Скалак (област Бургас)
За другото българско село вижте Скалак (Област Кърджали).
Скала̀к е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
| Скалак | |
  Скалак  Скалак | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 504 души[1] (15 март 2024 г.) 20,9 души/km² |
| Землище | 24,175 km² |
| Надм. височина | 295 m |
| Пощ. код | 8575 |
| Тел. код | 05941 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 66706 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Руен Ахмед Мехмед (ДПС; 2023) |
| Кметство – кмет | Ахмед Мехмед |
География
редактиранеСело Скалак се намира в югоизточна България, около 45 km северозападно от областния център Бургас и 17 km в същата посока от Айтос, около 20 km на север-североизток от Карнобат и около 16 km на запад от общинския център Руен. Общинският път до село Скалак е отклонение през село Череша от третокласния републикански път III-7305, който на запад води през селата Люляково, Съединение и Камчия към връзка с второкласния републикански път II-73 (Карнобат – Шумен), а на югоизток от село Череша – към село Вресово и връзка с третокласния републикански път III-208 (Айтос – Провадия).
Село Скалак е разположено в Източна Стара планина, в северните склонове на Карнобатска планина. Климатът е преходноконтинентален, в землището преобладават ранкери[2] и лесивирани[3] почви.[4]
В землището на Скалак – по списъчните данни на Басейнова дирекция „Черноморски район“, актуални към 24 януари 2020 г.[5] – има три малки язовира (микроязовира): № 147. „Край село“ на река Корудере от поречието на Бяла река; № 148. „Скалак“ на река Алмалъдере от поречието на Бяла река и № 223. „Зад стопански двор“ на река Корудере от поречието на Бяла река.
Населението на село Скалак[6] наброява 760 души към 1934 г., 938 – към 1975 г. (максимум) и след спад и колебания в числеността – 519 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2018 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 620 лица, за 33 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 304 – към „турска“ и за останалите не е даден отговор.[7]
Жителите на Скалак са етнически турци и българи – преселници от Смолянско.[4]
История
редактиранеСлед края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Сара̀ кая, Саръ̀ кая. Преименувано е на Скалак през 1934 г.[8][4]
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | |
| Общо | 620 |
| Българи | 33 |
| Турци | 304 |
| Цигани | 26 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 282 |
Религия
редактиранеРелигията, изповядвана в село Скалак, е ислям.
Обществени институции
редактиранеСело Скалак към 2020 г. е център на кметство Скалак.[10][11]
В село Скалак към 2020 г. има:
- действащо читалище „Максим Горки – 1951 г.“;[12][13]
- действащо общинско основно училище „Йордан Йовков“;[14][15]
- постоянно действаща джамия;[16]
- пощенска станция.[17]
Културни и природни забележителности
редактиране- Скални образувания „Сватбата“, „Амбар кая“ и „Таушан кая“
- Връх Острица
- Късноантична крепост "Калето"
Редовни събития
редактиранеВ края на лятото – началото на есента, след като се прибере цялата реколта от полето, в селото се изпълнява и ритуалът Джамал.
Други
редактиранеИма футболен клуб – ФК „Острица“ и детска градина.
Източници и бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ РАНКЕРИ, (Umbric Leptosols по ФАО) (англ. rankers) – подтип плитки канелени и сиви горски азонални почви. Те са слабо развити, имат само един почвен хоризонт (А) с дълбочина от 10 до 40 см., намиращ се върху основната скала. Цветът е им е тъмен – тъмнокафяв до черен. Образувани са върху силикатни скали. Покрити са с горска или тревна растителност. География, Географски речник Р, Ранкери
- ↑ ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на ФАО, включващ почвени подтипове от сивите горски и канелените горски почви от досегашната класификация на почвите. География, Географски речник Л, Лесивирани почви
- ↑ а б в Голяма енциклопедия „България“, том 10, стр. 4039, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Басейнова дирекция "Черноморски район, Регистри, Списъци, Списък на язовирите в Черноморския басейнов район, Скалак
- ↑ Справка за населението на с. Скалак, общ. Руен, обл. Бургас
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., Скалак, община Руен
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 245; министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Справка за събитията за кметство Скалак, общ. Руен
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Скалак
- ↑ Детайлна информация за читалище „Максим Горки“ – 1951 г., село Скалак, община Руен, област Бургас
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Максим Горки“ – 1951 г., село Скалак, община Руен, област Бургас
- ↑ Основно училище „Йордан Йовков“, село Скалак, община Руен, област Бургас[неработеща препратка]
- ↑ Регистър на училищата, област Бургас, община Руен, село Скалак, ОУ ЙОРДАН ЙОВКОВ
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Скалак, област Бургас
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8575 Скалак // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-03-05.