Sting in the Tail

Sting in the Tail
Албум на „Скорпиънс“
Записан	Май - декември 2009 г.
Издаден	14 март 2010 г.
Жанр	Хардрок, хевиметъл
Времетраене	47:20
Музикален издател	„Сони“ (Европа) „Ню Доор“ (САЩ)
Пореден албум	Двадесет и втори
Продуцент(и)	Микаел Норд и Мартин Хансен
Език	Английски
Хронология на „Скорпиънс“
Humanity Hour I (2007) Sting in the Tail (2010) Live 2011 - Get Your Sting & Blackout (2011)
Сингли от Sting in the Tail
The Good Die Young Издаден 2010 г. Raised on Rock Издаден 2010 г. Sting in the Tail Издаден 2010 г. The Best Is Yet To Come Издаден 2010 г.

Sting in the Tail е осемнадесетият студиен албум на германската рок група „Скорпиънс“, издаден през 2010 г. за Европа от „Сони Мюзик Ентъртейнмънт“ и от „Ню Доор Рекърдс“ за Съединените американски щати. На 25 януари същата година групата обявява чрез своя уебсайт, че това ще бъде последното произведение в кариерата ѝ и че със световното концертно турне Get Your Sting and Blackout World Tour ще отбележи сбогуването си с музикалната сцена. Въпреки това, през 2012 г. китаристът Матиас Ябс съобщава, че групата няма да прекратява съществуването си, удължава световното си турне и вече планира нов студиен албум.

Записването е направено от май 2009 г. до края на годината в четири различни звукозаписни студия в Европа и Съединените американски щати. Микаел Норд и Мартин Хансен продуцират албума и същевременно се включват в процеса на композиране, където както обикновено Рудолф Шенкер и Клаус Майне са автори или съавтори на всички песни. Sting in the Tail е албум, в който „Скорпиънс“ създават характерна музика и текстове, типични за най-успешните години в творчеството на групата. Продукцията съдържа класически рок песни и „мощни рок балади“, в една от които The Good Die Young певицата Таря Турунен изпълнява част от вокалите.

Няколко дни след като е пуснат в продажба, албумът получава много добър прием в музикалните класации и влиза в първите 20 места на 12 държави от Европа, Северна Америка и Азия. В Гърция това е третият пореден студиен албум на „Скорпиънс“, който достига до №1, докато в Германия заема позиция №2. В Съединените американски щати Sting in the Tail дебютира под №23 в „Билборд 200“ и по този начин отбелязва най-високия дебют на техен албум в тази страна, след Crazy World от 1990 г. Той също така получава „златни“ и „платинени“ сертификати в Русия и Германия, съответно за 20 000 и 200 000 продадени бройки. Изданието получава добри отзиви и от специализираната преса, която в различни публикации го определя за най-успешния им албум от близо двадесет години, докато други го цитират като перфектен и най-доброто наследство, което групата може да остави.

За популяризирането на Sting in the Tail, са издадени четири сингли, но само Raised on Rock влиза в класация за сингли в Съединените американски щати. В началото на 2010 г. те започват промоционалното турне, което ги отвежда в няколко страни по света до края на 2011 г. След успеха, който генерира, то е разширено през 2012 г. и 2013 г. под името Final Sting Tour, а през 2014 г. с презентации в няколко европейски страни под заглавието Rock and Roll Forever Tour. Благодарение на това, музикантите за първи път свирят в Боливия, Молдова, Мароко и Бахрейн. България също е част от дестинациите, след като през 2010 г. и 2013 г. групата изпълнява два концерта в страната. Това е едно от най-успешните турнета на групата с 260 концерта на пет континента и брутна печалба от над 105 милиона долара.

В началото на 2007 г. групата издава много добре приетият от музикалната критика, концептуален студиен албум Humanity Hour I.^[1][2] По същото време започва пълномащабно световно концертно турне - Humanity Tour (2007 г. - 2009 г.) с повече от 160 концерта на четири континента,^[3] което го прави най-голямото им по брой концерти, след Crazy World Tour (1990 г. - 1991 г.).^[4] През втората половина на 2009 г. „Скорпиънс“ получават почетна награда „Ехо“ за цялостен принос,^[5] заради успешната си кариера и въздействието ѝ върху съвременната музикална култура, както и за създаването на глобалния химн, песента Wind of Change.^[6] На 24 ноември 2009 г. с подкрепата на „Грийнпийс“, те издават DVD с два концерта от Бразилия в Ресифе и Манауш озаглавено Amazonia – Live In The Jungle, което е посветено на Амазония и запазването на тази част от света.^[7]

В началото на април 2009 г. фен клубът на „Скорпиънс“ „Скорпнюз“ съобщава, че групата ще влезе в студио през есента на същата година, за да запише нов албум. Няколко седмици по-късно Клаус Майне официално потвърждава, че групата работи върху нов материал в интервю за „Дойче веле“. Той обяснява: „След една много бурна 2008 г. с 60 концерта в 22 страни, сега се опитваме да си поемем въздух и да заредим батериите си, но също така да бъдем креативни“.^[8][9] Два месеца по-късно групата удължава договора си за звукозапис с „Ариола Рекърдс“.^[10]

През 2009 г. групата се свързва с шведските продуцентите Микаел Норд и Мартин Хансен, с които „Скорпиънс“ имат планове да работят още преди записите на Humanity Hour I.^[11] Тъй като и двамата са фенове на групата от 70-те години насам,^[12] китаристът Матиас Ябс коментира, че няма „връзка продуцент-група“, а по-скоро е като „сплотена група от седем члена“.^[11] За Рудолф Шенкер това е е основната разлика в работата с Дезмънд Чайлд, защото шведите са по-спокойни и „искаха отново да имат класическите „Скорпиънс“.^[12] За предпродукцията музикантите са подкрепени от диригента Кристиан Колоновиц и програмиста Стефан Шруп​,^[13] които вече работят с тях по симфоничния проект Moment of Glory през 2000 г.^[14]

През май 2009 г. музикантите се срещат с продуцентите в Стокхолм за да започнат записите, но поради изпълненията на живо, които все още правят на световното турне на Humanity Tour, записът на албума е извършен на части в четири различни студия.^[15] Матиас Ябс коментира, че понякога работят върху песни в продължение на седмица или десет дни.^[16] Към 1 юни групата разполага с шест записани песни,^[10] но след няколко изпълнения в Европа между юни и юли, процесът на запис е приет сериозно едва през август 2009 г.^[16] Основните песни, както китарите и баса, са записани в студиото „Скорпио Саунд Студио“ в Хановер,^[12] собственост на собственост на Рудолф Шенкер, докато вокалите на Клаус Майне са записани в „Гараж Студиос“ в Стокхолм.^[15] Някои от задните вокали и допълнителни такива са записани в „Скорпио Саунд Студио и „Вокал Ленд Стуидо“ в Германия, а барабаните в „Атлантисстудион“ в Стокхолм, докато обработката на записа е осъществена в „Стерлинг Саундс“, Ню Йорк, Съединените американски щати.^[15]

Барабанистът Джеймс Котак казва, че първоначално никой не е доволен от резултата и поради тази причина продуцентите вземат всички песни и ги „обръщат с главата надолу“, което им дава нова перспектива и целият процес е повторен.^[17] В интервюто за „Слийз Рокс“ той обяснява: „Първите четири песни, които написахме за този запис, всъщност бяха мрачни. Наричам ги мрачни песни, защото вероятно бяха твърде тежки в сравнение с нещата, които сме правили в миналото. Те бяха в духа на The Good Die Young, но не можете да имате твърде много такива песни. Обичам The Good Die Young, но се радвам, че начинът, по който се развиха нещата, ни отдалечи от първоначалното начало в процеса на писане на песни. Ние също така писахме заедно с нашите продуценти Мартин Хансен и Микаел Андерсон, които издигнаха всичко на съвсем различно ниво.“^[18] Микаел Норд работи с дублаж и китари, докато Мартин Хансен се фокусира върху вокалите.^[19] Един от мотивите на шведското дуо е, групата да се върне към своя класически хардрок стил,^[11] който е установен между Lovedrive (1979) и Savage Amusement (1988).^[12] В този смисъл критикът Мартин Попоф коментира, че шведите успяват да направят едни от „най-фрапиращите и експлозивни звуци за групата от години насам“, чиято „брилянтна и жизнена продукция датира от Blackout (1982)“.^[16] Матиас Ябс има подобно мнение, той счита, че звукът, постигнат със Sting in the Tail го прави вероятен наследник на Love at First Sting (1984).^[17]

Към средата на декември 2009 г. групата приключва със записите на албума. Точно преди Коледа те канят хора от Европейската звукозаписна компания за слушане на записа. След като изслушват целия албум на следващия ден, ръководството казва на групата, че звукозаписната компания го харесва и че това е най-добрият запис от години. Ръководството предлага идеята този албум да бъде последният им студиен албум за групата и да обяви финално турне. Първоначално те приемат идеят като шега, но след като преценяват възрастта си (Рудолф Шенкер и Клаус Майне вече над 60 годишни) и качеството на албума, те приемат предложението.^[12][16] Матиас Ябс обяснява: „Никога не сме прекарали и секунда да мислим за това. За нас подсъзнателно си мислехме, че ще продължи вечно. Бяхме върнати малко назад, но след няколко дни, живеещи с мисълта, че решихме заедно – това ще бъде правилното нещо, което трябва да направим. Искаме да излезем на върха, докато все още сме здрави и все още можем да направим високоенергийно шоу, което продължава два, понякога три часа на вечер.“^[20]

Sting in the Tail се състои от дванадесет песни, където Рудолф Шенкер и Клаус Майне са главните композитори, въпреки че продуцентите също получават заслуги за съвместното създаване на няколко от тях.^[21] За разлика от Humanity Hour I, този път музикантите не искат да предадат хуманитарно послание в текстовете, а по-скоро да се върнат към простия рок,^[19] което допълнително е посочено като пример от Джеймс Котак.^[17] Рудолф Шенкер обяснява, че с този албум „Скорпиънс“ се връщат към корените си. Той казва: „Ако вземете най-добрите елементи от песните от албумите от 80-те години и ги поставите в един албум, ще получите албума Sting in the Tail. Така че в този случай ние се опитахме да преоткрием звука на „Скорпиънс“ от 80-те години, използвайки същата ДНК след добавяне на модерен обрат, за да звучи като днешната музика.“^[19][22]

