What do you think?
Rate this book
Kunskapens frukt
Liv Strömquists nya seriealbum Kunskapens frukt handlar om det som brukar kallas för det kvinnliga könsorganet. Vad är det för något? Och varför har mänskligheten ett så extremt osoft, bordelineartat love-or-hate-relationship med just denna mänskliga kroppsdel?
I en brokig mosaik bestående av gamla greker, stenålderskvinnor, Sigmund Freud, Magnus Uggla, prinsessan Törnrosa, hinduistiska gudinnor, Dogge Doggelito, biologiböcker och Stig Larsson försöker Liv Strömquist knåpa ihop en bild av det organ som Gustave Coubert kallade Världens ursprung.
I en brokig mosaik bestående av gamla greker, stenålderskvinnor, Sigmund Freud, Magnus Uggla, prinsessan Törnrosa, hinduistiska gudinnor, Dogge Doggelito, biologiböcker och Stig Larsson försöker Liv Strömquist knåpa ihop en bild av det organ som Gustave Coubert kallade Världens ursprung.
143 pages, Paperback
First published September 15, 2014
About the author
Liv Strömquist
19 books1,269 followersStrömquist was born in Lund and grew up in Ravlunda in the Österlen region of south Sweden. Today she lives in Malmö. Already as a five-year old she made her own comics, but stopped, until she took up drawing comics at the age of 23. Her flatmate made her interested in comic fanzines then. With Rikedomen, she published her first own fanzine.
Her breakthrough as a comic artist followed with her first album Hundra procent fett ("One hundred percent fat"), which was published in 2005.[4] She regularly publishes in the comic magazine Galago in various magazines and newspapers such as Dagens Nyheter, Dagens Arbete, Bang, Aftonbladet and Ordfront Magasin.[5][6] She designed the cover for the 2013 album Shaking the Habitual by the band The Knife. She also made a comic strip for the band's website, which depicted income inequality in a satirical manner.
Several of her books have been translated into French. Kunskapens frukt about the taboo of menstruation and the vulva in society has also been translated into Dutch, Danish, German, Finnish, English, Russian, Spanish, Italian, Bulgarian, Slovene and Ukrainian.
She studied political science. Her comics are mostly about sociopolitical issues from a feminist and left-wing perspective. They are satirical essay about power and injustices.
Since 2005, she has been working for the youth radio station Sveriges Radio P3. She was involved in the satirical programs Tankesmedjan and Pang Prego. Together with the author Caroline Ringskog Ferrada-Noli, she runs the podcast En varg söker sin pod for the newspaper Expressen. In the SVT program Liv och Horace i Europa, which was broadcast in spring 2016, she travelled through Europe together with Horace Engdahl and discussed the lives of various authors.
Her breakthrough as a comic artist followed with her first album Hundra procent fett ("One hundred percent fat"), which was published in 2005.[4] She regularly publishes in the comic magazine Galago in various magazines and newspapers such as Dagens Nyheter, Dagens Arbete, Bang, Aftonbladet and Ordfront Magasin.[5][6] She designed the cover for the 2013 album Shaking the Habitual by the band The Knife. She also made a comic strip for the band's website, which depicted income inequality in a satirical manner.
Several of her books have been translated into French. Kunskapens frukt about the taboo of menstruation and the vulva in society has also been translated into Dutch, Danish, German, Finnish, English, Russian, Spanish, Italian, Bulgarian, Slovene and Ukrainian.
She studied political science. Her comics are mostly about sociopolitical issues from a feminist and left-wing perspective. They are satirical essay about power and injustices.
Since 2005, she has been working for the youth radio station Sveriges Radio P3. She was involved in the satirical programs Tankesmedjan and Pang Prego. Together with the author Caroline Ringskog Ferrada-Noli, she runs the podcast En varg söker sin pod for the newspaper Expressen. In the SVT program Liv och Horace i Europa, which was broadcast in spring 2016, she travelled through Europe together with Horace Engdahl and discussed the lives of various authors.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 1,026 reviews
July 1, 2015
I want this book to be read in schools all over the world. This is education. Useful education. Important education!! Gosh, this book made me realize that there is so much I don't know, about myself and about the world, and that's kind of scary. Amazing stories, amazing facts, amazing pictures. It took my breath away and I couldn't stop reading. Recommend it to everyone on earth
April 9, 2021
Преди няколко месеца, от едно трагикомично разследване на Джон Оливър научих, че грубо казано, медицина традиционно се учи по модела на мъжкото тяло, затова определени симптоми у жените, които изглеждат различно от заученото, или не се отчитат изобщо, или се тълкуват превратно и това води до по-неефикасно лечение. Няколко месеца преди това за първи път през живота си видях едни спокойни, честни фотографии на вулви (не порно, не анатомична хладна абстракция в единична чернобяла рисунка, не еротична фантазия, а десетки естествени изгледи), които, ако щете вярвайте, ми наместиха някои представи – на тогавашните ми 45 години. Преди няколко години гледах първото и последно парче на Аманда Палмър, което ми хареса – ама толкова, че се смях с глас: похотливите чичаци от „Дейли Мейл“ забелязали, че на някакъв концерт зърното ѝ изскочило от сутиена, и написали статия по въпроса, а жената им изпя във валсов ритъм, че не са с ума си и с размах се съблече чисто гола (гърди! косми между краката! божке!!). Миналият месец плаках от възхита в един музей – това не е рядкост, но ми беше за първи път да плача пред макет на човешко тяло: в гьотеборгския природонаучен музей, пред даденото едно към едно релефно изображение на процеса по оформянето на бебето в утробата и раждането (каква красота, така не ми го бяха показвали!). Бях шашната, когато за първи път чух (не наведнъж, но и не еднократно – все от мъже), че имам „мъжки“ ум, защото говоря директно / ��е съм мъжкарана, защото не нося пола и пътувам сама / че причината да съм ядосана за провален ангажимент не е провалянето на ангажимента, а вероятността да съм в цикъл. (О, това е мъничка невинна част от всичкото, дето съм чувала.) Бях шашната, когато узнах, че в почти напълно равноправната Швейцария жените имат право да гласуват от 1971 година. И така нататък, и така нататък. (Манолко, помниш ли какво ми каза, когато на въпроса „Защо не си боядисаш косата?“, ти отговорих „Защо ти не боядисаш твоята?“? Така де, връстници сме, еднакво прошарени. Ма не се безпокой, и аз ги ръся такива – човек не може да избегне отпечатъка на времето си... „и промитият ми мозък буксува“, ахахаха.)
За всичко това се сетих, докато четях „Плодът на познанието“. Лив Стрьомквист е направила чуден стегнат обзор на най-неадекватното вилнеене над женския полов орган, функциите му и разликите (реални и измислени) между мъже и жени, които символизира/въплъщава. Ако тези неща се систематизират със сериозен тон, не знам кой може да ги преглътне, толкова са нередни – Стрьомквист обаче ги е дала забавно и скептично, с нужното неуважение към неуважението и смях на смешните места. Това не е книга за вулвата, а за неразбирането, пустословието, агресията и откровеното малоумие около тълкуването ѝ (ама прощавайте, какво толкова има да се тълкува в крайна сметка? който си няма друга работа, да се хване с панкреаса). Това е книга за антипатията на определени мъже (и деформираните от тях времена, идеологии, други мъже и жени) към жените (или поне онези, които не ги устройват). Това е книга, която казва, че няма нужда мъжете или жените да се обявяват за по-добри – колкото по-малко йерархии и декларации, толкова по-здравословно. Това е книга, която да послужи на жените от всякакви възрасти да се опознаят, да се успокоят (най-сетне нещо по ей тази тема: менструацията не е срамна, кръвта не е мръсна, нищо, което ни се случва веднъж на месец в куп индивидуални разновидности, не бива да бъде стигматизирано и превръщано в извор на ужас или дори просто на неловкост!), да се обикнат и да не ги е страх от идиотски чужди мнения (една жена не познавам, която да не е робувала на някой или много от стотиците натрапени ѝ ненужни притеснения и да не продължава да робува, включително аз самата). Това е и книга, която да послужи на мъжете да видят, да разберат, да се успокоят и те, да се отърсят от насилващите и тях кривила на морално остарелия патриархат и да изберат в коя група да бъдат – на нелепите агресори или на уважителните съ-човеци. (Гледали ли сте ей това убийствено парче на Хари Енфийлд – „Жени, знайте границите си“? То е толкова смешно и зловещо именно защото се базира на неотдавна и ненапълно отминали реалности... И докато съм отворила скобата, я да препоръчам и „Masters of Sex“.)
Преводът на Анелия Петрунова е великолепен, гъвкав, верен на българската лексика по разните табу въпроси. Летерингът на Киро Златков е както винаги отличен (нали разбирате, че всяка буквичка е писана на ръка?). Цялото начинание е трудоемко, скъпо и надали ще мине без мътна тролска ответна вълна, така че шапо̀ на Манол Пейков, който го е подел въпреки негативите. „Плодът на познанието“ е страхотен образователен инструмент и макар почти всичко останало, което виждам и чувам наоколо, да свидетелства за обратното, е белег на цивилизованост и порастване на българската култура. (Споделих с колега швед, който превежда от унгарски, че „Плодът“ излиза на български. Реакцията беше: „Ооо, Лив Стрьомквист е страхотна... Блазе ви, в Унгария такова нещо сега няма шанс да се появи.“ Браво на нас, че не сме където е Унгария в момента.)
ПП. Да добавя една смешка, която авторката сигурно не е видяла, защото и на шведски има разлика с италианското... презимето на Реалдо Коломбо, който „открива“ клитора, е същото като на Кристо̀форо Коломбо (Колумб на български), който „открива“ Америка. И нещо, което може би не е така в други езици, но на български е покъртително – „срамни“ устни. Сериозно ли трябва така да се наричат в ХХI в. в научната сфера?
ППП. Бях изумена, когато разбрах откога се разработват менструалните чашки – най-щадящия и за жените, и за природата начин за спокойна менструация. Аз по онова време съм започвала с лигнин (соц-немотия) и ми трябваха десетилетия, докато схвана кое как. Стрьомквист обяснява много хубаво към края на комикса защо на производителите им е нужно да купуваме тонове превръзки/тампони, подгонени от изискването за „свежест“ и чистота, които иначе уж няма да имаме.
ПППП. Когато много смели жени и добри мъже вече са се преборили да не сме съвсем в кьошето на живота и историята, е лесно да се грачи по феминизма и да се отрича необходимостта от него. На която не харесва да е свободна да си решава живота и да има равен старт, ще цитирам ето тези две откровения от „Плодът на познанието“ от по-предни фази в отношението към жените, да види къде в тях да се помести удобно: „Женското тяло е зловонно и нечисто, мръсен чувал, пълен с изпражнения и урина“ (Арнобий от Сика) и малко по-ласкаво: „Женският полов орган е преди всичко молба за битие...“ (Жан-Пол Сартр).
