[17]

Самоопределили се: 310 215 души:

• православни: 229 985 (74,14 %),
• мюсюлмани: 40 055 (12,91 %),
• други: 40 175 (12,95 %).

Етнически състав на селищата в Бургаска околия през 1885 г.^[18]

На територията на област Бургас се осъществява над 40% от масовия туризъм в страната. Тя е посещавана от по-голямата част от чуждите и български туристи. Бургаска област е един район с изключително разнообразие на природни, антропогенни и културни туристически ресурси.

Географското положение на областта е изключително благоприятно. Тя включва привлекателните дялове на Източна Стара планина, северните разклонения на Странджа планина, ПП „Странджа“, Източните части на Горнотракийската низина, Бургаската низина и други. На изток включва Южното Черноморско крайбрежие. Водите на Черно море са слабо солени, температурата на морската вода позволява морски бани от април до ноември, което прави Южното Черноморие изключително атрактивно за развитие на морски ваканционен туризъм. В област Бургас се среща уникалното съчетание на море, езера, планина и реки, екзотична растителност и многообразие на животински и растителни видове.

Изключително атрактивни са плажните ивици по Южно Черноморско крайбрежие, клифовете и заливите. В областта е включен най-големият залив на Черно море – Бургаският, както и множество малки, закътани заливчета по крайбрежието – Созополски, Каваците, Света Параскева, Зигра, Стомополу, Дяволски и други.

Град Бургас е ограден с три различни по своя характер езера – Атанасовско, Вая (известно като Бургаското езеро) и Мандра. Те, заедно с Поморийското езеро, образуват най-големия комплекс от естествени влажни зони в България, с обща площ 9500 ха. Единствено тук в България и Черноморския басейн са запазени двете лагуни, превърнати в традиционни солници – тези на Атанасовско и Поморийско езеро. В езерата са установени 340 от всички 400 вида птици, описани за територията на България. Заради своята уникалност четирите езера са обявени за Рамсарски места през 2002 г.

На територията на региона се съчетават няколко климатични влияния, като най-изразен е преходно-континенталният климат. Влиянието на Черно море и Средиземноморието е осезателно.

Транспортната обезпеченост до основните туристически обекти в областта е напълно осигурена чрез международното Летище Бургас, пристанища, ЖП гара, автогари и добре изграден шосеен достъп.

Черноморските общини са с най-голям потенциал за развитие на туризма и поради тази причина изградената специализирана туристическа инфраструктура, обслужваща посетителите, е съсредоточена именно на тяхна територия.

Материалната база на туризма е съсредоточена основно в селищните територии и курортите по крайбрежието. Това е следствие както от естествените урбанизационни процеси на територията, така и от целенасочена политика на планиране. По крайбрежието преобладават курортните коплекси, частният квартирен фонд, семейните пансионати и почивни бази.

Докато частният квартирен фонд е сравнително нов и донякъде пригоден за нуждите на индивидуалния отдих, т.нар. „лека ваканционна база“, която включва къмпингите, е морално и физически износена. Причините са основно в неизяснената собственост и липсата на начален капитал в реституираните имоти. 

Обзор, Елените, Свети Влас, Слънчев бряг, Несебър, Равда, Ахелой, Поморие, Бургас, Черноморец, Созопол, Дюни, Приморско, Китен, Лозенец, Аркутино, Ахтопол, Царево.

Къмпинги „Европа“, "Зора“, "Градина“, "Златна рибка“, "Смокиня“, „Юг“, „Оазис“, „Арапя“, „Нестинарка“, „Делфин“, „Корал“, „Каваците“; местности Отманли, Силистар и други;

Маршрут № 1: гр. Бургас – Лугата (Атанасовско езеро) – Антично и средновековно пристанище и крепост (кв. Сарафово) – Тракийска гробница Хероон (к-г Европа). Обща продължителност: 5,5 ч.;

Маршрут № 2: гр. Бургас – Лугата (Атанасовско езеро) – Точката за наблюдение на птици (Атанасовско езеро) – Тракийско светилище (кв. Банево) – Античен и средновековен град „Акве Калиде – Термополис“ (кв. Ветрен, Бургаски минерални бани) – Укритие за наблюдение на птици (Атанасовско езеро) – гр. Бургас. Обща продължителност: 8 ч.;

Маршрут № 3:– гр. Бургас – езеро Вая – връх Шилото – Тракийско светилище – Манастир „Света Богородица“ – крепост Русокастрон и светилище Русина дупка (с. Русокастро) – Античен и средновековен град Деултум (с. Дебелт) – ЗМ „Устието на река Изворска“ – гр. Бургас. Обща продължителност: 10 ч.;

Маршрут № 4: гр. Бургас – с. Дебелт – езеро Вая – ЗМ „Устието на река Изворска“ – изворите на р. Младежка – с. Кости – Устието на Велека през ЗМ Велека – ЗМ Парория – с. Стоилово – водопад Докузак – Петрова нива – Каменска бърчина – Индипасха – с. Граматиково – Влахов дол – с. Българи – ЗМ „Марина река“ – параклис „Св. Илия“. Обща продължителност: 4 дни;