Според Рудолф Шенкер, началната песен Raised on Rock е „нашият саундтрак и ще бъде до края на дните ни. Това е причината да сформираме групата.“ „Всъщност, първият ред на първия стих казва, че съм роден в ураган във връзка с Rock You Like a Hurricane.“^[22] Клаус Майне обяснява: „Всички започнахме да слушаме музика и израснахме с музиката на 60-те години“.^[22][23] В анализ, Мартин Попоф отбеляза, че песента има проста хармонична прогресия, химнен припев и „вкусни сола, които оцветяват положителното изживяване“. Освен това той коментира, че следва стила на Love at First Sting и я сравнява с песни като Bad Boys Running Wild и Big City Nights, но я нарича „твърде глупава“, за да бъде в албума Blackout.^[24]

Идеята зад Sting in the Tail идва от Клаус Майне, който идва в „Скорпио Саунд Студио“ с текста и там Рудолф Шенкер композира музиката. Те обаче не харесват как се получава, защото решават, че звучи като Лейди Гага и продължават да работят по нея.^[25] По-късно Клаус Майне измисля фразата „bang bang rock with the gang“ и напълно довършва текста,^[24] който според Рудолф Шенкер е страхотен символ от това, което „Скорпиънс“ представляват.^[26][27][25] Фразата изглежда като звуков ефект, но е направена с различни тонове в гласовете.^[24] Slave Me, написана съвместно от Матиас Ябс, Клаус Майне, Рудолф Шенкер и американеца Ерик Базилиан,^[21] и продължава добрата традиция на „Скорпиънс“. Според Попоф, тя „съдържа творчеството, така че стихът избухва с тевтонска слава“.^[28] За първи път в кариерата си Матиас Ябс изпълнява рифа с истинския звук на китарата си и разговорната кутия заедно. Той казва, че обикновено се пускат поотделно, защото при свързване на ток бокса прекъсва високоговорителя, но за тази песен решава да ги пусне в унисон.^[20]

The Good Die Young е първокласна мощна балада с епичен и мощен припев.^[28] Тя е антивоенна песен за войниците в Афганистан и всички хора по света, които се борят за свобода и мир. Клаус Майне казва: „Всички живеем в трудни времена. Мисля, че тази песен се опитва да изрази такова чувство“. Текстът ѝ е вдъхновен от разговора между Клаус Майне и негов приятел, който се готви да замине за Афганистан за осем месеца. Клаус Майне добавя: „Между редовете можех да чуя „Е, да се надяваме, че ще се върна у дома жив“.^[30] За записите на песента е поканена бившата вокалистка на „Найтуиш“ Таря Турунен, която изпълнява задните вокали в оригиналната версия,^[29] но не участва в композирането ѝ защото това е идея, наложена от звукозаписната компания по-скоро поради търговски, а не музикални причини.^[19] Таря Турунен получава поканата по телефона от Клаус Майне.^[28] Рудолф Шенкер иска нейно участие в планиран видеоклип на един от концертите им на живо и за целта те преработват песента за да дадат на Таря Турунен по-голяма роля, като ѝ позволяват да изпее куплет и увеличиват силата на гласа си в припева.^[31]

No Limit, е друга композция в съавторство с Ерик Базилиан,^[21] която се вписва в простата концепция за хардрок и постига по-тежка рок позиция над първите три песни.^[32] Песните Let's Rock, Rock Zone и Spirit of Rock засягат същата тема.^[22][23] Turn You On е европейски рок, чиято стара скуул акордова прогресия се изпълнява от „изкривени китари“. В своя анализ Попоф я нарича „твърдо и напрегнато (...) просто, директно и заразително“.^[32] Lorelei и SLY са балади с „комбинация от почти класическа форма с динамика на твърдия рок, многопластови вокални и китарни текстури“.^[33] Lorelei е „още една висококачествена балада“^[32] и е песен за легендата за водния дух „Лорелай“, който живее на върха на скалата Лорелай над река Рейн.^[23] SLY е измислена песен за момиче на име Слай, за нея Клаус Майне обяснява: „Когато Still Loving You беше хит през 80-те, много хора очевидно правеха любов с тази песен. Много хора ни казаха в Европа, особено във Франция, „Нарекохме дъщеря си Слай, зааради Still Loving You.“^[34] Албумът завършва с The Best Is Yet to Come, която подобно на Lorelei е написана в съавторство с шведските музиканти Фредрик Томантандер и Андерс Уикстрьом.^[21] Групата първоначално я композира през 2003 г. в последните сесии на записи на Unbreakable, но не я включва в албума.^[32]