За всичко това се сетих, докато четях „Плодът на познанието“. Лив Стрьомквист е направила чуден стегнат обзор на най-неадекватното вилнеене над женския полов орган, функциите му и разликите (реални и измислени) между мъже и жени, които символизира/въплъщава. Ако тези неща се систематизират със сериозен тон, не знам кой може да ги преглътне, толкова са нередни – Стрьомквист обаче ги е дала забавно и скептично, с нужното неуважение към неуважението и смях на смешните места. Това не е книга за вулвата, а за неразбирането, пустословието, агресията и откровеното малоумие около тълкуването ѝ (ама прощавайте, какво толкова има да се тълкува в крайна сметка? който си няма друга работа, да се хване с панкреаса). Това е книга за антипатията на определени мъже (и деформираните от тях времена, идеологии, други мъже и жени) към жените (или поне онези, които не ги устройват). Това е книга, която казва, че няма нужда мъжете или жените да се обявяват за по-добри – колкото по-малко йерархии и декларации, толкова по-здравословно. Това е книга, която да послужи на жените от всякакви възрасти да се опознаят, да се успокоят (най-сетне нещо по ей тази тема: менструацията не е срамна, кръвта не е мръсна, нищо, което ни се случва веднъж на месец в куп индивидуални разновидности, не бива да бъде стигматизирано и превръщано в извор на ужас или дори просто на неловкост!), да се обикнат и да не ги е страх от идиотски чужди мнения (една жена не познавам, която да не е робувала на някой или много от стотиците натрапени ѝ ненужни притеснения и да не продължава да робува, включително аз самата). Това е и книга, която да послужи на мъжете да видят, да разберат, да се успокоят и те, да се отърсят от насилващите и тях кривила на морално остарелия патриархат и да изберат в коя група да бъдат – на нелепите агресори или на уважителните съ-човеци. (Гледали ли сте ей това убийствено парче на Хари Енфийлд – „Жени, знайте границите си“? То е толкова смешно и зловещо именно защото се базира на неотдавна и ненапълно отминали реалности... И докато съм отворила скобата, я да препоръчам и „Masters of Sex“.)
Преводът на Анелия Петрунова е великолепен, гъвкав, верен на българската лексика по разните табу въпроси. Летерингът на Киро Златков е както винаги отличен (нали разбирате, че всяка буквичка е писана на ръка?). Цялото начинание е трудоемко, скъпо и надали ще мине без мътна тролска ответна вълна, така че шапо̀ на Манол Пейков, който го е подел въпреки негативите. „Плодът на познанието“ е страхотен образователен инструмент и макар почти всичко останало, което виждам и чувам наоколо, да свидетелства за обратното, е белег на цивилизованост и порастване на българската култура. (Споделих с колега швед, който превежда от унгарски, че „Плодът“ излиза на български. Реакцията беше: „Ооо, Лив Стрьомквист е страхотна... Блазе ви, в Унгария такова нещо сега няма шанс да се появи.“ Браво на нас, че не сме където е Унгария в момента.)
ПП. Да добавя една смешка, която авторката сигурно не е видяла, защото и на шведски има разлика с италианското... презимето на Реалдо Коломбо, който „открива“ клитора, е същото като на Кристо̀форо Коломбо (Колумб на български), който „открива“ Америка. И нещо, което може би не е така в други езици, но на български е покъртително – „срамни“ устни. Сериозно ли трябва така да се наричат в ХХI в. в научната сфера?
ППП. Бях изумена, когато разбрах откога се разработват менструалните чашки – най-щадящия и за жените, и за природата начин за спокойна менструация. Аз по онова време съм започвала с лигнин (соц-немотия) и ми трябваха десетилетия, докато схвана кое как. Стрьомквист обяснява много хубаво към края на комикса защо на производителите им е нужно да купуваме тонове превръзки/тампони, подгонени от изискването за „свежест“ и чистота, които иначе уж няма да имаме.
ПППП. Когато много смели жени и добри мъже вече са се преборили да не сме съвсем в кьошето на живота и историята, е лесно да се грачи по феминизма и да се отрича необходимостта от него. На която не харесва да е свободна да си решава живота и да има равен старт, ще цитирам ето тези две откровения от „Плодът на познанието“ от по-предни фази в отношението към жените, да види къде в тях да се помести удобно: „Женското тяло е зловонно и нечисто, мръсен чувал, пълен с изпражнения и урина“ (Арнобий от Сика) и малко по-ласкаво: „Женският полов орган е преди всичко молба за битие...“ (Жан-Пол Сартр).
Read
June 9, 2019Я побоювалася купувати цю книжку, бо думала, що там всередині страшний депресняк про пригноблення жінки, а я ніжна і вразлива квіточка й не хочу плакати зайвий раз, але на Арсеналі зустріла Аню Топіліну, перекладачку книжки, подумала, що коли ж мені ще випаде нагода взяти в хорошої людини автограф, тож купила книжку - й анітрохи не пошкодувала!
Це прекрасна, дуже дотепна, дуже тепла розповідь про різні культурні конструкти навколо менструації через віки, при цьому - попри розлогу бібліографію, що охоплює все, від медицини до фольклористики й філософії - написана дуже жвавим розмовним стилем (окреме браво перекладачці, яка цю розмовну інтонацію блискуче відтворила). Наприклад, отак: https://drive.google.com/open?id=1mAk... Намальован�� теж дуже винахідливо, зображення класно обігрують текст.
Мені дуже шкода, що ця книжка не трапилася мені в ранньопідлітковому віці. Сподіваюся, що вона трапиться зараз тим, кому потрібна. Спасибі Видавництву за те, що постачають це на наш ринок.
Це прекрасна, дуже дотепна, дуже тепла розповідь про різні культурні конструкти навколо менструації через віки, при цьому - попри розлогу бібліографію, що охоплює все, від медицини до фольклористики й філософії - написана дуже жвавим розмовним стилем (окреме браво перекладачці, яка цю розмовну інтонацію блискуче відтворила). Наприклад, отак: https://drive.google.com/open?id=1mAk... Намальован�� теж дуже винахідливо, зображення класно обігрують текст.
Мені дуже шкода, що ця книжка не трапилася мені в ранньопідлітковому віці. Сподіваюся, що вона трапиться зараз тим, кому потрібна. Спасибі Видавництву за те, що постачають це на наш ринок.
February 26, 2020
The most interesting and informative non-fiction graphic novel I have ever read. What a clever delivery of what we all need to hear concerning the history of women’s sexuality!
Honestly it was quite liberating to read. Stromquist researches deep into history to answer the question of why do we have all these feelings of shame and confusion and even disgust about the female body, fertility and sexuality.
A powerful look through history detailing the female body going from a time in which our sexuality, menstruation (and even the clitoris) was glorified and viewed as sacred (with rather graphic depictions of vulva-flashing stone carvings from bc to Middle Ages in various countries pg 46-51), to the affect of “witch-hunts” in association with woman’s sexual pleasure (ie):
1500’s Puritan Man: My wife moaned during coitus. Puritan Clergy: She’s a Witch!
Every Woman: We must pretend to hate sex or burn at the stake!
Every Man: (conclusion) Woman do not feel pleasure from sex, therefore do not care for sex. If she does, then she is a witch.
Also Men: (conclusion 2) Sex is just for the man and it is in his right to seek his own pleasure.
Henceforth women’s sexuality has been shamed and oppressed.
This one is a must read! I think it should be required reading in sexual education.
Being raised in a very religious family I have suffered years of shame and confusion about sex. And reading this gave me even more knowledge to learn to let go! Liberating, as I said!
Honestly it was quite liberating to read. Stromquist researches deep into history to answer the question of why do we have all these feelings of shame and confusion and even disgust about the female body, fertility and sexuality.
A powerful look through history detailing the female body going from a time in which our sexuality, menstruation (and even the clitoris) was glorified and viewed as sacred (with rather graphic depictions of vulva-flashing stone carvings from bc to Middle Ages in various countries pg 46-51), to the affect of “witch-hunts” in association with woman’s sexual pleasure (ie):
1500’s Puritan Man: My wife moaned during coitus. Puritan Clergy: She’s a Witch!
Every Woman: We must pretend to hate sex or burn at the stake!
Every Man: (conclusion) Woman do not feel pleasure from sex, therefore do not care for sex. If she does, then she is a witch.
Also Men: (conclusion 2) Sex is just for the man and it is in his right to seek his own pleasure.
Henceforth women’s sexuality has been shamed and oppressed.
This one is a must read! I think it should be required reading in sexual education.
Being raised in a very religious family I have suffered years of shame and confusion about sex. And reading this gave me even more knowledge to learn to let go! Liberating, as I said!
October 2, 2023
Quando comecei a leitura irritei-me logo, não pelo livro, mas pelos homens idiotas que meteram o nariz na vida das mulheres. E novidades?
Apesar da irritação inicial, que depois passou, achei este livro muito interessante. Aborda a condição feminina de uma forma leve, mas divertida. Gostei muito e é uma excelente forma de perceber e entender o que as mulheres passam/passaram com menstruação, relações sexuais e emancipação.
Apesar da irritação inicial, que depois passou, achei este livro muito interessante. Aborda a condição feminina de uma forma leve, mas divertida. Gostei muito e é uma excelente forma de perceber e entender o que as mulheres passam/passaram com menstruação, relações sexuais e emancipação.
February 20, 2020
Преди няколко седмици Красимир Лозанов ми каза, че с Жанет 45 издават нещо интересно. Било комикс за историята на женския полов орган и начините, по които се е третирал в историята. Боже, казах си. Аз съм жена, чувствам се чудесно от този факт, гордея се с всички права, които имам в момента като човешко същество, понякога се случва да изкрещя GIRL POWER в ключов момент, ама все пак си казах, че по-скоро не виждам за нужно да чета за това. Защото просто не изпитвам необходимост. Но се съгласих да го прочета. Гледам да научавам нови неща, за да боря прогресиращото си усещане, че затъпявам агресивно. Та, прочетох „Плодът на познанието“.
Имам много приятелки, които изпаднаха във възторг от това, че на женския полов орган му е отредено такова голямо внимание. Ето, най-сетне той получава позитивният и образователен акцент, който заслужава. Ето, картинка на момиче с бели гащи, чийто цикъл е дошъл и то го показва. Ето, десетки примери как мъжете са изроди, които искат да ни обезличат и да покажат, че те командват парада. Обаче аз имам няколко проблема с това.
Разбирам, че комиксът иска да помогне на момичетата да познават тялото си по-добре и да не се срамуват от него. Това е страхотно. Ама това го правят и часовете по биология. Аз никога не съм изпитвала срам, притеснение или съмнение “какво е това нещо долу и какво прави”. Не съм чувствала нужда да участвам в публични дискурси на тема как мъжете се отнасят към вулвата. Не съм страдала, че няма повече книги, стихотворения, филми, скулптури и още неща, свързани с нея, които да са част от популярната култура. Ако приятелка има нужда от разговор на тази тема, страхотно - там съм. Ако някой ден имам дъщеря, ще се постарая да ѝ създам среда, в която не се притеснява да попита и да се информира на всяка тема, която ѝ е нужна. Но ще го направя лично. Между нас двете.
Да си информиран и да се чувстваш комфортно в тялото си е нещо чудесно, независимо дали си мъж, или си жена. „Плодът на познанието“ ми се стори една идея по-агресивна от необходимото. „Лошите мъже” дебнеха от всяка страница с ножици, злобни усмивки, дръзки и свински реплики и се задаваха въпроси защо в древногръцката митология е било ОКЕЙ да си покажеш вулвата на някого в израз на веселие и закачка, а сега не е. Женската сексуалност беше описана като някакво безобразно табу, сякаш всяка жена, д��ъзвала да помисли за сексуалността си, е била бита с пръчки до припадък, защото всички мъже не понасят идеята за това жената да бъде доволна, колкото тях.
