Малко Търново (община)
Община Малко Търново се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас.
Малко Търново (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Бургас |
Площ | 783.67 km² |
Население | 3 814 души |
Адм. център | Малко Търново |
Брой селища | 13 |
Сайт | www.malkotarnovo.org |
Управление | |
Кмет | Илиян Янчев (ГЕРБ; 2011) |
Общ. съвет | 11 съветници
|
Малко Търново (община) в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината заема най-южната част на Област Бургас. С площта си от 783,672 km2 заема 4-то място[1] сред 13-те общини на областта, което съставлява 10,11% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на северозапад – община Средец;
- на север – община Созопол и община Приморско;
- на изток – община Царево;
- на юг и югозапад – Република Турция.
Релеф, води
редактиранеРелефът на общината е преобладаващо ниско- и средно планински. Заема части от северните разклонения на планината Странджа. Между долината на река Велека на север и граничната Резовска река на юг се простира от запад на изток Граничния рид на планината с най-висока точка връх Голямо Градище (709 m). Северно от долината на Велека в пределите на общината попадат голяма част от южните и малка част от северните склонове на северния странджански рид Босна, като надморската височина тук-таме надхвърля 400 m. В най-източната точка на общината, в коритото на Резовска река, на границата с Турция се намира най-ниската кота на общината – 30 m н.в.
Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Главната река е Велека, която с част от горното и цялото си средно течение протича през средата на общината от запад на изток и я разделя на две половини. Тук тя получава два основни притока Младежка река (ляв) и Айдере (десен) и множество по-малки. В най-южната и югоизточна част, по границата с Турция преминава средното течение на Резовска река. Най-североизточната част на общината, част от землището на село Визица се отводнява от горното течение на Китенска река (Караагач, Орляшка река).
Население
редактиранеНаселение на община Малко Търново през годините, според данни на НСИ:[2]
Година | Население |
2010 | 3718 |
2011 | 3840 |
2012 | 3771 |
2013 | 3699 |
2014 | 3621 |
2015 | 3586 |
2016 | 3460 |
2017 | 3375 |
2018 | 3208 |
2019 | 3097 |
2020 | 3075 |
2021 | 2993 |
2022 | 2526 |
2023 | 2558 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
редактиранеРаждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]
2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | |
Раждаемост | 28 | 39 | 28 | 29 | 23 | 32 | 29 | 23 | 19 | 32 | 17 | 10 | 15 | 16 | 16 | 12 |
Смъртност | 90 | 111 | 98 | 79 | 95 | 98 | 89 | 86 | 85 | 86 | 94 | 99 | 71 | 110 | 104 | 86 |
Естествен прираст | -62 | -72 | -70 | -50 | -72 | -66 | -60 | -63 | -66 | -54 | -77 | -89 | -56 | -94 | -88 | -74 |
Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):[2]
2008 | 2009 | 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 | 2018 | 2019 | 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | |
Раждаемост | 7.1 | 10.1 | 7.5 | 7.6 | 6.1 | 8.7 | 8.0 | 6.4 | 5.5 | 9.5 | 5.3 | 3.2 | 4.9 | 5.4 | 6.3 | 4.7 |
Смъртност | 22.7 | 28.8 | 26.3 | 20.1 | 25.2 | 26.5 | 24.6 | 24.0 | 24.6 | 25.5 | 29.3 | 32.0 | 23.1 | 36.8 | 41.2 | 33.6 |
Естествен прираст | -15.7 | -18.7 | -18.8 | -13.0 | -19.1 | -17.8 | -16.6 | -17.6 | -19.1 | -16.0 | -24.0 | -28.8 | -18.2 | -31.4 | -34.9 | -28.9 |
Етнически състав
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 3793 | 100.00 |
Българи | 2902 | 76.50 |
Цигани | 429 | 11.31 |
Турци | 23 | 0.60 |
Други | 16 | 0.42 |
Не се самоопределят | 20 | 0.52 |
Неотговорили | 403 | 10.62 |
Населени места в община Малко Търново
редактиранеОбщината има 13 населени места с общо население 2628 души към 7 септември 2021. Общината е един от най-рядко населените райони на България[1].
