Нефелин

Нефелин
Общи
Формула (повтаряща се единица)	NaAlSiO₄
Класификация на Щрунц	9.FA.05
Характеристики
Цвят на чертата	бяло
Нефелин в Общомедия

Нефелинът (нефелит) е скалообразуващ минерал от едноименната група в клас алумосиликати. Представлява калиево-натриев алумосиликат на силициевата киселина. Наименованието му произлиза от гръцката дума „нефели“ (νεφέλη), означаваща облак. Дадено му е, тъй като потъмнява при потапяне в киселина. Остаряло название е елеолит, получено поради мастния му блясък (маслен камък).^[1] Друг синоним на името е нефелит.^[2]

Химичната формула на нефелина е KNa₃(AlSiO₄)₄, а емпиричната – Na_0,75K_0,25Al(SiO₄). Съдържа 5 – 6% К₂О, около 16% Na₂О, около 33% Al₂O₃ и приблизително 44% SiO₂. Като примеси се срещат известно количество СаО, MgO, BaO и други.^[1][2] Съотношението на химичните елементи в състава му е калий – 6,69%, натрий – 11,80 %, алуминий – 18,47%, силиций – 19,23%, кислород – 43,81%.^[2]

Лесно се разтвря в сярна и солна киселина, като отделя SiO₂.^[3]

Нефелинът е вулканичен минерал, характерен за магмени скали, богати на алкални елементи, особено натрий, и бедни на SiO₂.^[1] Среща се и в пегматитови жили, генетично свързани с дълбочинни алкални вулканични скали.^[3] Той е главната съставна част на нефелиновите сиенити и техните вулканични аналози фонолитите. Образуването му в повечето случаи се дължи на асимилацията на карбонатни скали от базична магма. Значителна роля за този процес, наричан нефелинизация, играят някои летливи вещества като СО₂, Н₂О, F и други.^[1]

Кристалите на нефелина обикновено са късопризматични и доста по-рядко – с пирамидални стени. Среща се обикновено като зърнести или масивни агрегати – твърди, плътни, зърнести маси, като включвания в скали и като дребни, шестоъгълни, призматични или пластинчести кристали в кухините на лавата.^[1][3] Рядко е под формата на малки кристали в порите на вулканични бомби.^[4]

Кристалната структура на нефелина е хексагонално-пирамидална. Отговаря на деформиран тетрадимитов тип, в големите празнини на който са включени алкалните катиони. Заместването на силициевите атоми от алуминиеви обуславя полярния характер на кристалите, а завъртането на силициевите и алуминий-кислородните тетраедри изменя структурата така, че тя остава без плоскости на симетрия.^[1]

• Цвят – безцветен или бял. Може да бъде оцветен от примеси в жълтеникаво, червеникаво-кафяво, керемидено червено, сиво.^[1][3]
• Цвят на чертата – бял^[2]
• Прозрачност – прозрачен, полупрозрачен до непрозрачен^[2]
• Блясък – стъклен^[2]
• Твърдост по скалата на Моос – 5,5 – 6^[1]
• Относително тегло – 2,66 g/c^[2]
• Плътност – 2,55 – 2,65, средно 2,59^[2]
• Молекулно тегло – 146,08^[2]
• Цепителност – несъвършена по (1010) и (0001)^[1]
• Лом – мидест. При по-крехките скали се характеризира с полуизвити повърхности.^[2]
• Крехкост – крехък^[4]

• Тип – едноосен кристал^[2]
• Оптически релеф – нисък^[4]
• Показател на пречупване – nω = 1,529 – 1,546 nε = 1,526 – 1,542^[4]
• Максимално двойно лъчепречупване – δ = 0,003 – 0,004^[4]
• Луминесценция – няма^[2]
• Флуоресценция – няма^[2]
• Радиоактивност (Grapi) – 95,15^[4]

• Кристална структура – хексагонално-пирамидална^[2]
• Пространствена група – P 6₃^[2]
• Сингония – хексагонална^[3]
• Параметри на клетката – a = 10,01 Å, c = 8,41 Å, Z = 2^[1]
• Обем на елементарната клетка – V = 729,35 Å^[2]
• Фермионов индекс – 0,0091968132^[2]

• Клас – Алумосиликати^[1]
• Група – Нефелинова^[1]
• IMA статус – действителен, описан преди 1959 година^[2]
• Свързани минерали – алкални фелдшпати (албит и други), биотит, илменит, апатит^[3]
• Типични примеси – Mg, Ca, H₂O^[4]
• Година на откриване – 1800^[2]
• Произход на името – от гръцкото „нефели“ (νεφέλη), означаващо облак.^[1]
• Особености:

 – На повърхността бързо ерозира и става матов. Поради бързото му изветряне в някои скали често се появяват дълбоки вдлъбнатини между другите минерали.^[3]

 – Може да бъде объркан с фелдшпат или кварц. От фелдшпата се отличава по слабата си цепителност, а от кварца – по разтворимостта си в сярна и солна киселина.^[3]

Нефелинът е руда, използвана за получаване на алуминий. Използва се като тор в земеделието, като суровина в производството на стъкло, в керамичната промишленост, като абразивен материал за получаване на изкуствен корунд, в циментовата промишленост, за получаване на сода и силикагел и други. Отпадъците от преработване на нефелиновата руда се използват за изливане на изкуствени камъни за строителството.^[3]

Известни находища на нефелин се намират в:

• Швеция – Алньо и Фен^[1]
• Германия – платото Айфел, планината Оденвалд, край град Лебау в Саксония^[4]
• Италия – регион Лацио край Рим и Валерано, а прозрачни кристали с размери до 5 mm се срещат във вулканичните скали при Везувий^[3][4]
• Румъния – Дитро^[1]
• Норвегия^[1]
• Гренландия^[3]
• Украйна – Южен Донбас, Приазовието^[4]
• Русия – Най-голямото находище се намира при Кия-Шалтирское, близо до град Ачинск, Красноярски край. Богати находища има още на Колския полуостров и в Илменските планини.^[3][4]
• САЩ – Арканзас^[1]
• Афганистан – мините Ляджур Медам и район Сар-е-Санг^[4]
• Танзания – вулканът Ол Дойньо Ленгай^[4]
• Кения^[1]
• Мароко – Аули – кристали до 1 – 2 cm, Атласките планини^[4]
• Канада – Квебек, Онтарио – кристали с размери над 10 cm. Тук е намерен един от най-големите нефелинови кристали с дължина около 60 cm.^[4]

Общомедия ��азполага с мултимедийно

съдържание за: Нефелин