Не съм правилният читател за този комикс. Не му повярвах, не го усетих на моя страна, не мисля, че защитава моите интереси. Но разбирам защо би бил полезен и (може би) вдъхновяващ за други момичета. Аз просто никога не съм усещала, че ми е нужен инструмент за утвърждаване на сексуалността и женствеността ми. Никога не съм се чувствала жертва и не съм усещала нито един от органите си потиснат от обществото. Но може би просто съм късметлийка, която се е родила в правилна среда.
В крайна сметка, всеки е различен, а образоваността по основни теми като тялото и връзката ни с него е ключова. Поздравления за Жанет 45 за смелостта да издадат „Плодът на познанието“.
Имам много приятелки, които изпаднаха във възторг от това, че на женския полов орган му е отредено такова голямо внимание. Ето, най-сетне той получава позитивният и образователен акцент, който заслужава. Ето, картинка на момиче с бели гащи, чийто цикъл е дошъл и то го показва. Ето, десетки примери как мъжете са изроди, които искат да ни обезличат и да покажат, че те командват парада. Обаче аз имам няколко проблема с това.
Разбирам, че комиксът иска да помогне на момичетата да познават тялото си по-добре и да не се срамуват от него. Това е страхотно. Ама това го правят и часовете по биология. Аз никога не съм изпитвала срам, притеснение или съмнение “какво е това нещо долу и какво прави”. Не съм чувствала нужда да участвам в публични дискурси на тема как мъжете се отнасят към вулвата. Не съм страдала, че няма повече книги, стихотворения, филми, скулптури и още неща, свързани с нея, които да са част от популярната култура. Ако приятелка има нужда от разговор на тази тема, страхотно - там съм. Ако някой ден имам дъщеря, ще се постарая да ѝ създам среда, в която не се притеснява да попита и да се информира на всяка тема, която ѝ е нужна. Но ще го направя лично. Между нас двете.
Да си информиран и да се чувстваш комфортно в тялото си е нещо чудесно, независимо дали си мъж, или си жена. „Плодът на познанието“ ми се стори една идея по-агресивна от необходимото. „Лошите мъже” дебнеха от всяка страница с ножици, злобни усмивки, дръзки и свински реплики и се задаваха въпроси защо в древногръцката митология е било ОКЕЙ да си покажеш вулвата на някого в израз на веселие и закачка, а сега не е. Женската сексуалност беше описана като някакво безобразно табу, сякаш всяка жена, д��ъзвала да помисли за сексуалността си, е била бита с пръчки до припадък, защото всички мъже не понасят идеята за това жената да бъде доволна, колкото тях.
Не съм правилният читател за този комикс. Не му повярвах, не го усетих на моя страна, не мисля, че защитава моите интереси. Но разбирам защо би бил полезен и (може би) вдъхновяващ за други момичета. Аз просто никога не съм усещала, че ми е нужен инструмент за утвърждаване на сексуалността и женствеността ми. Никога не съм се чувствала жертва и не съм усещала нито един от органите си потиснат от обществото. Но може би просто съм късметлийка, която се е родила в правилна среда.
В крайна сметка, всеки е различен, а образоваността по основни теми като тялото и връзката ни с него е ключова. Поздравления за Жанет 45 за смелостта да издадат „Плодът на познанието“.
October 25, 2021
UPDATE OCT 2021: Κυκλοφορεί πλέον μεταφρασμένο στα ελληνικά από τις εκδόσεις JEMMA PRESS με τίτλο "Το φρούτο της γνώσης"
Μια φουλ διασκεδαστική και ενδιαφέρουσα πηγή πληροφοριών, ανεκδότων και κουφών γεγονότων γύρω από το… αιδοίο! Ο αναγνώστης κάνει ένα φοβερό πλονζόν μέσα σε ένα σύμπαν από πυκνογραμμένες σελίδες συνοδευμένες από τα απίθανα σχέδια της Liv Strömquist και μαθαίνει καταπληκτικά πράγματα, βασισμένα σε ιστορικές κυρίως πηγές που παρατίθενται σε αστερίσκους εδώ κι εκεί. Όπως για παράδειγμα το ότι η αναπαράσταση των γυναικείων γεννητικών οργάνων πέρασε χίλια μύρια κύματα από την παλαιολιθική εποχή όπου δεν υπήρχε κάτι το μεμπτό με αυτά –φτιάχνονταν αγαλματίδια με αυτά φάτσα φόρα- έως τον μεσαίωνα και τον 19ο αιώνα που μας πιάσαν οι ντροπές και προστέθηκε κι αυτό στα χιλιάδες ταμπού της εποχής. Ή ότι αργήσαμε πολύ μέχρι να αναπαραστήσουμε τα εξωτερικά μέρη ενός αιδοίου σε ιατρικά εγχειρίδια, λες και αυτά δεν υπάρχουν, λες και τα γυναικεία γεννητικά όργανα αποτελούνται μόνο από τον κόλπο, τη μήτρα και τις σάλπιγγες. Πόσες γυναίκες, από μια διαχρονικά ιστορική αιδώ, δεν έχουν σκύψει ποτέ να δουν τι ακριβώς έχουν κάτω από τα σκέλια τους; Μπορεί ο σύντροφός τους να ξέρει περισσότερα γι’ αυτό παρά οι ίδιες.
Στην πουριτανική χριστιανική παράδοση, η γυναίκα είναι διάδοχος της Εύας βεβαίως, οπότε και είναι ανήθικη και δεν καταφέρνει να ελέγξει τα πάθη της. Ωστόσο από τον διαφωτισμό και μετά, έκπληξη!, η γυναικεία σεξουαλικότητα εκμηδενίζεται και μιλάμε πια για την πλήρη υποτίμηση του γυναικείου οργασμού – απλώς δεν υπάρχει! Για να μη μιλήσουμε για το κυνήγι μαγισσών του μεσαίωνα.
Κάπου εκεί στις αρχές του 20ου αιώνα εμφανίζεται και η μεγάλη φίρμα της ψυχανάλυσης, ο Φρόιντ, που κάνει τον διαχωρισμό του κλειτοριδικού και κολπικού οργασμού και υποστηρίζει ότι η γυναίκα που δεν βρίσκει σεξουαλική ικανοποίηση με διείσδυση πάσχει από ψυχρότητα (!) και χρήζει ψυχολογικής βοήθειας! Ω θεοί! Καταδικάζοντας την κλειτορίδα και ορίζοντας ως σωστές και υγιείς μόνο τις ετεροφυλοφιλικές σχέσεις όπου λαμβάνει χώρα η διείσδυση του ανδρικού οργάνου στον γυναικείο κόλπο, ο άνθρωπος κατάφερε να ρίξει σε βαθιά μελαγχολία το γυναικείο φύλο. Διάσημο θύμα της θεωρίας του Φρόιντ, η Μαρία Βοναπάρτη που, τρομαγμένη που έβρισκε ευχαρίστηση διά της κλειτορίδας της, βρήκε πιο λογικό να μετακινήσει την τελευταία προς τον κόλπο της με εγχείριση, παρά να μετακινήσει τη χερούκλα του καλού της προς αυτήν!
Άλλο ένα ταμπού που θίγεται, ποιο να’ναι, ποιο να’ναι; Μα η περίοδος φυσικά. Διαχρονικά θεωρήθηκε ως κάτι το βρόμικο και το απεχθές, μέχρι και σε συγγράμματα όπως το Λευιτικό γίνεται μακροσκελής αναφορά στο ότι η γυναίκα που αιμορραγεί αλλά και όποιος ακουμπήσει την ίδια και οτιδήποτε ακούμπησε/έκατσε/ξάπλωσε θεωρείται ακάθαρτος. Το αίμα της περιόδου χαρακτηρίστηκε κάποτε έως και τοξικό. Τον 19ο αιώνα οι γυναίκες δεν προσλαμβάνονταν στη βιομηχανία του οπίου στη Σαϊγκόν γιατί πιστευόταν ότι η παρουσία γυναίκας με περίοδο θα κατέστρεφε το προϊόν! Όλες οι διαφημίσεις σερβιετών στοχεύουν μέχρι και σήμερα σε ένα κυρίως πράγμα: φρεσκάδα, καθαριότητα και… «κομπακτοσύνη» (για να μην αντιληφθεί κανείς ότι έχουμε περίοδο, γιατί είναι ντροπή και ταμπού). Μα.. για ποια φρεσκάδα και καθαρότητα μιλάμε; Τι κακόγουστο αστείο είναι αυτό; Οι σερβιέτες φτιάχνονται κατά 90% από προϊόντα πετρελαίου, τα οποία ��ε θα λιώσουν ποτέ μέσα στη φύση. Στη Σκανδιναβία, καίνε και πετάνε σε χωματερές πάνω από 90 εκατ. σερβιέτες και σερβιετάκια τον χρόνο. Η διαφημιστική καμπάνια των σερβιετών θα έπρεπε να ήταν κάπως έτσι λοιπόν: «Μια αίσθηση βρομιάς και αηδίας εδώ και 500 χρόνια»! Μήπως πρόκειται για ταύτιση με τον επιτιθέμενο, αν μιλάμε με ψυχολογικούς όρους;
Το 1874 ένας γιατρός βεβαιώνει ότι η γυναίκα δε θα μπορούσε να πάει στο πανεπιστήμιο καθώς η εγκεφαλική λειτουργία που απαιτείται σε αυτό, θα κατανάλωνε όλο το αίμα που είναι προορισμένο για την περίοδο! «Όσο δεν αγγίζετε μισθό, όλα θα βαίνουν καλώς με την περίοδό σας!». Ωστόσο, γίνεται αντικείμενο εμπαιγμού και κατηγορείται για ανικανότητα εξαιτίας των ψυχολογικών εναλλαγών της λόγω ορμονικών διακυμάνσεων (λόγω της περιόδου) αλλά κανένας ερευνητής ή γιατρός δε είπε ποτέ ότι είναι ακατάλληλη –για τους ίδιους ακριβώς λόγους- να ασχοληθεί με τα παιδιά ή με τις δουλειές του σπιτιού. Για την περίοδο είχε βέβαια πραματάκια να πει και πάλι ο επιφανής ψυχαναλυτής Φρόιντ, μαζί με έναν αγαπημένο –…πολύ αγαπημένο, if you know what I mean- φιλαράκο του ΩΡΛ, όπου υποστήριξαν ότι η αιμορραγία των γεννητικών οργάνων συνδέεται με την αιμορραγία της μύτης… Όπως στη ρεφλεξολογία πατάς ένα δάχτυλο ποδιού για να θεραπεύσεις τους πόνους στην πλάτη! Θύμα τους η καημενούλα ασθενής Emma Eckstein, η οποία πάσχοντας από πόνους περιόδου κατέληξε να… εγχειριστεί στη μύτη, λύση που έδωσαν τα ξεφτέρια Φρόιντ και ΩΡΛ και όπου φυσικά η ασθενής ��εν απαλλάχθηκε ποτέ από τους πόνους της.