Маршрут № 5: Устието на река Велека – Устието на р. Резовска – гр. Малко Търново през ЗМ Силистар – с. Кости – параклис „Св. Илия“ – светилище „Св. Марина“ – Влахов дол – с. Сливарово – Индипасха – Каменска Бърчина. Обща продължителност: 3 дни;

Маршрут № 6: гр. Малко Търново – с. Бръшлян – с. Стоилово – Бакърлъка – Пода – гр. Бургас през Пропада – Мишкова нива – водопад Докузак – ЗМ Велека – Петрова нива – ЗМ Парория. Обща продължителност: 4 дни;

Маршрут № 7: гр. Бургас – Пода – Созопол – Алепу – Аркутино – Вельов вир – Устието на р. Ропотамо – Бегликташ – гр. Царево – Ахтопол – Устието на Велека – ЗМ „Силистар“ – Устието на р. Резовска. Обща продължителност: 4 дни;

В много от селата в Бургаска област се предлагат традиционни селски къщи с двор. Благодарение на засиленото търсене на такъв вид настаняване през последните години, селският туризъм преживява истински ренесанс. Той се практикува както от български туристи, търсещи най-вече спокойствие далеч от големия град, така и от много чуждестранни туристи, живеещи в страни с много различни инфраструктура, архитектура и бит;

Прекият досег с красивите местности, кръстосани от древни пътища и осеяни от руини на крепости и манастири, дава възможност за развитието на културен туризъм на много добро ниво. Ресурс за развитието му са обекти като праисторическите селищни могили, тракийски гробници и надгробни могили, както и археологически находки от римско и византийско време;

До Поморийското езеро е изграден първият в Източна Европа „Музей на солта“, където туристите могат да наблюдават процеса на солодобив, извършван и до днес по метод, запазен от преди 2000 години. Езерото е защитена местност от 2001 г. Заради своето уникално местоположение то е важно място с национално значение. Най-голямата му ценност е неговото орнитологичното богатство. Езерото посреща първите есенни прелетници по „Виа Понтика“, а от дигите могат да се наблюдават прелитащите над морето пеликани и щъркели. То е дом за няколко застрашени вида птици и растения, включени в „Червената книга“ на България. Сред тях са тойна (тук е най-голямото находище за страната), татарска млечка и морски пелин.

Специфична съществуваща туристическа практика са предлаганите разходки с лодка по река Ропотамо, река Велека, езерото Вая.

Районите на Странджа планина и Източна Стара планина предлагат много възможности за разходка сред природата;

Областта предлага изключително благоприятни условия за развитието им във всички селища по Черноморското крайбрежие.

Град Малко Търново е обявен за климатичен курорт от национално значение от 1967 г., благодарение на изключително чистия въздух и благоприятен климат на Странджа планина. Препоръчва се при белодробни занолявания.

В курортния град Свети Влас наличието на въздушни течения между Черно море и планинското дефиле на Стара планина обуславя един забележителен природен феномен и очиства въздуха от всякакви прахови и други дразнители. Естественият аерозол на морето, съчетан с кристално чистия планински въздух са природна даденост с мощно целебно въздействие върху бронхиална астма и други хронични белодробни заболявания;

Важен ресурс за туризма в областта са минералните извори в близост до град Бургас, около които са се развили балнеолечебни курорти:

Бургаски минерални бани – балнеоложкият курорт е в близост до с. Банево, с дебит 36 l/s и температура 41 °C. Препоръчва се за заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични, тромбофлебити и други заболявания.

Използва се и лечебната кал от Атанасовското езеро.

Балнеотуризъм се развива и в гр. Поморие. Изградена е материално-техническа база, която включва балнеолечебници, почивни станции, плувни басейни. В южната част на Поморийското езерото се добива лечебна кал за санаториумите в града.

Бургас е областен град и четвърти по големина в страната, Той е с изключително стратегическо местоположение, има международно летище, пристанище и голяма ЖП гара. Област Бургас от своя страна е сред най-важните икономически и индустриални центрове в България. На територията ѝ има много хотели, оборудвани с необходимите за този вид туризъм зали и техника. Наличието на всички тези важни фактори са предпоставка за все по-динамично развиващ се конгресен и бизнес туризъм в региона;

В Държавно ловно стопанство Граматиково, Странджа палнина – обект на лов в района му са представителите на следните животински видове: благороден елен, дива свиня, сърна, вълк, лисица, чакал, дива котка, горски бекас.

В региона има редица водоеми: Черно море, реки, блата и много язовири. Всички те предоставят идеални възможностите за спортен риболов и къмпинг. 

Язовири на територията на област Бургас: яз. Ахелой, известен още като Батски язовир (шаран, толстолоб, клен, бял амур и сом), яз. Мандра (бабушка, кааркуда, костур, бряна, слънчевка, червеноперка, шаран, щука и бяла риба), яз. Камчия (бабушка, каракуда, костур, морунаш, попче, сом, уклей, шаран, червеноперка), яз. Порой (толстолоб, шаран, каракуда, таранка, белевица, червеноперка).

Риболов се практикува също така в езеро Вая (Бургаско езеро) – тук най-разпространен е шаранът, също в Черно море, реките и блатата на територията на област Бургас.^[20]

•   В Общомедия има медийни файлове относно Бургас (област)
• Областна администрация Бургас
• Статистически данни за област Бургас на Националният статистически институт
• ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви