506 г. пр.н.е.
Облик
<< | 6 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 09 | 08 | 07 | 06 | 05 | 04 | 03 | 02 | 01 |
Събития
[редактиране | редактиране на кода]В Азия
[редактиране | редактиране на кода]В Персийската империя
[редактиране | редактиране на кода]- Цар на Персийската (Ахеменидска) империя e Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.).[1]
В Европа
[редактиране | редактиране на кода]В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]- Спартанския цар Клеомен I, който търси реванш за неуспеха си през 508/7 г. пр.не.е да укрепи атинския архонт Исагор на власт, организира нова военна експедиция срещу Атина. За целта той планира атака срещу Атика от три страни като лично води войските на Пелопонеския съюз атакуващи от югозапад, неговите съюзници от Беотийския съюз, начело с Тива, атакуват от север, а силите на Халкида от североизток.[2]
- Атиняните решават да се сражават с противниците си един по един като първо се изправят срещу пелопонесците, но до битка не се стига тъй като целта на Клеомен да постави Исагор като тиран е разкрита и втория цар на спарта Демарат отказва да продължи с атаката, поради което войската се оттегля.
- След това атиняните пресрещат беотийците при Инои (Oenoe) и ги разбиват като взимат 700 пленници. В същия се прехвърлят на остров Евбея, където побеждават и силите на Халкида.
- Богатите коневлaделци (ἱπποβόται; hippobótai) на Халкида са лишени от земя, която е колонизирана от 4000 атински клерухи.[2]
- Пленените беотойци и халкидяни са откупени, а част от получения откуп е използван за направата на бронзова колесница посветена на богинята Атина. Оковите на пленниците са посветени и поставени на Акропола като трофей.[2]
В Римската република
[редактиране | редактиране на кода]- Консули (506/505 г.пр.н.е.) са Спурий Ларций и Тит Херминий.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229
- ↑ а б в John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 308