----------------------------------------------------
Θρησκεία, πουριτανισμός, επιστήμη, όλα μπλέκονται και διαμορφώνουν κάθε φορά το τοπίο σχετικά με τη σεξουαλικότητα, δη των γυναικών, μιας και έχουμε ζήσει διαχρονικά σε πατριαρχικά πρότυπα. Τι να κάνουμε; Να διαβάζουμε και να σκεφτόμαστε, λέω εγώ.
Το βιβλίο είναι από τα καλύτερα της Σουηδής Liv Strömquist (I’m every woman, Les sentiments du Prince Charles) που έχω διαβάσει και προτείνεται σε όλους, ιδίως νέους, ώστε να σταθούν ακομπλεξάριστοι και αποφορτισμένοι απέναντι στην σεξουαλικότητά τους, όποια κι αν είναι αυτή.
Μια φουλ διασκεδαστική και ενδιαφέρουσα πηγή πληροφοριών, ανεκδότων και κουφών γεγονότων γύρω από το… αιδοίο! Ο αναγνώστης κάνει ένα φοβερό πλονζόν μέσα σε ένα σύμπαν από πυκνογραμμένες σελίδες συνοδευμένες από τα απίθανα σχέδια της Liv Strömquist και μαθαίνει καταπληκτικά πράγματα, βασισμένα σε ιστορικές κυρίως πηγές που παρατίθενται σε αστερίσκους εδώ κι εκεί. Όπως για παράδειγμα το ότι η αναπαράσταση των γυναικείων γεννητικών οργάνων πέρασε χίλια μύρια κύματα από την παλαιολιθική εποχή όπου δεν υπήρχε κάτι το μεμπτό με αυτά –φτιάχνονταν αγαλματίδια με αυτά φάτσα φόρα- έως τον μεσαίωνα και τον 19ο αιώνα που μας πιάσαν οι ντροπές και προστέθηκε κι αυτό στα χιλιάδες ταμπού της εποχής. Ή ότι αργήσαμε πολύ μέχρι να αναπαραστήσουμε τα εξωτερικά μέρη ενός αιδοίου σε ιατρικά εγχειρίδια, λες και αυτά δεν υπάρχουν, λες και τα γυναικεία γεννητικά όργανα αποτελούνται μόνο από τον κόλπο, τη μήτρα και τις σάλπιγγες. Πόσες γυναίκες, από μια διαχρονικά ιστορική αιδώ, δεν έχουν σκύψει ποτέ να δουν τι ακριβώς έχουν κάτω από τα σκέλια τους; Μπορεί ο σύντροφός τους να ξέρει περισσότερα γι’ αυτό παρά οι ίδιες.
Στην πουριτανική χριστιανική παράδοση, η γυναίκα είναι διάδοχος της Εύας βεβαίως, οπότε και είναι ανήθικη και δεν καταφέρνει να ελέγξει τα πάθη της. Ωστόσο από τον διαφωτισμό και μετά, έκπληξη!, η γυναικεία σεξουαλικότητα εκμηδενίζεται και μιλάμε πια για την πλήρη υποτίμηση του γυναικείου οργασμού – απλώς δεν υπάρχει! Για να μη μιλήσουμε για το κυνήγι μαγισσών του μεσαίωνα.
Κάπου εκεί στις αρχές του 20ου αιώνα εμφανίζεται και η μεγάλη φίρμα της ψυχανάλυσης, ο Φρόιντ, που κάνει τον διαχωρισμό του κλειτοριδικού και κολπικού οργασμού και υποστηρίζει ότι η γυναίκα που δεν βρίσκει σεξουαλική ικανοποίηση με διείσδυση πάσχει από ψυχρότητα (!) και χρήζει ψυχολογικής βοήθειας! Ω θεοί! Καταδικάζοντας την κλειτορίδα και ορίζοντας ως σωστές και υγιείς μόνο τις ετεροφυλοφιλικές σχέσεις όπου λαμβάνει χώρα η διείσδυση του ανδρικού οργάνου στον γυναικείο κόλπο, ο άνθρωπος κατάφερε να ρίξει σε βαθιά μελαγχολία το γυναικείο φύλο. Διάσημο θύμα της θεωρίας του Φρόιντ, η Μαρία Βοναπάρτη που, τρομαγμένη που έβρισκε ευχαρίστηση διά της κλειτορίδας της, βρήκε πιο λογικό να μετακινήσει την τελευταία προς τον κόλπο της με εγχείριση, παρά να μετακινήσει τη χερούκλα του καλού της προς αυτήν!
Άλλο ένα ταμπού που θίγεται, ποιο να’ναι, ποιο να’ναι; Μα η περίοδος φυσικά. Διαχρονικά θεωρήθηκε ως κάτι το βρόμικο και το απεχθές, μέχρι και σε συγγράμματα όπως το Λευιτικό γίνεται μακροσκελής αναφορά στο ότι η γυναίκα που αιμορραγεί αλλά και όποιος ακουμπήσει την ίδια και οτιδήποτε ακούμπησε/έκατσε/ξάπλωσε θεωρείται ακάθαρτος. Το αίμα της περιόδου χαρακτηρίστηκε κάποτε έως και τοξικό. Τον 19ο αιώνα οι γυναίκες δεν προσλαμβάνονταν στη βιομηχανία του οπίου στη Σαϊγκόν γιατί πιστευόταν ότι η παρουσία γυναίκας με περίοδο θα κατέστρεφε το προϊόν! Όλες οι διαφημίσεις σερβιετών στοχεύουν μέχρι και σήμερα σε ένα κυρίως πράγμα: φρεσκάδα, καθαριότητα και… «κομπακτοσύνη» (για να μην αντιληφθεί κανείς ότι έχουμε περίοδο, γιατί είναι ντροπή και ταμπού). Μα.. για ποια φρεσκάδα και καθαρότητα μιλάμε; Τι κακόγουστο αστείο είναι αυτό; Οι σερβιέτες φτιάχνονται κατά 90% από προϊόντα πετρελαίου, τα οποία ��ε θα λιώσουν ποτέ μέσα στη φύση. Στη Σκανδιναβία, καίνε και πετάνε σε χωματερές πάνω από 90 εκατ. σερβιέτες και σερβιετάκια τον χρόνο. Η διαφημιστική καμπάνια των σερβιετών θα έπρεπε να ήταν κάπως έτσι λοιπόν: «Μια αίσθηση βρομιάς και αηδίας εδώ και 500 χρόνια»! Μήπως πρόκειται για ταύτιση με τον επιτιθέμενο, αν μιλάμε με ψυχολογικούς όρους;
Το 1874 ένας γιατρός βεβαιώνει ότι η γυναίκα δε θα μπορούσε να πάει στο πανεπιστήμιο καθώς η εγκεφαλική λειτουργία που απαιτείται σε αυτό, θα κατανάλωνε όλο το αίμα που είναι προορισμένο για την περίοδο! «Όσο δεν αγγίζετε μισθό, όλα θα βαίνουν καλώς με την περίοδό σας!». Ωστόσο, γίνεται αντικείμενο εμπαιγμού και κατηγορείται για ανικανότητα εξαιτίας των ψυχολογικών εναλλαγών της λόγω ορμονικών διακυμάνσεων (λόγω της περιόδου) αλλά κανένας ερευνητής ή γιατρός δε είπε ποτέ ότι είναι ακατάλληλη –για τους ίδιους ακριβώς λόγους- να ασχοληθεί με τα παιδιά ή με τις δουλειές του σπιτιού. Για την περίοδο είχε βέβαια πραματάκια να πει και πάλι ο επιφανής ψυχαναλυτής Φρόιντ, μαζί με έναν αγαπημένο –…πολύ αγαπημένο, if you know what I mean- φιλαράκο του ΩΡΛ, όπου υποστήριξαν ότι η αιμορραγία των γεννητικών οργάνων συνδέεται με την αιμορραγία της μύτης… Όπως στη ρεφλεξολογία πατάς ένα δάχτυλο ποδιού για να θεραπεύσεις τους πόνους στην πλάτη! Θύμα τους η καημενούλα ασθενής Emma Eckstein, η οποία πάσχοντας από πόνους περιόδου κατέληξε να… εγχειριστεί στη μύτη, λύση που έδωσαν τα ξεφτέρια Φρόιντ και ΩΡΛ και όπου φυσικά η ασθενής ��εν απαλλάχθηκε ποτέ από τους πόνους της.
----------------------------------------------------
Θρησκεία, πουριτανισμός, επιστήμη, όλα μπλέκονται και διαμορφώνουν κάθε φορά το τοπίο σχετικά με τη σεξουαλικότητα, δη των γυναικών, μιας και έχουμε ζήσει διαχρονικά σε πατριαρχικά πρότυπα. Τι να κάνουμε; Να διαβάζουμε και να σκεφτόμαστε, λέω εγώ.
Το βιβλίο είναι από τα καλύτερα της Σουηδής Liv Strömquist (I’m every woman, Les sentiments du Prince Charles) που έχω διαβάσει και προτείνεται σε όλους, ιδίως νέους, ώστε να σταθούν ακομπλεξάριστοι και αποφορτισμένοι απέναντι στην σεξουαλικότητά τους, όποια κι αν είναι αυτή.
May 3, 2023
The greatest triumph of patriarchy is that it made us become estranged from our bodies. It made us feel ashamed of our body, its functions, and our desires. It made us feel dirty. It made us invisible.
It's time we reclaimed our bodies, our feelings, and our desires. And that starts by not being afraid to name our vulvas, our clitorises, our desire to orgasm. And, of course, our menstrual blood. (It is not a coincidence that my mobile's auto-correct system "corrected" every single word from vulvas to orgasm with something else.)
A brilliant book, informative, funny, unapologetic. I'll "accitentally" put it in my kids' book selves.
#smashpatriarchy
It's time we reclaimed our bodies, our feelings, and our desires. And that starts by not being afraid to name our vulvas, our clitorises, our desire to orgasm. And, of course, our menstrual blood. (It is not a coincidence that my mobile's auto-correct system "corrected" every single word from vulvas to orgasm with something else.)
A brilliant book, informative, funny, unapologetic. I'll "accitentally" put it in my kids' book selves.
#smashpatriarchy
June 15, 2021
Ich mach's ganz kurz: Diese Graphic Novel ist mit das Beste, was ich in letzter Zeit gelesen habe!
Liv Strömquist spricht in "Der Ursprung der Welt" auf künstlerische Weise eine Vielzahl an Themen rund um das weibliche Geschlechtsorgan an. Sei das nun ein Ranking an Männern, die sich ein bisschen zu sehr für eben dieses Geschlechtsorgan interessieren, warum kaum jemand den Unterschied zwischen Vulva und Vagina kennt, wie groß eigentlich die Klitoris ist (und was sie mit dem weiblichen Orgasmus zu tun hat) oder wie es dazu kam, dass die Menstruation in unserer Gesellschaft als dermaßen "ekelhaft" angesehen wird. Als kleinen Spoiler kann ich euch schon mal verraten, dass das Patriarchat - und viele Gelehrte, Gläubige und Wissenschaftler darin (brauche hier nicht zu gendern) - eine riesen Rolle in diesem Projekt spielen und gespielt haben.
