Щерьо Михайлов

Щерьо Михайлов
български революционер
Роден	1856 г. Долно Кърчища, Османска империя
Починал	27 декември 1911 г. (55 г.) Рила, Царство България
Щерьо Михайлов в Общомедия

Щерьо Михайлов Цигудевски^[1] или Цигудески, наричан Влаха, Спиро, Рилеца^[2] или Македонеца,^[2] е български революционер, опълченец-поборник, деец на българското националноосвободително движение в Македония.

Щерьо Михайлов е роден в 1856 година в село Кърчища, Дебърско,^[3] или в град Дебър,^[1] тогава в Османската империя. След спречкване със сина на местния бей в 1873 година той заминава за Белград, където баща му работи като дюлгерин, и започва да му помага в работата.^[3]

Установява се в село Рила. Той е един от организаторите на подготвяното въстание в Разлога през 1876 година.^[2]

Михайлов е доброволец в избухналата по-късно през същата година Сръбско-турска война. С четата на Ильо войвода участва в боевете при село Салаш, Княжевац, и при манастира „Св. Архангел“, където е леко ранен. На 3 април 1877 година се отправя от Кладово за Русия, но се установява в Букурещ.^[3]

На 1 май 1877 година влиза като доброволец в IV дружина на IV рота на Българското опълчение и се сражава в Руско-турската война (1877-1878).^[3][4] На 29 юни същата година е произведен във военно звание унтерофицер. Награден е със Знака за отличие на Военния орден „Св. Георги“ 4 степен за участие в боевете на Шипка“.^[3] Михайлов е един от петимата знаменосци на Самарското знаме и е награден с Георгиевски кръст.

От юли 1878 година живее в село Рила.^[3] След Берлинския договор, който оставя Македония в Османската империя, Михайлов участва в Кресненско-Разложкото въстание и е войвода на сборната чета в село Долно Драглища, като се проявява в сраженията. Въстаникът Илия Грънчаров пише:

В 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война, в редовете на Бобошевската опълченска дружина.^[3] Получава орден „За храброст“.

От 1894 година служи като старши пеши пограничен стражар и подпомага четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[3]

Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Рилското дружество.^[6]

Участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903) в четата на Яне Сандански; включва се и в похода ѝ до Цариград през 1909 година в помощ на младотурците.^[3]

За своите заслуги е награден със сръбски, руски и български отличия.^[3]

Умира на 27 декември 1911 година в Рила.^[7][8]

• 
  Със съпругата си
• 
  Щерьо Михайлов
• 
  Паметна плоча в Долно Драглище

Портал „Македония“