Заглавието на албума е обявено на 22 ноември 2009 г., а обложката е издадена на 8 януари 2010 г.^[35][36] и е изработена от германския графичен дизайнер Дърк Илинг.^[37][15] Звукозаписната компания има няколко илюстрации, които да използва като корица, включително една, в която музикантите са в разрушена хотелска стая, която е публикувана като плакат в германско списание. Групата обмисля да я използва, но след като обявява Sting in the Tail като последен албум, решава да направи нещо различно. По този начин Рудолф Шенкер стига до идеята да използва голямо S с жило на скорпион в горната част.^[12] В горната част на същата буква, е изписано „Скорпиънс“ с познатия шрифт на групата, а в долната част е отличителното им лого във формата на скорпион. Цялата композиция стъпва върху две червени рози, на които стъблата ми са увити върху буквата S, а под тях се намира сива лента с череп с корона посредата и изписано името на албума с готически шрифт; на заден план се виждат различни тъмни каменни орнаменти.^[15] В останалата част на обложката, книжката е допълена със снимки на групата, направени от Марк Тайс.^[15]

В края на месец януари 2010 г. „Скорпиънс“ излизат със съобщение в официалния си сайт, че издават нов студиен албум и след приключването на промоционалното турне Get Your Sting and Blackout World Tour, ще прекратят своята музикална кариера.^[38][39] Първите фрагменти от албума са качени на официалния уебсайт на „Скорпиънс“ на 24 януари 2010 г.,^[38] а окончателните фрагменти от целия албум са пуснати в германсия „Амазон“ на 25 февруари 2010 г.^[40] Пълният списък с песни е оповестен на 5 февруари 2010 г. и осем дни по-късно промоционално видео за албума е пуснато в мрежата.^[41] Първият международен сингъл издаден от албума, е песента The Good Die Young. Тя е представена премиерно от гръцката онлайн радиостанция „Рокмашин“ и версия на песента с намалено качество на радиоизлъчване е качена в „Ютюб“ от местния фен клуб на групата в Гърция.^[42] Първият сингъл в Съединените американски щати е Raised on Rock. Той е достъпен за закупуване чрез „Амазон“ преди издаването на албума.^[43] На 21 юни 2010 г. групата издава сингъла Sting in the Tail, предназначен за радиостанциите.^[26]

В Гърция албумът е издаден ексклузивно с вестник „Реал Нюз“ на 14 март 2010 г. Ден преди издаването, гръцкият фен клуб провежда сесия за слушане на албума в „Хардрок Кафе“ в Атина.^[44] Албумът е издаден на 19 март 2010 г. в Европа чрез „Сони Мюзик Ентъртейнмънт“ и на 23 март 2010 г. в Съединените американски щати от „Ню Доор Рекърдс“.^[13] В седмицата на пускане в Съединените американски щати „Ай Тюнс“ дава възможност на клиентите да поръчат предварително албума до 22 март със специалното изтегляне на ексклузивната бонус песен, наречена Let's Rock!.^[45] От 20 април до 1 юни 2010 г. уеб списанието „Класик Рок Ревизитед“ дава възможност на феновете на „Скорпиънс“ да спечелят копие от албума с автографи на Клаус Майне, Рудолф Шенкер и Матиас Ябс, като попълнят електронния формуляр за теглене на случаен принцип.^[46] На 2 ноември 2010 г. германското подразделение на „Сони Мюзик “ издава луксозна верисия на албума, която се състои от компактдиск и бонус DVD. Дискът съдържа стандартните 12 песни плюс пет бонус песни: Dreamers, Too Far,^{[Б 1]} Miracle,^{[Б 2]} нова версия на The Good Die Young, която е в дует с Таря Турунен и Thunder and Lightning, преди това издадена като бонус песен в японската версия на албума. Бонус DVD-то съдържа видеоклипове на живо от изпълненията на Sting in the Tail в Сан Антонио и The Best Is Yet to Come, записана в Прага. Бонус DVD-то също включва видео посланието Sting in the Tail.^[49]

След като е издаден, Sting in the Tail влиза в повечето важни международни класации за албуми, в които заема позиция в първите 20 места на 12 държави от Европа, Северна Америка и Азия, а в 5 от тях влиза в Топ 5. В Германия той дебютира на 2 април 2010 г. като №2 и остава в класацията 10 септември, като последната му позиция след повторното влизане в класацията е №89 от 3 декември 2010 г.^{[50][Б 3]} С общо 30 седмици, албумът завършва годината като 29 най-успешен албум в страната.^[51] През същата година Федералната асоциация на музикалната индустрия го сертифицира като „златен“, което представлява 100 000 продадени копия, а година по-късно същата организация издава и „платинен сертификат“ за 200 000 продадени бройки от албума.^[52] В Гърция той дебютира като №1,^[53] което го прави третият пореден судиен албум на германците с първо място в тази страна, след Unbreakable от 2004 г.^[54] и Humanity Hour I от 2007 г.^[55] Във Великобритания албумът влиза само в две от основните класации, в седмицата от 3 април 2010 г. той достига №96 в „Ю Кей Албумс Чарт“ и №91 във „Физикъл Албумс Чарт“.^[56] В седмицата от 8 март 2010 г., изданието дебютира в Чехия като №3 и остава общо четири седмици в Топ 40.^[57]

