Щаб на отбраната

Щабът на отбраната (по-рано Генерален щаб, преди това Щаб на армията и Щаб на войската) е висшият орган на военното управление на Българската армия.

Началникът на отбраната (по-рано началник на Генералния щаб и началник на Щаба на армията) е най-висшата военна длъжност в Българската армия. Според действащия понастоящем Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (2009) тази длъжност се заема от военнослужещ с висше офицерско (генералско или адмиралско) звание.

Във формираното през юли 1879 г. Военно министерство се създава Строево отделение, което изпълнява функции на щаб на войската до реорганизацията на министерството през 1890.^[1] През 1886 г. с Указ 41 от предвидените длъжности офицери за особени поръчки при Военното министерство е създадена длъжност началник на Генералния щаб.

При възкачването на престола на княз Фердинанд I Генералният щаб е самостоятелно спомагателно учреждение, в което е съсредоточено делопроизводството по образованието, дислокацията, мобилизацията и подготовката на армията за война. По онова време Генералният щаб се дели на главен и войскови.^[2]

При реорганизацията на министерството през 1890 г. се премахва длъжността другар на военния министър и се създава генерален щаб с 4 отделения – Строево, Инспекторско, Мобилизационно и Историческо. През 1891 г. Началник на Генералния щаб е полковник Петров.^[3] Военното министерство е реорганизирано през 1895 година, като от оперативния и строевия отдел се образува Щаб на армията.^[4] С Указ № 1 от 1898 г., считано от 1 януари 1898 г. към Военното министерство се създава и „Канцелария на Военното министерство“. Тя е подчинена на военния министър и поема работата с оперативните и архивните документи, комендантската част, отпускане на пенсии на военнослужещите в мирно време и завеждане на литографията на министерството. Съгласно заповед №24 от 21 януари 1898 г. щабът на армията е „специално учреждение, което в мирно време се грижи за устройството на въоръжените сили, обучението, възпитанието и бойната готовност на личния състав“, като с тази заповед се определят и задачите на щаба. Същата година Щаба на армията се формират пехотна, кавалерийска, артилерийска и военно-инженерна инспекция.^[1]

През 1901 г. Генералният щаб се състои от Оперативно отделение, Мобилизационно отделение, Военностатистическа част, Картографическа част, Топографическа част и Архив с регистратура. През 1903 г. към канцеларията на ГЩ се създават следните отделения: строево-инспекторско; пенсионно; Архив и регистратура, Формационно бюро, а от 1905 г. допълнително и флотско отделение.^[1]

Към 2 август 1907 година Щабът на армията се състои от Оперативно, Мобилизационно и Канцелария. Инженерното отделение е реорганизирано в Инженерна инспекция, а Информационното бюро към Канцеларията преминава към Щаба.^[1] Задачата на Щаба на армията е в мирно време да се грижи за правилното устройство на въоръжените сили, тяхното обучение и подготовка, както и да изпълнява всичко, отнасящо се до отбраната на страната и военните операции.^[5] Инженерното отделение прераства в Инженерна инспекция към Военното министерство, а Информационното бюро при Канцеларията на Военното министерство преминава към Щаба на армията.^[1]

По време на Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918) функциите на щаба на войската изпълнява Щаба на Действащата армия при Главната квартира.^[1]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) щабът на действащата армия се състои от:

• Оперативно отделение, съставено от пет секции: оперативна, разузнавателна, цензурна, адютантска и комендантска;
• Управление на инспекто��а на артилерията с инспекторство по въоръжението, техническо отделение и строево-домакинско отделение;
• Управление на инспектора на инженерните войски с техническо фортификационно отделение, строево-домакинско и строево отделение, архив;
• Санитарна инспекция;
• Военносъдебна част.

