Lazarus
Lazarus | |
![]() | |
![]() Екранна снимка на Lazarus 1.0 с изходния код на SPINA Thyr 3.3. | |
Информация | |
---|---|
Разработчик | Екип на Lazarus и Free Pascal (доброволци) |
Последна версия | 3.8.0[1]![]() 22 януари 2025 г. |
Програмен език | Object Pascal |
Операционна система | междуплатформен софтуер: Microsoft Windows, macOS, GNU/Linux |
Платформа | IA-32, x86-64, ARM (Raspberry Pi) |
Език на интерфейса | китайски (опростен), холандски, английски, фински, френски, немски, индонезийски, италиански, японски, полски, португалски (бразилски), руски, испански, украински |
Статус | активен |
Уебсайт | lazarus-ide.org |
Lazarus в Общомедия |
Lazarus е многоплатформена визуална среда за програмиране използваща езика Pascal или по-точно Object Pascal. Lazarus е IDE (Integrated Development Environment) или на български – интегрирана среда за разработка на приложения.
Разработчиците са изградили добра безплатна алтернатива на Borland Delphi.
Средата е с отворен код и свободна за сваляне.
Lazarus съдържа богат набор от класове и компоненти, които всеки ден се увеличават. Предлага собствен еквивалент на VCL (визуална библиотека от компоненти на Borland Delphi) наречен LCL (Lazarus Component Library). Притежава компоненти за връзка с множество бази от данни: InterBase/FireBird, SQLite, SyBase, Oracle, MySQL, MsSQL и PostgreSQL.
Lazarus изцяло използва компилатора с отворен код Free Pascal.
История
[редактиране | редактиране на кода]Историята на проекта Lazarus IDE е много интересна. Името Lazarus (на български Лазар) e в чест на библейския герой Лазар, който е първият възкресен човек от Господ Иисус Христос. А това име е избрано поради следната причина: през 1998 г. започва проектът Megido, който е имал за цел създаването на open source продукт копие на Delphi, но този проект бързо замира. Трима от участниците в проекта Megido, обаче не се отказват и решават през 1999 г. да създадат свой собствен проект със същата цел: избират името Lazarus, защото казват, че: ”Megido умря, а възкръсна Lazarus”.
В началото проектът няма особен успех, но след присъединяването през 2000 г. на нови разработчици, които написват нови модули и нова функционалност, нещата потръгват. По-късно към проекта продължават да се присъединяват още и още нови разработчици, които вливат в него нови и свежи идеи...
И най-важното този проект продължава да се развива и до днес!
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hristov, Lazar. Introduction to the Lazarus IDE. Bulgaria, E-book PDF file, 2024. с. 220.
- Лазар Христов. Въведение в Lazarus IDE. България, E-книга PDF файл, 2023. с. 242.
- Алексеев, Чеснокова, Кучер. Free Pascal и Lazarus: Учебник по программированию. Россия, ALT Linux, 2010. с. 438.
|