След това последователно достига до №6 в Австрия,^[58] Швейцария,^[59] Финландия^[60] и Русия,^[53] където през 2011 г. Националната федерация на производителите на звукозаписи в Русия издава „платинен статус“ на албума за продадени 20 000 бройки.^[61] В другите европейски страни, Sting in the Tail достига №14 в Швеция,^[62] №19 в Унгария,^[63] №21 в Португалия,^[64] №30 в Испания,^[65] №39 в Италия,^[66] №41 в Полша,^[67] №45 в Белгия район Валония,^[68] №71 в Нидерлания^[69] и №83 в Белгия район Фландрия.^[70] Във Франция на 27 март 2010 г. дебютира под №116 и прекарва общо 36 седмици, включително с повторно влизане на 22 януари 2011 г.^[71] До 2018 г. френската компанията „Инфодиск“ оценява продажбите на Sting in the Tail в тази страна на 35 100 бройки, без да взема предвид стрийминга.^[72] В класацията на „100-те най-добри албума в Европа“, разработена от списание „Билборд“, той дебютира на седма позиция през седмицата от 10 април 2010 г.^[73]

В Съединените американски щати на 10 април 2010 г. Sting in the Tail дебютира под №23 в „Билборд 200“^[74] и по този начин отбелязва най-високия дебют на техен албум в тази страна, след Crazy World от 1990 г., който дебютира под №21.^[75] След това заема последователно следните позиции в останалите класации разработвани от „Билборд“: №23 в „Топ Албум Сейлс“, №6 в „Топ Рок Албумс“, №2 в „Топ Хардрок Албумс“, №6 в „Топ Рок енд Ълтърнатив Албумс“, №23 в „Топ Кърънт Албум Сейлс“ и №22 в „Билборд Канадиън Албумс“.^[74] През първата седмица от пускането му в Съединените американски щати Sting in the Tail I е продаден в 18 500 копия.^[76] До 21 август 2010 г. той вече има 54 000 продадени бройки.^[77] За седмицата от 10 април 2010 г. Sting in the Tail е четиринадесетият най-продаван албум в „Топ 40 на световните албуми“, според „Медия Трафик“.^[78] В страни от Азия албумът достига до №25 в Япония^[79] и №26 в Южна Корея,^[80] докато в такива от Северна Америка, освен в Съединените американски щати, влиза и в Мексико под №33.^[81]

Въпреки че няма сингли от Sting in the Tail в раздел дискография в официалния уебсайт на „Скорпиънс“, „Сони Мюзик Ентъртейнмънт“ пуска някои рекламни материали през 2010 г.^[82] и на няколко етапа четири промоционални сингъла на компактдискове, които включват издадените в Европа The Good Die Young,^[83] The Best Is Yet To Come^[84] и Lorelei,^[85] както и Raised on Rock, достъпен само за радиостанциите в Съединените американски щати.^[86] На 26 февруари The Good Die Young се появява на дигиталната платформа „Епъл Мюзик“.^[87] „Кълъмбия Севънуан Мюзик“ (дъщерно дружество на „Сони Мюзик“) го издава във формат на компактдиск, който включва оригинална версия и редактирана радио такава.^[88] Гръцкото онлайн радио „Рокмашийн“ го излъчва премиерно на 20 февруари, а след това местният фен клубна групата качва съкратен аудио запис в „Ютюб“.^[42] На 7 април е издаден и официален видеоклип към песента.^[89]

В Съединените американски щати Raised on Rock е наличен за цифрово изтегляне от „Амазон“ от началото на март.^[44] На 7 април достига №2 в класацията на „Класик Рок Медиабейс“.^[89] Песента дебютира и в класацията „Херитейдж Рок“, разработвана от списание „Билборд“, като достига №8 на 17 юли с общо 27 седмици в списъка.^[90] На 21 юни 2010 г. песента Sting in the Tail също е издадена като радио сингъл, но не и на физически носител.^[26] Lorelei достига №9 Полша в класациятра на LP3 за седмицата от 22 юли 2010 г.^[91]

На 15 март 2010 г. те започват световното концертно турне Get Your Sting и Blackout World Tour в Прага, което към този момент е посочено за прощално.^[93] През същата година изявите на групата включват концерти в няколко европейски страни, а в края на юни продължават в Съединените американски щати, Канада и Мексико с над 40 концерта, след изяви в някои южноамерикански страни.^[93] Групата приключва годината с 88 концерта и с втора обиколка в Европа, на която на 25 октомври 2010 г. изпълняват четвъртия си концерт в България на Стадион „Академик“ в София.^[94] 2011 г. започва с концерт в Банког, Тайланд, последван от обширни европейски изяви, включително 9 концерта в Русия.^[93] На 30 март 2011 г. те изпълняват оркестрирани версии на Wind of Change и Rock You Like a Hurricane с участието на Лондонския симфоничен оркестър за честването на 80-ия рожден ден на бившия съветски лидер Михаил Горбачов, проведено в Роял Албърт Хол, Лондон.^[95] След три концерта в Ливан, те отново се връщат в Европа през юли, и до края на април 2012 г. изпълняват над 30 коцерта в над 10 страни. През това време групата издава два нови албума - концертния Live 2011 - Get Your Sting & Blackout (2011)^[96] и студийния с кавър песни Comeblack (2011)^[97] и сменят името на турнето на Final Sting Tour, като обявяват нова обширна обиколка в Северна Америка от началото на юни до средата на юли.^[98] В средата на 2012 г. в интервю Матиас Ябс съобщава, че групата няма да се разделя.^[99] „Скорпиънс“ завършват 2012 г. също в Европа с 22 концерта в страни като Турция, Беларус, Украйна, Люксембург и други.^[93]