Населено място | Население (2021 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Близнак | 31 | 36,414 | Кара еврен (до 1934 г.) | Звездец | 409 | 91,489 | Гьок тепе (до 1934 г.) |
Бръшлян | 52 | 57,496 | Сармашик (до 1934 г.) | Калово | 16 | 38,538 | |
Бяла вода | 37 | 39,014 | Конак (до 1951 г.) | Малко Търново | 1658 | 137,687 | |
Визица | 23 | 47,734 | Младежко | 20 | 28,796 | Карамлък (до 1934 г.), Тъмна река (1934 – 1950 г.) | |
Граматиково | 208 | 85,835 | Сливарово | 4 | 83,490 | Кладара (до 1951 г.) | |
Евренозово | 31 | 42,564 | Евренезово (до 1934 г.) | Стоилово | 64 | 48,656 | |
Заберново | 75 | 35,959 | ОБЩО | 2628 | 783,672 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Кара еврен на с. Близнак;
- – преименува с. Сармашик на с. Бръшлян;
- – преименува с. Евренезово на с. Евренозово;
- – преименува с. Гьок тепе на с. Звездец;
- – преименува с. Дингизово на с. Моряне;
- – преименува с. Карамлък на с. Тъмна река;
- МЗ № 1695/обн. 27 септември 1937 г. – заличава с. Бакаджик поради изселване след 1920 г.
- Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Тъмна река на с. Младежко;
- Указ № 107/обн. 13 март 1951 г. – преименува с. Конак на с. Бяла вода;
- – преименува с. Кладара на с. Сливарово;
- Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Моряне.
Икономика
редактиранеПриоритет на общината са културният, селският и ловният туризъм. В общината няма работещи предприятия. [1]
Природни и културни и исторически забележителности
редактиранеОбщина Малко Търново е изцяло се включва в природен парк „Странджа“. Горите представляват 80% от нея[1].
Природни забележителности
редактиранеВ чертите на природния парк попадат следните природни забележителности:
- резерват Витаново – на север и северозапад от ГКПП Малко Търново, по границата с Турция;
- резерват Средока – по долното течение на река Айдере (десен приток на Велека);
- защитена местност Велека – обхваща част от средното течение на река Велека, нагоре от устието на Младежка река;
- защитена местност Рудиново – в долината на Резовска река, източно от село Сливарово;
- защитена местност Докузак – в землището на село Стоилово;
- защитена местност Парория – в планинския рид Босна, между селата Калово и Заберново;
- защитена местност Кривинизово – в долината на река Велека, югоизточно от село Звездец;
- защитена местност Босна – на билото на планинския рид Босна, западно от Републикански път I-9 и южно от Републикански път III-908;
- Братанова пещера – в резервата Витаново, в землището на село Бръшлян;
- природна забележителност Градището – в землището на село Граматиково;
- пещери и извори по долината на Младежка река (ляв приток на Велека);
- местността Качул – в долината на река Велека, на 3 – 4 km южно от село Граматиково;
- местността Ковач – в долината на река Велека, нюжно от село Звездец.
Археологически забележителности
редактиране- тракийска куполна гробница от V-III век пр. Хр. в местността Пропада – на около 3 km западно от град Малко Търново. Включва некропол и две гробници с правоъгълен план от римския период;
- тракийска култова гробница от V-III век пр. Хр. в местността Мишкова нива – на около 3 km югозападно от град Малко Търново. Освен светилището комплексът включва римска вила, некропол и останки от крепост;
- тракийско скално светилище Камъка, посветено на бога на Слънцето (2500 госини пр. Хр.) – на около 10 km североизточно от град Малко Търново, в непосредствена близост до Републикански път II-99;
- римска гробница от III-IV в., на 1,5 Km югоизточно от село Евренозово;
- множество останки от римски пътища, крепости и рудници.
Архитектурни забележителности
редактиране- село Бръшлян – архитектурен резерват;
- град Малко Търново – странджански възрожденски къщи от края на 19 век;
- село Стоилово – типични странджански къщи и бари за пране на черги;
- селата Заберново, Сливарово, Визица, Бяла вода, Калово и Звездец – странджански селски къщи от края на 19 и началото на 20 век.
Исторически забележителности
редактиранеНа територията на общината се намира местността Петрова нива, където е свикан исторически конгрес, който изработва план за действията и избира главен щаб на Илинденско-Пребраженското въстание в Одринска Тракия.
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 118.6 km:
- последният участък от 43.7 km от Републикански път I-9 (от km 281,9 до km 325,6);
- последният участък от 30,3 km от Републикански път II-99 (от km 78,8 до km 109,1);
- целият участък от 25,5 km от Републикански път III-907;
- началният участък от 19,1 km от Републикански път III-908 (от km 0 до km 19,1).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-67. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-68. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-79. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-80. Маща��: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ а б в г "Нощ... гора... Страх ли те е?", или как община Малко Търново обнови паркове и улици // 8 ноември 2011.
- ↑ а б в Население на Област Бургас // rzi-burgas.com. Посетен на 30 юни 2015.
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Малко Търново (община)
- Официален сайт на община Малко Търново
- Народно читалище „Просвета 1914“ – Малко Търново