Obwohl die Autorin teilweise echt krasse und schwer verdauliche Dinge anspricht, verpackt sie das alles gekonnt in eine Form, die mir sehr, sehr viele Lacher entlocken konnte. Ich liebe Liv Strömquists trockenen Humor und kann von ihren fantasievoll gestalteten Zeichnungen nicht genug bekommen.
"Der Ursprung der Welt" ist eine feministische Graphic Novel, die zugleich aufklärt und unterhält - sollte nach meinem Empfinden in jedem gut sortierten Bücherregal zu finden sein! Bitte lesen!
Liv Strömquist spricht in "Der Ursprung der Welt" auf künstlerische Weise eine Vielzahl an Themen rund um das weibliche Geschlechtsorgan an. Sei das nun ein Ranking an Männern, die sich ein bisschen zu sehr für eben dieses Geschlechtsorgan interessieren, warum kaum jemand den Unterschied zwischen Vulva und Vagina kennt, wie groß eigentlich die Klitoris ist (und was sie mit dem weiblichen Orgasmus zu tun hat) oder wie es dazu kam, dass die Menstruation in unserer Gesellschaft als dermaßen "ekelhaft" angesehen wird. Als kleinen Spoiler kann ich euch schon mal verraten, dass das Patriarchat - und viele Gelehrte, Gläubige und Wissenschaftler darin (brauche hier nicht zu gendern) - eine riesen Rolle in diesem Projekt spielen und gespielt haben.
Obwohl die Autorin teilweise echt krasse und schwer verdauliche Dinge anspricht, verpackt sie das alles gekonnt in eine Form, die mir sehr, sehr viele Lacher entlocken konnte. Ich liebe Liv Strömquists trockenen Humor und kann von ihren fantasievoll gestalteten Zeichnungen nicht genug bekommen.
"Der Ursprung der Welt" ist eine feministische Graphic Novel, die zugleich aufklärt und unterhält - sollte nach meinem Empfinden in jedem gut sortierten Bücherregal zu finden sein! Bitte lesen!
August 17, 2022
лів стрьомквіст пише про різні пригоди жіночих тіл, але спільне тло для її історій — це роздуми про дефолтність, коли жменька людей при владі вирішує, що вони тут зразок, еталон і норма, а все, що відрізняється, — це локальні відхилення окремих меншин, навіть якщо одна з тих меншин становить 51 % усього людства.
бо, знаєте, якось аж невдобно нагадувати, що жіночий організм — це нормально, вульва— це нормально, груди — це нормально, місячні — це нормально, кліторальний оргазм — це нормально. та ми опинилися в дивовижній ситуації, коли культура, з одного боку, погляду (і коментарів) не може відвести від жіночого тіла, а з другого, couldn't care less про автомобільні манекени у формі цього самого тіла, бо ж для тестування поясів безпеки достатньо чоловічих анатомічних особливостей (а що, у чоловіків узагалі є анатомічні особливості? О_о).
тому нам потрібна більша репрезентація досвідів, різних досвідів. і тому, зокрема, потрібен місяць перекладних жінок, із нагоди якого хочеться послати тисячу сердечок видавництву «видавництво» — бо для українського ринку, на жаль, значно репрезентативніша контора, у назві якої є слово «вавилонська», та серед її видань перекладів із англійської удвічі більше, ніж із усіх інших мов, а жіночого авторства — рівнесенько одне.
бо, знаєте, якось аж невдобно нагадувати, що жіночий організм — це нормально, вульва— це нормально, груди — це нормально, місячні — це нормально, кліторальний оргазм — це нормально. та ми опинилися в дивовижній ситуації, коли культура, з одного боку, погляду (і коментарів) не може відвести від жіночого тіла, а з другого, couldn't care less про автомобільні манекени у формі цього самого тіла, бо ж для тестування поясів безпеки достатньо чоловічих анатомічних особливостей (а що, у чоловіків узагалі є анатомічні особливості? О_о).
тому нам потрібна більша репрезентація досвідів, різних досвідів. і тому, зокрема, потрібен місяць перекладних жінок, із нагоди якого хочеться послати тисячу сердечок видавництву «видавництво» — бо для українського ринку, на жаль, значно репрезентативніша контора, у назві якої є слово «вавилонська», та серед її видань перекладів із англійської удвічі більше, ніж із усіх інших мов, а жіночого авторства — рівнесенько одне.
October 15, 2020
Mestariteos, jota suosittelisin kaikille maapallon ihmisille.
May 16, 2022
Yasak Meyve bir grafik romandan biraz daha farklı değerlendirilmesi gereken kitaplardan. Geçmişten günümüze ataerkilliğin egemenliğinden dolayı doğal yapısı gizlenip değiştirilen adet, cinsellik, vajina ve vulva konularında insanlığı yeniden eğitmek için ideal kitaplardan. Kadın bedenine dair asırlardır kulaktan kulağa yayılan ya da daha kötüsü bazı adamların çıkıp bizim bedenimizi bize anlatmaya kalkmalarının sonucu oluşan yanlış yönlendirme ve fikirleri “hayır o işin aslı öyle değil” deyip tek tek düzeltiyor. Gelecek nesilleri, kadınlığı erkeklerin anlatması aptallığının etkilerinden kurtarmak için, ders kitabı gibi gençlere okutulmalı bence.
Grafik roman kısmından bakarsak açıkcası çizimleri çok başarılı değil, en azından benim tercih ettiğim ve sevdiğim bir stil değil. Ama toplum bakış açısının erkekler tarafından nasıl çarpıtıldığını, kadınları kendilerine yabancılaştırdıklarını ve mansplainingin bilim tarihinin hangi aşamalarına kadar uzandığını görmek isterseniz Yasak Meyve çok iyi bir seçim olur. En cazip yönlerinden birisi de konuyu temel hatlarıyla anlatıp başlıklar şeklinde düzeltme yapıyor. O yüzden okurken sıkılmanız gibi bir ihtimal yok. Ancak bu grafik romanı okuduktan sonra bu konuda, ileri okumalara geçmek isterseniz de ilham verici ve yol gösterici bir kaynakçası var. Her yönden çok iyi bir kaynak. Tavsiyedir.
Grafik roman kısmından bakarsak açıkcası çizimleri çok başarılı değil, en azından benim tercih ettiğim ve sevdiğim bir stil değil. Ama toplum bakış açısının erkekler tarafından nasıl çarpıtıldığını, kadınları kendilerine yabancılaştırdıklarını ve mansplainingin bilim tarihinin hangi aşamalarına kadar uzandığını görmek isterseniz Yasak Meyve çok iyi bir seçim olur. En cazip yönlerinden birisi de konuyu temel hatlarıyla anlatıp başlıklar şeklinde düzeltme yapıyor. O yüzden okurken sıkılmanız gibi bir ihtimal yok. Ancak bu grafik romanı okuduktan sonra bu konuda, ileri okumalara geçmek isterseniz de ilham verici ve yol gösterici bir kaynakçası var. Her yönden çok iyi bir kaynak. Tavsiyedir.
October 23, 2017
Un BD coup de poing, enragée, militante, pour déconstruire les différents mythes et conceptions sexistes de la société. Liv Strömqvist aborde plusieurs thématiques liées au sexe féminin : le clitoris, les menstruations, la représentation du sexe féminin, etc. elle fournit un travail extrêmement bien documenté et démonte avec beaucoup de talent les pensées rétrogrades d'hommes qui n'eurent rien de mieux à faire que de chercher comment opprimer les femmes et justifier les inégalités. Rien ni personne n'est épargné, la religion en prend pour son grade, les sciences aussi, c'est délicieux, c'est mordant, c'est jouissif, c'est décomplexant.
Une BD à mettre entre toutes les mains, là encore. Tant qu'il le faudra.
Une BD à mettre entre toutes les mains, là encore. Tant qu'il le faudra.
August 7, 2020
Крутизна! Я в захваті від подачі матеріалу і від його кількості! Це ж скільки роботи зроблено, а я прочитала книжку за 2 дні. Але вона дуже вартісна і я точно раджу її всім!
Чому всі кажуть на жіночі статеві органи «піхва», коли насправді правильно «вульва»? Чому раніше вважалося, що існує лише одна стать (щооооо???)? Чому вульва і менструації були священними? Чому їх потім демонізували? Чому компанії з виробництва тампонів та прокладок постійно використовують слово «свіжість» і «захист»? Та ще безліч-безліч цікавої інформації чекає на вас у цих коміксах.
А «Видавництво», як завжди, на висоті. Треба терміново купувати собі їхні книжки! Бо це 💖 і висока якість!!! Плюс круті переклади!
Чому всі кажуть на жіночі статеві органи «піхва», коли насправді правильно «вульва»? Чому раніше вважалося, що існує лише одна стать (щооооо???)? Чому вульва і менструації були священними? Чому їх потім демонізували? Чому компанії з виробництва тампонів та прокладок постійно використовують слово «свіжість» і «захист»? Та ще безліч-безліч цікавої інформації чекає на вас у цих коміксах.
А «Видавництво», як завжди, на висоті. Треба терміново купувати собі їхні книжки! Бо це 💖 і висока якість!!! Плюс круті переклади!
February 15, 2020
Одна з найкращих книжок серед прочитаних за минулий рік.
Спершу я думала, що «Заборонений плід» Лів Стрьомквіст – це простенький комікс про менструацію з мінімумом тексту, тому очікувала мало. Виявилося, що це доволі насичений нон-фікшн (тут зібрано кілька коміксів на різні теми, але всі про жіноче тіло і сексуальність), інформативний і дуже навіть дотепний. Я розтягувала читання книжки на кілька днів, аби просто порадувати майбутню себе цікавим і смішним читанням, бо ж не кожен день в руки потрапляє така крутезна книжка.
Перший комікс «Чоловіки, які занадто цікавилися тим, що зазвичай називають «жіночими статевими органами»» розповідає про всіляких мудаків, через яких жінки й досі соромляться свого тіла. Серед цих ідіотів і лікар, який видаляв жінкам клітор, і святий Августин, який втовкмачив усім, що секс – це бридко, і парубки, які полювали на відьом та всілякі інші чоловіки, які мали значний вплив на суспільство і зуміли нам всім споганити життя, що ми й досі боримося за свої права.
Комікс «Півнячий гребінець догори дриґом» розповідає про всілякі випадки, коли піхву плутали з вульвою, коли її взагалі не зображали ніде, хоча мали б, і теж про всіляких мудаків типу Жана-Поля Сартра, який вважав, що «Жіночий статевий орган… подібно до інших дір, це – запрошення, заклик буття; жінка запрошує чужу плоть, яка має дати їй повноту буття через проникнення та розчинення». Але, на щастя, в історії є й інші випадки, коли перед вульвою навпаки ледь не поклонялися.
Ще окремий комікс про історію оргазму, як трактували жіночий оргазм, про те, як відкрили існування клітору і як взагалі довгий час гнобили жінок, що вони фригідні, якщо не можуть отримати вагінальний оргазм.
І ще один комікс про Єву, єдиний у цій книжці кольоровий. І останній комікс з назвою «Заборонений плід» про менструацію.