Турнето е възобновено в средата на 2013 г., когато отново сменят името му на Rock and Roll Forever Tour;^[100] изявите на групата за календарната година включват два концерта Библос, Ливан и още 20 в страни от Европа,^[93] като последният от тях е София, България на 16 декември 2013 г. в зала Арена Армеец София“.^[101] Малко преди това издават концертния албум MTV Unplugged in Athens.^[102] От 7 март 2014 г. изявите им преминават през над 15 страни от континентална Европа, като междувременно на 5 април те са част от артистично шоу на Гран при на Бахрейн от Формула 1, което от своя страна е първият им концерт в тази страна.^[103] Турнето приключва на 29 ноември 2014 г. в Брюксел, Белгия.^[93] Така това е едно от най-успешните турнета на групата с 260 концерта на пет континента, посетени от на 1 700 000 зрители и брутна печалба от над 105 милиона долара.^{[104][105][106][107]}

Рейтинг на албума
Sting in the Tail
Детайлни резултати
Източник	Оценка
„Олмюзик“	[108]
„Абаут“	[109]
„Блебърмаут“	[110]
„Брейв Уърдс енд Блъди Кнъкълс“	[111]
„Рок Хард“	[112]
„Метъллийтър“	A−[113]
„Метъл Асулт“	[114]
„Антимюзик“	[115]
„Форсес Паралелс“	[116]
„Метъл Темпъл“	[117]
„Рокс“	[118]

Sting in the Tail получава добри отзиви от специализираната преса. Джени Рьонебек от „Рок Хард“ отбелязва: „„Скорпиънс“ показват, че са във върховна форма“.^[119] „Билд“ излиза със заглавие „Рок – динозаврите издават своя албум за сбогом“ и описва албума, като „Големият взрив“.^[120] Том Юрек от „Олмюзик“ обръща паралели за успеха на групата в края на 70-те и началото на 80-те години на 20-и век и стига до заключението, че „Скорпиънс“ могат да се гордеят пред феновете си с този албум.^[33] Германският таблоид „Билд“ отбелязва, че групата се сбогува с „истинска експлозия“ и го нарича „силен финален акорд“.^[120] Списание „Билборд“ смята, че тези, които се наслаждават на албумите им от осемдесетте, ще се насладят на „носталгични угризения“. По отношение на песните оценката е, че Sting in the Tail и No Limit предлагат „галопиращи рок рифове“, Rock Zone е психеделичен блус, The Good Die Young е „огнена“, докато The Best is Yet to Come „звучи като оптимистична нотка“.^[121] Тобиас Рютер от германския вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ пише, че „песните са масово произведени по съвременен начин, китарите са плътни и тежки, а гласът на Майне звъни интензивно“. По същия начин списъкът с песни „формира ДНК-то на групата“.^[122]

„Блебърмаут“ пише, че Sting in the Tail е напълно разпознаваем албум на „Скорпиънс“, особено по отношение на ролите на Матиас Ябс и Рудолф Шенкер, чиито въздействия върху няколко песни от албума „...е почти толкова силно, колкото това, което се чува в много от класическите албуми на групата“. По отношение на вокалните изпълнения на Клаус Майне, публикацията засяга приноса му към звука на групата и заключва: Ако винаги сте обичали „Скорпиънс“, тогава Sting in the Tail няма да направи нищо, за да промени мнението ви.^[110] Джени Рьонебек от „Рок Хард“ дава 9 от 10 възможни звезди и в кратък коментар пише, че от „Билд“ до „ФАЗ“ и от „Цет Де Еф“ до „Ер Те Ел“, всички говорят за „хановерската хардрок легенда, която спонтанно реши да се оттегли“. Според него, албумът не може да се посочи като лебедова песен за групата и показва, че германците са все още „невъзмутими, свежи, мотивирани и във върхова форма“. В края на коментра си, той изразява мнение, че Sting in the Tail е много добро наследство на най-великата германска рок група на всички времена.^[112]