По време на войната Щаба на действащата армия осъществява стратегическото ръководство на балканския театър на военните действия, но решаваща е ролята на германското командване.^[6]

През 1944 г. щабът на войската се състои от отделите Оперативен, Учебно-възпитателен, Разузнавателен, Строево-организационен, Превоз и военни съобщения, Снабдяване, Щабна дружина и други служби. След 9 септември 1944 г. във връзка с участието на България във Втората световна война се разкриват отдели за връзка със съюзническите щабове, а от 1 януари 1945 г. Щабът на войската има следната организация: Кабинет на главнокомандващия, Кабинет на началника на Щаба на войската, пет отдела, щабна рота при Главното командване.^[1]

След войната, съгласно заповед № 25 от 6 февруари 1947 г. се извършва реорганизация на Министерството на отбраната, като Щаба на войската е преименуван на Генерален щаб, а Оперативния, Разузнавателния, Свързояния, Организационно-мобилизационня и учебен отдел, Военнноисторическия, Отделение „Шифър“ и Военната академия остава в подчинение на Генералния щаб. Спомагателните войски и снабдителната подготовка, снабдителния, интендантския, санитарния, ветеринарния, превозния отдели преминават в подчинение на началника на Тила на БНА. Оръжейния и артилерийския отдели се сливат и се подчиняват на началника на Артилерията, а инженерния отдел се подчинява на началника на Инжерните войски. Бойна подготовка и пехотният отдел се подчиняват на началника на бойната подготовка на пехотата и военното училище.^[1]

След края на участие на България във Втората световна война с поверителна министерска заповед № 25 от 6 февруари 1946 г. се извършва реорганизация на Министерството на отбраната. Съгласно нея Щаба на войската става Генерален щаб, като Оперативния, Разузнавателния, Свързочния, Организационно-мобилизационно и учебен отдел, Военноисторическия, отделението „Шифър“ и Военната академия остават в подчинение на ГЩ. Спомагателните войски и снабдителната подготовка, снабдителния, интендантския, санитарния, ветеринарния, превозния отдели преминават в подчинение на началника на Тила на БНА. Оръжейния и артилерийския отдели се сливат и се подчиняват на началника на Артилерията, а инженерния отдел се подчинява на началника на Инженерните войски. Бойна подготовка и пехотният отдел се подчиняват на началника на бойната подготовка на пехотата и военното училище. На 8 април 1950 г. „Канцеларията на Военното министерство“ е преименувана на „Канцелария на ГЩ“.^[1]

На 25 май 2018 г. се създава отделната длъжност „Директор на Щаба на отбраната“. Директорът на щаба на отбраната има определени координационни, организационни и контролиращи функции.^[7] От 6 май 2018 г. длъжността може да се заема от офицер с чин генерал-майор (контраадмирал).^[8]

Щабът на отбраната носи следните имена:

• Строево отделение (1879 – 1890)
• Генерален щаб на Българската земска войска (1890 – 1895)
• Щаб на армията (1896 – 1899)
• Генерален щаб (1900 – 1903)
• Щаб на армията (1904 – 1930)
• Щаб на войската (1931 – 6 февруари 1947)
• Генерален щаб на Българската народна армия (6 февруари 1947 – 1990)
• Генерален щаб на Българската армия (1990 – 12 май 2009)
• Щаб на отбраната (от 12 май 2009 г.)^[9]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

• Бригаден генерал Радостин Илиев (15 юни 2018 – 1 януари 2019)
• Генерал-майор Красимир Кънев (1 януари 2019 – 1 януари 2020)
• Генерал-майор Стайко Прокопиев (2 октомври 2020 – 24 април 2024)
• Генерал-майор Здравко Пехливанов (от 12 юли 2024)

• Вицеадмирал Минко Кавалджиев – 30 юни 2009 – 24 ноември 2011
• Генерал-майор Йордан Йорданов – 3 май 2010 – 24 октомври 2012
• Вицеадмирал Пламен Манушев – 1 декември 2011 – 17 октомври 2012
• Генерал-лейтенант Стефан Василев – 1 ноември 2012 – 30 юни 2014
• Контраадмирал Георги Георгиев – 1 декември 2012 – 30 юни 2014
• Генерал-майор Нейко Ненов – 30 юни 2014 – 28 януари 2015
• Генерал-майор Пламен Атанасов – ноември 2015 – 30 юни 2018 г.
• Вицеадмирал Емил Ефтимов – 16 юли 2016 – 30 март 2020
• Генерал-лейтенант Димитър Илиев – 1 август 2018 – 10 декември 2022
• Генерал-лейтенант Цанко Стойков – 28 септември 2020
• Генерал-лейтенант Михаил Попов – 10 декември 2022

• „1887 – 1907. Българската армия при възшествието на Негово Царско Височество Князь ФЕРДИНАНДЪ I-и на Българския Прѣстол и днесъ Двадесеть-годишнината отъ царуванието Му, 1907“
• Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
• Вестник „Българска армия“, електронно издание, 2003 г.