Дякую видавництву «Видавництво» за крутезний переклад і видання цієї книжки. Я була в шоці від купи фактів, бо хоч і загалом розуміла, що чоловіки (і деякі жінки) всіляко утискали і утискають права жінок, але не знала, якими методами, різними формулюваннями стереотипів це все відбувалося.
Книжку читати УСІМ!
5 ⭐️ з 5-ти.
Спершу я думала, що «Заборонений плід» Лів Стрьомквіст – це простенький комікс про менструацію з мінімумом тексту, тому очікувала мало. Виявилося, що це доволі насичений нон-фікшн (тут зібрано кілька коміксів на різні теми, але всі про жіноче тіло і сексуальність), інформативний і дуже навіть дотепний. Я розтягувала читання книжки на кілька днів, аби просто порадувати майбутню себе цікавим і смішним читанням, бо ж не кожен день в руки потрапляє така крутезна книжка.
Перший комікс «Чоловіки, які занадто цікавилися тим, що зазвичай називають «жіночими статевими органами»» розповідає про всіляких мудаків, через яких жінки й досі соромляться свого тіла. Серед цих ідіотів і лікар, який видаляв жінкам клітор, і святий Августин, який втовкмачив усім, що секс – це бридко, і парубки, які полювали на відьом та всілякі інші чоловіки, які мали значний вплив на суспільство і зуміли нам всім споганити життя, що ми й досі боримося за свої права.
Комікс «Півнячий гребінець догори дриґом» розповідає про всілякі випадки, коли піхву плутали з вульвою, коли її взагалі не зображали ніде, хоча мали б, і теж про всіляких мудаків типу Жана-Поля Сартра, який вважав, що «Жіночий статевий орган… подібно до інших дір, це – запрошення, заклик буття; жінка запрошує чужу плоть, яка має дати їй повноту буття через проникнення та розчинення». Але, на щастя, в історії є й інші випадки, коли перед вульвою навпаки ледь не поклонялися.
Ще окремий комікс про історію оргазму, як трактували жіночий оргазм, про те, як відкрили існування клітору і як взагалі довгий час гнобили жінок, що вони фригідні, якщо не можуть отримати вагінальний оргазм.
І ще один комікс про Єву, єдиний у цій книжці кольоровий. І останній комікс з назвою «Заборонений плід» про менструацію.
Дякую видавництву «Видавництво» за крутезний переклад і видання цієї книжки. Я була в шоці від купи фактів, бо хоч і загалом розуміла, що чоловіки (і деякі жінки) всіляко утискали і утискають права жінок, але не знала, якими методами, різними формулюваннями стереотипів це все відбувалося.
Книжку читати УСІМ!
5 ⭐️ з 5-ти.
Read
October 6, 2023I ONCE READ THAT THE DIFFERENCE BETWEEN GUILT AND SHAME IS THAT WE FEEL GUILT FOR SOMETHING WE'VE DONE, BUT WE FEEL SHAME FOR WHAT WE ARE.
Ao procurar desmistificar cenários patriarcais estabelecidos e incomodativos que encontrava no que lia, e criar empatia com as leituras que me andavam a maçar, há um par de anos iniciei um compromisso de ler mais autoras. O que descobri no espaço de tempo que vai desde que me iniciei nesse mundo até aos dias de hoje, foi uma literatura mais interessada, esclarecida, consciente e igualitária da qual não quero prescindir NUNCA.
Isso justifica a minha gula quando outros leitores me apresentam obras de cariz "feminista" nas quais figuram homens idiotas que meteram o nariz na vida das mulheres(desculpa, Fátima, não resisti).
Apesar de não ter uma posição tão assertiva como Strömquist em relação a certos aspectos abordados neste livro, Fruit of Knowledge ficará como um livro de formação para mim. Os seus temas têm tudo para me interessar e a posição da autora tudo para me fazer pensar.
Nem que seja pela exploração do tabu, ler sobre vulvas, menstruação, body shaming, ou mutilação genital feminina não tem de ser a nossa onda para ser uma leitura obrigatória. Aliás, muito gostava eu de saber porque é que o ensino escolar de literatura bélica e colonial em louvor de uma grandiosidade masculina perdida é aceitável enquanto um livro como este (ainda por cima uma novela gráfica tão na moda) não será contemplado jamais nos anais da educação literária.
Com uma comissão PNL composta maioritariamente por mulheres, é a minha utopia ver mudar a rigidez do cânone (pelo menos a nível nacional)... a ver vamos.
Ao procurar desmistificar cenários patriarcais estabelecidos e incomodativos que encontrava no que lia, e criar empatia com as leituras que me andavam a maçar, há um par de anos iniciei um compromisso de ler mais autoras. O que descobri no espaço de tempo que vai desde que me iniciei nesse mundo até aos dias de hoje, foi uma literatura mais interessada, esclarecida, consciente e igualitária da qual não quero prescindir NUNCA.
Isso justifica a minha gula quando outros leitores me apresentam obras de cariz "feminista" nas quais figuram homens idiotas que meteram o nariz na vida das mulheres(desculpa, Fátima, não resisti).
Apesar de não ter uma posição tão assertiva como Strömquist em relação a certos aspectos abordados neste livro, Fruit of Knowledge ficará como um livro de formação para mim. Os seus temas têm tudo para me interessar e a posição da autora tudo para me fazer pensar.
Nem que seja pela exploração do tabu, ler sobre vulvas, menstruação, body shaming, ou mutilação genital feminina não tem de ser a nossa onda para ser uma leitura obrigatória. Aliás, muito gostava eu de saber porque é que o ensino escolar de literatura bélica e colonial em louvor de uma grandiosidade masculina perdida é aceitável enquanto um livro como este (ainda por cima uma novela gráfica tão na moda) não será contemplado jamais nos anais da educação literária.
Com uma comissão PNL composta maioritariamente por mulheres, é a minha utopia ver mudar a rigidez do cânone (pelo menos a nível nacional)... a ver vamos.
January 14, 2019
Graphic novel/comic in translation. Makes me wonder who redoes the lettering?
Anyway. A fun book about a not so fun patriarchy. Wonderfully over the top and full of satire that highlights the absurdity of the patriarchy. I mean exhuming Queen Christina of Sweden 300+ years after her death because a group of men were obsessed with the possibility she may have been intersexual? Seriously? Of course there was nothing but a skeleton and they had to admit they couldn't confirm anything.
I think my favorite section though was "Feeling Eve: Or In Search of Our Mothers' Gardens." It takes on menstruation, why all ads for women's products are so concerned about feeling fresh and how Freud and his pal Wilhelm Fliess, an ear nose and throat doctor, believed that a woman's nose was interconnected with her genitals. Together they ruined women's lives because of this stupid theory. And in at least one case, they almost killed a woman and permanently disfigured her after nose surgery went wrong.
In the vulva v. the patriarchy, I think the patriarchy may have won some big battles, but the vulva is winning the war, especially with fantastic books like this one.
Anyway. A fun book about a not so fun patriarchy. Wonderfully over the top and full of satire that highlights the absurdity of the patriarchy. I mean exhuming Queen Christina of Sweden 300+ years after her death because a group of men were obsessed with the possibility she may have been intersexual? Seriously? Of course there was nothing but a skeleton and they had to admit they couldn't confirm anything.
I think my favorite section though was "Feeling Eve: Or In Search of Our Mothers' Gardens." It takes on menstruation, why all ads for women's products are so concerned about feeling fresh and how Freud and his pal Wilhelm Fliess, an ear nose and throat doctor, believed that a woman's nose was interconnected with her genitals. Together they ruined women's lives because of this stupid theory. And in at least one case, they almost killed a woman and permanently disfigured her after nose surgery went wrong.
In the vulva v. the patriarchy, I think the patriarchy may have won some big battles, but the vulva is winning the war, especially with fantastic books like this one.
October 27, 2021
Pritrenkia, sukrečia, atveria akis. A must read
https://knyguziurkes.com/2021/10/27/f...
https://knyguziurkes.com/2021/10/27/f...
May 23, 2018
Skvělý, úžasný, bravo! Švédský rozbíječ tabu, mýtů a stereotypů týkajících se ženského pohlavního orgánů. Autorka jede pěkně od začátku a končí až u výroby vložek a dnešních reklam na ně. Vagina, sexualita, orgasmus, menstruace a další ne moc často rozebíraná témata. Inteligentní a vtipný komiks, který by měli rozdávat hlavně můžum. A zařadil bych ho do povinné četby. Top!
February 18, 2019
This graphic novel let me know I overrated “The Trouble With Women.” It takes the same concept of examining the destructive idiocy of men at understanding women through the ages and ratchets up the outrage, social criticism, and intimate details such as the history of representations of the vulva. Some insights:
• The actual size and design of a major human body part was not discovered until 1998 — the clitoris. She asks us to think how ridiculous this oversight in the study of human anatomy would be if it were a part shared with men, such as the pancreas. And then she cites a 2006 college human anatomy text book that still gets the size of the clitoris wrong.
• Stromquist highlights men obsessed with women’s genitals through the ages, such as priests who demanded to examine women to see if they had a “teat like” bit of flesh between their legs, which was a sign of being a witch. And then there were the men obsessed with Saartjie Baartman, a woman from South Africa who was a slave put on display throughout Europe in the 1800s for her “enormous buttocks.” I’d known her sad story as the “Hottentot Venus” but not about Dr. George Cuvier, who upon hearing of her death, raced to the scene to dissect her vulva and preserve it in alcohol. He wrote a 16-page autopsy with nine of them devoted to her vulva, which he used to spread his racist “scientific” analysis that it was a sign of black women's “animal sexuality” that white women didn’t have.
• I especially liked her analysis of how men for centuries enforced the “inferiority” of women by pointing out that God said so. But when scientific reasoning became vogue in the 1800s, they had to come up with scientific reasons, like that menstruation takes blood from the brain and causes women to be flighty. She cites a doctor named Azel Ames, who argued that women should not be allowed to work in industry because of menstruation. “Oddly enough, I haven’t found one researcher or doctor in history who has concluded … that women’s dangerous mood swings make them unfit to care for children. No one has written a scholarly paper about how women with PMS yell at their kids too much and therefore men should stay home with the kids while women go out into the workforce. Why not? Discuss in small groups.”
Grade: A
• The actual size and design of a major human body part was not discovered until 1998 — the clitoris. She asks us to think how ridiculous this oversight in the study of human anatomy would be if it were a part shared with men, such as the pancreas. And then she cites a 2006 college human anatomy text book that still gets the size of the clitoris wrong.
• Stromquist highlights men obsessed with women’s genitals through the ages, such as priests who demanded to examine women to see if they had a “teat like” bit of flesh between their legs, which was a sign of being a witch. And then there were the men obsessed with Saartjie Baartman, a woman from South Africa who was a slave put on display throughout Europe in the 1800s for her “enormous buttocks.” I’d known her sad story as the “Hottentot Venus” but not about Dr. George Cuvier, who upon hearing of her death, raced to the scene to dissect her vulva and preserve it in alcohol. He wrote a 16-page autopsy with nine of them devoted to her vulva, which he used to spread his racist “scientific” analysis that it was a sign of black women's “animal sexuality” that white women didn’t have.