Двама различни критици дават на албума почти пълна оценка. Тони Антунович от „Метъллийтър“ дава оценка A− и заявява, че „е солидно усилие и се фокусира предимно върху леко смекчени рок химни, изпълнени в стил „Скорпиънс““,^[113] докато Анируд „Андрю“ Бансал от „Метъл Асулт“ девет и половина от десет като казва, че „Ако това наистина е последният албум, който някога биха записали, бих казал с натежало сърце, че това е идеалният начин да се сбогуват с феновете.“^[114] Рубен Москеда от „Слийз Рокс“ дава положителна рецензия на албума, като каза, че „Sting in the Tail е почти перфектен албум и един адски начин да завършиш кариера си“.^[123] Бившият им барабанист Херман Раребел казва: „Много харесвам новия албум. Мисля, че това е начинът, по който хората чуват „Скорпиънс“.“^[124] Едуардо Ривадавия, в своя списък с албуми на групата, подредени от най-лошия до най-добрия за „Ултимейт Класик Рок“, поставя Sting in the Tail на 14-то място. В рецензията си той отбеляза, че след Humanity Hour I (2007) групата не продължава концептуалните теми и до голяма доближава класическия си модел с това издание. Въпреки това, той остро критикува вокалния стил на Клаус Майне, като според него той е „недобре роботизиран“.^[125] В подобна рецензия, Малкълм Доум от „Класик Рок“ го поставя на №14 и обобщава, че групата вече не се опитва да експериментира със звука си, както в близкото минало и съчетава най-добрите си елементи от 80-те години на 20-и век.^[126]

През 2011 г. албумът получава две награди за албум на годината на различни специализирани медии.

Основно издание

1. Raised on Rock (Микаел Норд, Мартин Хансен, Клаус Майне) – 3:57
2. Sting in the Tail (Клаус Майне, Рудолф Шенкер) – 3:12
3. Slave Me (Рудолф Шенкер, Клаус Майне, Матиас Ябс, Ерик Базилиан) – 2:44
4. The Good Die Young (Рудолф Шенкер, Кристиан Колоновитс, Клаус Майне) – 5:14
5. No Limit (Клаус Майне, Рудолф Шенкер, Ерик Базилиан) – 3:24
6. Rock Zone (Клаус Майне, Микаел Норд, Мартин Хансен) – 3:17
7. Lorelei (Рудолф Шенкер, Фредрик Томантандер, Андерс Уикстрьом, Клаус Майне, Ерик Базилиан) – 4:31
8. Turn You On (Рудолф Шенкер, Микаел Норд, Мартин Хансен, Клаус Майне) – 4:25
9. Let's Rock (Рудолф Шенкер, Клаус Майне, Ерик Базилиан) – 3:21
10. SLY (Клаус Майне, Рудолф Шенкер) – 5:15
11. Spirit of Rock (Клаус Майне, Рудолф Шенкер, Ерик Базилиан) – 3:43
12. The Best is Yet to Come (Рудолф Шенкер, Ерик Базилиан, Фредрик Томантандер, Андерс Уикстрьом) – 4:34

Бонус песен в японското издание

13. Thunder and Lightning (Рудолф Шенкер, Клаус Майне, Кристиан Колоновитс) – (4:34)

Бонус в премиум изданието

CD

13. Dreamers (Клаус Майне, Рудолф Шенкер, Ерик Базилиан) – 4:49

14. Too Far (Матиас Ябс, Клаус Майне) – 3:07

15. Miracle – 4:17

16. The Good Die Young (Нова версия) (Рудолф Шенкер, Кристиан Колоновитс, Клаус Майне) – 5:16

17. Thunder and Lightning (Рудолф Шенкер, Клаус Майне, Кристиан Колоновитс) – (4:34)

DVD

1. Sting in the Tail – (На живо от Сан Антонио))
2. The Best is Yet to Come – (На живо от Прага)
3. Sting in the Tail – Видео съобщение – EPK

Седмични класации сингли

• Gaguet, Guillaume. Scorpions L'intégrale en 367 piqûres. Camion Blanc, 2020. ISBN 978-2378481896. Посетен на 2024-09-17. (на френски)
• Popoff, Martin. Wind of Change – The Scorpions Story. Wymer Publishing, 2016. ISBN 978-1-908724-40-3. Посетен на 2024-09-17. (на английски)

