от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Цар на Асирия е Асархадон (681/0 – 669 г. пр.н.е.).[1]
- Еламитите извършват изненадващ набег в асирийска територия и превземат град Сипар. Това събитие се откроява като единственото нарушение на относително мирните отношения между Елам и Асирия при управлението на Асархадон.[2]
- Царят на Елам Хума-Халдаш II (681 – 675 г. пр.н.е.) умира и е наследен от брат си Уртаку (675 – 664 г. пр.н.е.).[3]
- Вероятно през тази година умира владетелят на Мидия Дейок (728 – 675 г. пр.н.е.), който е наследен от Фраорт (675 – 653 г. пр.н.е.).[4]
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр. 119
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр.44
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 02, The Assyrian and Babylonian Empires and other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries B.C.“, Cambridge University Press, 1991. стр.131
- ↑ Tao Wang. „A Brief History of the World“, iUniverse, 2002. стр.80
- ↑ „The Cambridge Ancient History Volume III, Part 3, The Expansion of the Greek World, Eighth to Sixth Centuries BC, 2nd edition“, Cambridge University Press, 1982. стр. 464
- ↑ Thomas F. X. Noble. „Western Civilization: Beyond Boundaries“, Cengage Learning, 2013. стр. 51