• I especially liked her analysis of how men for centuries enforced the “inferiority” of women by pointing out that God said so. But when scientific reasoning became vogue in the 1800s, they had to come up with scientific reasons, like that menstruation takes blood from the brain and causes women to be flighty. She cites a doctor named Azel Ames, who argued that women should not be allowed to work in industry because of menstruation. “Oddly enough, I haven’t found one researcher or doctor in history who has concluded … that women’s dangerous mood swings make them unfit to care for children. No one has written a scholarly paper about how women with PMS yell at their kids too much and therefore men should stay home with the kids while women go out into the workforce. Why not? Discuss in small groups.”
Grade: A
March 27, 2021
Ataerkil toplumun dayattığı kuralları ve erkek egemenliğinde yaşanan en kötü en saçma olayların anlatıldığı enfes bir çizgi kitap. Regl ile ilgili bölüm özellikle çok iyi hazırlanmış. Bizlerin çoğu zaman gözden kaçırdığı, hiç düşünmediği, ne zorlukların olduğunu bilmediğimiz olayların hepsini güzel bir dille anlatmış.
Dünyaya erkek olarak geldiğinizde, tüm düzen size göre şekillenmiş oluyor. Bu andan sonra kadınların yaşadığı hiç bir sorunu görmüyor olmanız, sorunlar yokmuş gibi yapmanız sizin karaktersizliğiniz oluyor. Toplumun verdiği zırvalar, üstüne dinlerin ataerkil saçmalıkları, sözde bilim insanlarının sundukları derken karşınızda bir yığın zırva bir yığın çekilmez saçmalık çıkıyor.
İşte kadınlar bu kadar saçmalığın içinde, bir kerelk şansları olan bu hayatı yaşamaya çalışıyorlar. Üstüne üstlük eğer bu şartların çok daha ağırlaştığı bizim ülkemiz gibi bir ülkede iseler durumu isterseniz siz biraz düşünün. Her gün kadın cinayetleri her gün kadınlara yönelik şiddet, taciz, aşağılama vs. İşin kötüsü bunların devlet ve din adamları tarafından onaylandığını da görüyoruz.
Kısacası bunları biraz düşünün ve dışarıya çıktığınızda bu zor yaşamın, bazıları için çok ama çok daha zor olduğunu aklınızdan çıkarmayın.
Dünyaya erkek olarak geldiğinizde, tüm düzen size göre şekillenmiş oluyor. Bu andan sonra kadınların yaşadığı hiç bir sorunu görmüyor olmanız, sorunlar yokmuş gibi yapmanız sizin karaktersizliğiniz oluyor. Toplumun verdiği zırvalar, üstüne dinlerin ataerkil saçmalıkları, sözde bilim insanlarının sundukları derken karşınızda bir yığın zırva bir yığın çekilmez saçmalık çıkıyor.
İşte kadınlar bu kadar saçmalığın içinde, bir kerelk şansları olan bu hayatı yaşamaya çalışıyorlar. Üstüne üstlük eğer bu şartların çok daha ağırlaştığı bizim ülkemiz gibi bir ülkede iseler durumu isterseniz siz biraz düşünün. Her gün kadın cinayetleri her gün kadınlara yönelik şiddet, taciz, aşağılama vs. İşin kötüsü bunların devlet ve din adamları tarafından onaylandığını da görüyoruz.
Kısacası bunları biraz düşünün ve dışarıya çıktığınızda bu zor yaşamın, bazıları için çok ama çok daha zor olduğunu aklınızdan çıkarmayın.
February 19, 2020
Плодовете на незнанието
Докато децата ни растяха, с една приятелка събирахме поредицата „Страховитото в науката” –притеснявахме се да не свърши, докато стигнат съответната възраст. Най-много са ми се запечатали два типа книги – тези за телесните течности и гадории („Тракащата анатомия”) и тези за хорските безумия (зловещо-комични абсурди от историята на човечеството). „Плодът на познанието” на Лив Стрьомквист е от втория тип.
Неин обект на изследване не е вагината, нито вулвата (авторката настоява да не се халосваме, а да се научим да ги различаваме), а „културното ни наследство” от странни, уродливи и откровено опасни идеи. В известен смисъл – страховитото в антропологията, разказано за жени. Или както казва Лукчо – „изучавам негодниците, сър”. И наистина, книгата започва ударно със седмина мъже и техните налудничаво-опасни идеи за тази част от женската анатомия. Не съм сигурна доколко градацията е точна – тъпо е да си кралица и да ти отворят гроба векове по-късно, за да проверят дали пък не си хермафродит, след като си била умна, своенравна и без интерес към бижутата и женитбата. Тъпо е, но не е с трайни последствия за мисленето на околните като идеята на Августин Блажени, че първородният грях на Ева прави всички жени изначално грешни съблазнителки, родени виновни. А, да, книгата е пълна с познати имена, които човек може би харесва в друг контекст – също както може да харесва Чърчил въпреки плитката му реплика с честитенето на баня. Но не е лошо да ги види и от тази страна, преди да реши какво да мисли.
Звучи ви така, сякаш някой пак напада „лошите” мъже? Не непременно. В един от първите феминистки текстове, „Защита на правата на жената” Мери Улстънкрафт пише, че жените са достойни за въпросните права, защото са „по-неподвластни на страстта”, като изключим момичетата от интернатите с техните лоши навици. Бруно Бетелхайм пък разчита първия цикъл като скрит мотив в класически приказки – всъщност не толкова ексцентрична идея, като се има предвид ключовата роля на детеродния орган и неговите функции в древните митове. Впрочем частта с древните митове е откровено жизнерадостна, а не-чак-толкова-древните им проявления – като скулптурите по някои манастири или шведския селски любовен еликсир – дават известно усещане, че не всичко е лъжа и робство, макар негодниците обичайно да имат надмощие.
И все пак, не е до конкретните негодници, а до произхода на видовете - на идеите, репликите, социалните модели, с които се сблъскваме и ще се сблъскваме. Например следващия път, когато някой използва думата „курва” за жена, която не е станала да затвори вратата. Следващия път, когато кандидатка за висша държавна длъжност бива преценявана по това дали се облича твърде секси, недостатъчно секси и т.н. Когато някой реши, че не трябва да се старае особено, защото жените нямат нужда от оргазъм. Или че не трябва учениците да знаят как изглежда женският орган (мъжкият е нарисуван на всяка втора квартална стена). Впрочем тази книга не е предназначена за деца; ако има картинки, то е защото поведението на човечеството по отношение на „ти-знаеш-кое” или „онази, която не бива да се назовава” е повече от инфантилно. Табуирането на темата води до самоналожено незнание; на него са обречени дори извънземните, защото на плаките с човешки изображения на станция „Пионер” женският индивид е с изтрита „чертичка”. Тук на нашата планета, ние всички продължаваме да берем плодовете на незнанието – то не само се отразява върху качеството на живота, но има и опасни последици, включително медицински. Крайно време е да пораснем.
Докато децата ни растяха, с една приятелка събирахме поредицата „Страховитото в науката” –притеснявахме се да не свърши, докато стигнат съответната възраст. Най-много са ми се запечатали два типа книги – тези за телесните течности и гадории („Тракащата анатомия”) и тези за хорските безумия (зловещо-комични абсурди от историята на човечеството). „Плодът на познанието” на Лив Стрьомквист е от втория тип.
Неин обект на изследване не е вагината, нито вулвата (авторката настоява да не се халосваме, а да се научим да ги различаваме), а „културното ни наследство” от странни, уродливи и откровено опасни идеи. В известен смисъл – страховитото в антропологията, разказано за жени. Или както казва Лукчо – „изучавам негодниците, сър”. И наистина, книгата започва ударно със седмина мъже и техните налудничаво-опасни идеи за тази част от женската анатомия. Не съм сигурна доколко градацията е точна – тъпо е да си кралица и да ти отворят гроба векове по-късно, за да проверят дали пък не си хермафродит, след като си била умна, своенравна и без интерес към бижутата и женитбата. Тъпо е, но не е с трайни последствия за мисленето на околните като идеята на Августин Блажени, че първородният грях на Ева прави всички жени изначално грешни съблазнителки, родени виновни. А, да, книгата е пълна с познати имена, които човек може би харесва в друг контекст – също както може да харесва Чърчил въпреки плитката му реплика с честитенето на баня. Но не е лошо да ги види и от тази страна, преди да реши какво да мисли.
Звучи ви така, сякаш някой пак напада „лошите” мъже? Не непременно. В един от първите феминистки текстове, „Защита на правата на жената” Мери Улстънкрафт пише, че жените са достойни за въпросните права, защото са „по-неподвластни на страстта”, като изключим момичетата от интернатите с техните лоши навици. Бруно Бетелхайм пък разчита първия цикъл като скрит мотив в класически приказки – всъщност не толкова ексцентрична идея, като се има предвид ключовата роля на детеродния орган и неговите функции в древните митове. Впрочем частта с древните митове е откровено жизнерадостна, а не-чак-толкова-древните им проявления – като скулптурите по някои манастири или шведския селски любовен еликсир – дават известно усещане, че не всичко е лъжа и робство, макар негодниците обичайно да имат надмощие.
И все пак, не е до конкретните негодници, а до произхода на видовете - на идеите, репликите, социалните модели, с които се сблъскваме и ще се сблъскваме. Например следващия път, когато някой използва думата „курва” за жена, която не е станала да затвори вратата. Следващия път, когато кандидатка за висша държавна длъжност бива преценявана по това дали се облича твърде секси, недостатъчно секси и т.н. Когато някой реши, че не трябва да се старае особено, защото жените нямат нужда от оргазъм. Или че не трябва учениците да знаят как изглежда женският орган (мъжкият е нарисуван на всяка втора квартална стена). Впрочем тази книга не е предназначена за деца; ако има картинки, то е защото поведението на човечеството по отношение на „ти-знаеш-кое” или „онази, която не бива да се назовава” е повече от инфантилно. Табуирането на темата води до самоналожено незнание; на него са обречени дори извънземните, защото на плаките с човешки изображения на станция „Пионер” женският индивид е с изтрита „чертичка”. Тук на нашата планета, ние всички продължаваме да берем плодовете на незнанието – то не само се отразява върху качеството на живота, но има и опасни последици, включително медицински. Крайно време е да пораснем.
September 6, 2021
Okullarda okutulması gereken oldukça eğitici bir çizgi roman. Okuması keyifli mi keyifli diyeceğim ama konu itibariyle değil, Liv Strömquist'in bu kadar hassas ve tabu olarak tabir edilen konuları oldukça esprili bir dille anlatmasından dolayı.
"Kadın cinsel organıyla kafayı bozmuşlar listesi" acayip komik bir bölümdü. Listede hiç bilmediğimiz tanımadığınız insanlar olsa da mısır gevreği mucidinin bu konuya bu kadar kafayı takıp bir de takıntı derecesinde aksiyona geçmiş olması çok garip bir bilgiydi. Kitap başucu kitabı niteliğinde çünkü verdiği bilgiler hep kitaplara ya da makalelere dayandırılıyor.
Spoiler vermemek adına söylemiyorum ama birinci bölümün sonu harika.
Ha bir de tarih boyunca ataerkil toplumların kadın bedeni üzerine kararlara varması, hatta yaralayacak ve ruhsal ve fiziksel şekilde sakat bırakacak düzeyde eyleme geçmesi, üstüne üstlük bunu çarpık dünya görüşüne dayandırarak günümüz dünyasında bile kendine hak olarak mal etmesi inanılmaz korkunç (trajikomik bile diyemiyorum).