п б р „Скорпиънс“ Клаус Майне · Рудолф Шенкер · Матиас Ябс · Павел Мончивода · Мики Дий Карл-Хайнц Фьолмер · Михаел Шенкер · Волфганг Дзиони · Лотар Хаймберг · Улрих Джон Рот · Юрген Розентал · Францис Буххолц · Руди Ленърс · Херман Раребел · Ралф Рикерман · Кен Тейлър · Джеймс Котак Студийни албуми Lonesome Crow · Fly to the Rainbow  · In Trance · Virgin Killer · Taken by Force · Lovedrive · Animal Magnetism · Blackout · Love at First Sting · Savage Amusement · Crazy World · Face the Heat · Pure Instinct · Eye II Eye · Moment of Glory · Unbreakable · Humanity Hour I · Sting in the Tail · Return to Forever · Rock Believer Концертни албуми Tokyo Tapes · World Wide Live · Live Bites · Acoustica · Live 2011 - Get Your Sting & Blackout · MTV Unplugged in Athens Кавър албуми Comeblack Сборни албуми Best of Scorpions · Scorpions Best 2 · Rock Galaxy · Hot & Heavy · Early Hits · Gold Ballads · Best of Scorpions Vol. 2 · Still Loving You · Best · Best of Rockers 'n' Ballads · Hurricane Rock · Hot & Slow: The Best of the Ballads · Wind of Change (Japan) · Still Loving You · Hot & Hard · Born to Touch Your Feelings · Selection · Deadly Sting · Still Loving You - The Best Of · Big City Nights · Master Series · Hot & Slow: Best Masters of the 70's · The Real Sting 5-Track E.P. · Best · Pictured Life · The Millennium Collection · Best оf the Ballads · Bad For Good · Classic Bites · Gold · Essential · Ballads · Box of Scorpions · The Platinum Collection · Gold · No. 1's · The Best оf Scorpions · Icon · 1 Icon 2 · 3 Original Album Classics · Wind of Change (The Collection) · Born to Touch Your Feelings: Best of Rock Ballads Официални сингли Speedy's Coming · In Trance · Lifes Like a River · Virgin Killer · Pictured Life · He´s A Woman – She´s A Man · Sails of Charon · All Night Long · Lovedrive · Is There Anybody There? · Another Piece of Meat · Make it Real · The Zoo · Only a Man · Hey You · Now! · No One Like You · Can´t Live Without You · When the Smoke Is Going Down · Rock You Like a Hurricane · Still Loving You · Big City Nights · No One Like You (Live) · Rhythm of Love · Believe in Love · Passion Rules the Game · I Can't Explain · Holiday · Is There Anybody There? · Tease Me Please Me · Don´t Believe Her · Wind of Change · Send Me an Angel · Hit Between the Eyes · Wind of Change (Russian & Spanish) · Still Loving You · Living for Tomorrow · Alien Nation · Woman · Under the Same Sun · No Pain No Gain · White Dove · You and I · Does Anyone Know · Where the River Flows · When You Came Into My Life · To Be Number One · Mysterious · 10 Light Years Away · Eye to Eye · Aleyah · Moment of Glory · Hurricane 2000 · Here in My Heart · When Love Kills Love · You Are the Champion · Miracle · Love Will Keep Us Alive · Rock You Like a Hurricane · We Built This House · Eye of the Storm · Follow Your Heart · Sign of Hope · Peacemaker · Rock Believer · Seventh Sun · The Language of the Heart · Out Go the Lights Промоционални сингли Fuchs Geh'Voran (Fox on the Run) · Holiday / Always Somewhere · Loving You Sunday Morning · Lady Starlight · You Give Me All I Need · Bad Boys Running Wild · I'm Leaving You · Big City Nights / No One Like You · Still Loving You · When the Smoke Is Going Down / Always Somewhere · Blackout · Rock You Like a Hurricane / Still Loving You · Holiday · Lonely Nights · Edge of Time · In Trance · Wild Child · Over the Top · Love Is Blind · What You Give You Get Back · A Moment In A Million Years · Send Me an Angel · Holiday · Dust in the Wind / Drive · Still Loving You · Love 'em Or Leave 'em · She Said · Humanity · The Future Never Dies · The Game Of Life · The Good Die Young · The Best Is Yet To Come · Lorelei · Raised on Rock · Still Loving You · Children Of the Revolution · Still Loving You · Rock You Like a Hurricane · Passion Rules the Game · Going Out With A Bang · House Of Cards / Rock 'N' Roll Band · Hammersmith · Shining of Your Soul Видео албуми First Sting · World Wide Live · To Russia with Love and Other Savage Amusements · Moscow Music Peace Festival · Roger Waters The Wall Berlin · Crazy World Tour Live · Moment of Glory · Acoustica · A Savage Crazy World · One Night in Vienna · Live at Wacken Open Air · Amazonia – Live In The Jungle · Live in 3D - Get Your Sting & Blackout · MTV Unplugged in Athens · Forever and a Day - Live In Munich 2012 Филми Forever and a Day Турнета Lonesome Crow Tour · Fly to the Rainbow Tour · In Trance Tour · Virgin Killer Tour · Taken by Force Tour · Lovedrive Tour · Animal Magnetism Tour · Blackout Tour · Love at First Sting Tour · Savage Amusement Tour · Crazy World Tour · Face the Heat Tour · Pure Instinct Tour · Eye to Eye Tour · Moment of Glory Tour · Acoustica Tour · Tour 2002 · Tour 2003 · Unbreakable Tour · Humanity Tour · Get Your Sting and Blackout World Tour · 50th Anniversary World Tour · Crazy World Tour 2017 · Rock Believer World Tour · Love At First Sting Tour 2024 Списъци Дискография · Сертификати за продажби · Членове · Награди и номинации · Турнета Свързани Статии „Скорпиънс“ в България · Фондация за наблюдение на интернет и Уикипедия Групи „Дон Роуд“ · „Майкъл Шенкер Груп“ Книги „Най-успешната рок група в Германия“ · „Скорпиънс“ · „Скорпиънс“: Ветровете на промяната. - Дългият път към Скалния Олимп“ · „Разтърси живота си“ · „Скорпиънс“ - Рокендрол завинаги“ Хора Кони Планк · Дитер Диркс · Сторм Торгерсън · Готфрид Хелнвайн · Дон Докен · Кийт Олсън · Брус Феърбеърн · Кристиян Колоновитс · Дезмънд Чайлд · Микаел Норд · Мартин Хансен Категории Албуми · Видео албуми · Компилации · Песни · Членове · Турнета · Продуценти Портал:„Скорпиънс“ Общомедия Уикицитат