Ayrıca bu tarz yargılara varan sapıklar için Liv'in şu yorumunu çok beğendim:
Kaynak: Götüm.
Herkese keyifli okumalar!
"Kadın cinsel organıyla kafayı bozmuşlar listesi" acayip komik bir bölümdü. Listede hiç bilmediğimiz tanımadığınız insanlar olsa da mısır gevreği mucidinin bu konuya bu kadar kafayı takıp bir de takıntı derecesinde aksiyona geçmiş olması çok garip bir bilgiydi. Kitap başucu kitabı niteliğinde çünkü verdiği bilgiler hep kitaplara ya da makalelere dayandırılıyor.
Spoiler vermemek adına söylemiyorum ama birinci bölümün sonu harika.
Ha bir de tarih boyunca ataerkil toplumların kadın bedeni üzerine kararlara varması, hatta yaralayacak ve ruhsal ve fiziksel şekilde sakat bırakacak düzeyde eyleme geçmesi, üstüne üstlük bunu çarpık dünya görüşüne dayandırarak günümüz dünyasında bile kendine hak olarak mal etmesi inanılmaz korkunç (trajikomik bile diyemiyorum).
Ayrıca bu tarz yargılara varan sapıklar için Liv'in şu yorumunu çok beğendim:
Kaynak: Götüm.
Herkese keyifli okumalar!
August 13, 2018
Esta maravillosa novela gráfica hace una breve recopilación histórica de las concepciones de la vulva en la sociedad. Desde hombres obsesionados con ella hasta esculturas de culturas que la adoraban, Liv Strömquist ilustra y narra de forma muy graciosa muchas de las opresiones de las mujeres a partir de la concepción del cuerpo femenino desde los ojos de los hombres. ¿Necesitamos nuevas investigaciones sobre nuestros cuerpos a partir de nuestras experiencias? Los mitos en cuanto a menstruación, orgasmo y confusiones de vulvas, clítoris y vaginas demuestran que sí.
September 30, 2020
Отлична, отлична! Вбесявах се и се смях с глас!
Няма какво да говоря аз - и самата Лив Стьормквист, и други хора, Нева Мичева например, читателите, които Манол Пейков покани да си кажат мнението, когато книгата излезе, са се изразили много по-добре от мен, вижте ги, ако искате тук, или във ФБ.
Може би само някои неща, които съм си мислила и преди - как мъжкото тяло е в крайна сметка просто тяло, а женското е десетки други неща - обида, покана, позор, обект на оценки и присмех (да не го��орим, че "мъжко" и "женско" тяло също са излишна, морално остаряла дихотомия). Или как мъжката пишка е пишка, но женската е... "мунка", "шушка", "шушулка"... или просто нещо безименно. (Аз затова на моите момчета им казвам, че и мъжете, и жените имат пишка - просто мястото, от където се пишка. (И за пенис и вулва, и вагина им казвам и ще им казвам, не се тревожете, че замазвам и претупвам нещата. Б. например, благодарение на една друга книга, издадена от "Жанет 45" - От какво се прави бебе, отлично знае думата "утроба" (към която аз добавям "или матка") и му прави впечатление, като я чуе по телевизора - в реклама на превръзки впрочем с тяхната "свежест", която всъщност мърси. (Впрочем ето един аргумент за продължаващата нужда от феминизма - жените хем трябва да харчат сума ти пари всеки месец заради цикъла си - може би знаете за period poverty, а Обединеното кралство съвсем наскоро отмени т.нар. tampon tax, който впрочем е бил едва 5% - та не само си плащаме, ами после ни шеймват, че замърсяваме...)))
Но така де, стига скоби. Книгата е страхотна (само малко рязко свърши, струва ми се), прочетох я и я сложих на видно място в хола. Чакам следващата от екипа "Жанет 45 - Анелия Петрунова - Веселина Георгиева", а междувременно #smashthepatriarchy
Няма какво да говоря аз - и самата Лив Стьормквист, и други хора, Нева Мичева например, читателите, които Манол Пейков покани да си кажат мнението, когато книгата излезе, са се изразили много по-добре от мен, вижте ги, ако искате тук, или във ФБ.
Може би само някои неща, които съм си мислила и преди - как мъжкото тяло е в крайна сметка просто тяло, а женското е десетки други неща - обида, покана, позор, обект на оценки и присмех (да не го��орим, че "мъжко" и "женско" тяло също са излишна, морално остаряла дихотомия). Или как мъжката пишка е пишка, но женската е... "мунка", "шушка", "шушулка"... или просто нещо безименно. (Аз затова на моите момчета им казвам, че и мъжете, и жените имат пишка - просто мястото, от където се пишка. (И за пенис и вулва, и вагина им казвам и ще им казвам, не се тревожете, че замазвам и претупвам нещата. Б. например, благодарение на една друга книга, издадена от "Жанет 45" - От какво се прави бебе, отлично знае думата "утроба" (към която аз добавям "или матка") и му прави впечатление, като я чуе по телевизора - в реклама на превръзки впрочем с тяхната "свежест", която всъщност мърси. (Впрочем ето един аргумент за продължаващата нужда от феминизма - жените хем трябва да харчат сума ти пари всеки месец заради цикъла си - може би знаете за period poverty, а Обединеното кралство съвсем наскоро отмени т.нар. tampon tax, който впрочем е бил едва 5% - та не само си плащаме, ами после ни шеймват, че замърсяваме...)))
Но така де, стига скоби. Книгата е страхотна (само малко рязко свърши, струва ми се), прочетох я и я сложих на видно място в хола. Чакам следващата от екипа "Жанет 45 - Анелия Петрунова - Веселина Георгиева", а междувременно #smashthepatriarchy
June 10, 2019
Чудово! Дотепно написано, гарно оформлено. Усім рекомендую!
Чимало цікавих фактів - історія, міфологія, казки.
Чимало цікавих фактів - історія, міфологія, казки.
December 7, 2021
το Φρούτο της γνώσης της Liv Stromquist ξεκινά από την αρχαιότητα και φτάνει μέχρι το σήμερα, εξερευνώντας το αιδοίο και τη σχέση τους με τους άντρες
δείχνει πώς, μέσα στην ιστορία, το προφίλ του αιδοίου άλλαξε από την πατριαρχία και πώς πράγματα όπως η περίοδος και η γυναικεία σεξουαλικότητα, διαστρεβλώθηκαν για να χωρέσουν στην αντρική αφήγηση, όποια κι αν ήταν αυτή κάθε φορά
κι όλα τα παραπάνω τα κάνει με χιούμορ, όχι για να χαϊδέψει τα αφτιά των αναγνωστών της, αλλά γιατί όλα τα φαιδρά της πατριαρχίας ανά τους αιώνες είναι ταυτόχρονα και, με όλη τη σημασία της λέξης, ανόητα
και θέλω να πω το εξής: πάντα μου έκανε εντύπωση γιατί οι φίλες μου μου λέγανε κάτι σαν "τι ακούς κι εσύ", όταν τύχαινε να πετυχαίνω κουβέντες τους που αφορούσαν την περίοδο και νομίζω πως αρκετές φορές έχω απαντήσει "τι ακούω δηλαδή;" μιας και δεν κατανοούσα 100% αυτή την πρόταση. γιατί να με ενοχλήσει με κάποιον τρόπο μια τέτοια συζήτηση;
αυτό ήταν ένα από τα πράγματα που μου θύμησε αυτό το κόμικ όσο το διάβαζα. το βιβλίο εξηγεί πώς η περίοδος ως ταμπού έχει διαπεράσει την κουλτούρα μας και νομίζω πως είμαι λιγάκι σοφότερος αφού γύρισα την τελευταία του σελίδα
και για τις πληροφορίες του και για το ύφος του, το Φρούτο της γνώσης αξίζει να την προσοχή σας. α και: ζήτω το αιδοίο
δείχνει πώς, μέσα στην ιστορία, το προφίλ του αιδοίου άλλαξε από την πατριαρχία και πώς πράγματα όπως η περίοδος και η γυναικεία σεξουαλικότητα, διαστρεβλώθηκαν για να χωρέσουν στην αντρική αφήγηση, όποια κι αν ήταν αυτή κάθε φορά
κι όλα τα παραπάνω τα κάνει με χιούμορ, όχι για να χαϊδέψει τα αφτιά των αναγνωστών της, αλλά γιατί όλα τα φαιδρά της πατριαρχίας ανά τους αιώνες είναι ταυτόχρονα και, με όλη τη σημασία της λέξης, ανόητα
και θέλω να πω το εξής: πάντα μου έκανε εντύπωση γιατί οι φίλες μου μου λέγανε κάτι σαν "τι ακούς κι εσύ", όταν τύχαινε να πετυχαίνω κουβέντες τους που αφορούσαν την περίοδο και νομίζω πως αρκετές φορές έχω απαντήσει "τι ακούω δηλαδή;" μιας και δεν κατανοούσα 100% αυτή την πρόταση. γιατί να με ενοχλήσει με κάποιον τρόπο μια τέτοια συζήτηση;
αυτό ήταν ένα από τα πράγματα που μου θύμησε αυτό το κόμικ όσο το διάβαζα. το βιβλίο εξηγεί πώς η περίοδος ως ταμπού έχει διαπεράσει την κουλτούρα μας και νομίζω πως είμαι λιγάκι σοφότερος αφού γύρισα την τελευταία του σελίδα
και για τις πληροφορίες του και για το ύφος του, το Φρούτο της γνώσης αξίζει να την προσοχή σας. α και: ζήτω το αιδοίο
February 26, 2018
Kannatti lukea. Kannattaa lukea.
Älyttömän hyvä sarjakuva sukupuolisuudesta ja naisten sukuelimestä. Kuin biologian ja historian kirja kiinnostavasta näkökulmasta käsin, ja silti hulvaton, mutta armoton sarjakuva.
Strömquist on älyttömän kova tekijä. Lukekaa hänen teoksiaan!
Älyttömän hyvä sarjakuva sukupuolisuudesta ja naisten sukuelimestä. Kuin biologian ja historian kirja kiinnostavasta näkökulmasta käsin, ja silti hulvaton, mutta armoton sarjakuva.
Strömquist on älyttömän kova tekijä. Lukekaa hänen teoksiaan!
March 7, 2019
4.5/5
Wooooow, das war echt gut. Find es schade, dass die Autorin nicht mehr auf Geschlecht/Gender eingegangen ist und eigentlich permanent in der „klassischen“ Trennung von Frauen = Vulva und Männer = Penis geblieben ist. Hab aber echt extrem viel gelernt, kann das Buch nur jedem ans Herz legen.
Wooooow, das war echt gut. Find es schade, dass die Autorin nicht mehr auf Geschlecht/Gender eingegangen ist und eigentlich permanent in der „klassischen“ Trennung von Frauen = Vulva und Männer = Penis geblieben ist. Hab aber echt extrem viel gelernt, kann das Buch nur jedem ans Herz legen.
June 30, 2018
Very informative ng librong ito at ang bangis ng pagkakasalin. At ang kupal ng mga lalake.
RTC.
RTC.
Displaying 1 - 30 of 1,026 reviews