Цокъл

Цокъл (на латински: soccŭlus; на италиански: zoccolo) се нарича долната част на здание, съоръжение, паметник, колона, пиедестал, скулптура и други подобни конструкции, лежащи върху фундамент, която обикновено е леко изпъкнала.^[1]

Една от конструктивните функции на цокъла е да изравнява фундамента на една и съща височина.^[2]

Обикновено при по-обемни конструкции се изработва от дялан камък с висока устойчивост на натиск – предимно гранит.

Цокълът на сграда в днешно време се изгражда директно върху фундамента, докто в миналото той е представлявал каменен паралелепипед, стъпил непосредствено върху земята.^[3] Височината му може да зависи от наличието или липсата на изба (маза) или сутеренен етаж (цокълен етаж). Цокълите се класифицират на потъващи, изпъкнали и изравнени (разположени в една равнина със стената).^[4]

При колоните, цилиндричната основа, върху която стои колоната, се нарича цокъл (или основа) и се използва като синоним на пиедестал.

Думата цокъл може да се употребява и като синоним на фриз и корниз, когато се отнася до декоративна ивица в долната част на външна стена.

Цокълът може да бъде декоративно облицован (т. е. покрит с камък, дървесина, мозайка, плочки, мрамор, рогозка и др.) или изрисуван с фрески.^[1] В интериорната живопис на Помпей, например, цокълът е най-ниската зона на един стенопис.^[5]

В областта на археологията този термин се отнася за основа на стена, често направена от камък, която поддържа горната част на стената, която е направена от друг материал – често от кирпич. Това е типична строителна практика в Древна Гърция, в резултат на която често от древните сгради днес са се запазили само долните им каменни части, както е в град Олинт.^[6] Много ранен пример за използването на цокъл е двуетажната Къща на плочките в археологическия обект Лерна на гръцкия полуостров Пелопонес, датирана от ранния Еладски период преди 4000 г., изградена от керпич върху каменен цокъл, с широка употреба на дърво и глина за подовете, както и щукатура за стените.

Виж също

Източници

↑ ^а ^б Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. Цокъл // Речник на българския език. Посетен на 2023-05-29. (на български)
↑ Real Academia Española. zócalo // Diccionario de la lengua española. 2018. Посетен на 2023-05-29.
↑ Tello, Francisco José León, Sanz, María M. Virginia Sanz. Estética y teoría de la arquitectura en los tratados Españoles del siglo XVIII. Madrid, Consejo Superior de Investigaciones Científicas, 1994. ISBN 9788400073893. pág. 123. (на испански)
↑ В И Узун Ю Ф Боданов. Энциклопедия дома и семьи. – Olma Media Group, 2002. – С. 656. – 670 с. – ISBN 9785224033485.
↑ Clarke, John R., The Houses of Roman Italy, 100 B.C.-A.D. 250, Ritual, Space, and Decoration, University of California Press, 1991.
↑ Maher, Matthew P, The Fortifications of Arkadian City States in the Classical and Hellenistic Periods, p. 36, 2017, Oxford University Press, ISBN 0191090204, 9780191090202, google books (на английски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zócalo (arquitectura) и страницата „Цоколь“ в Уикипедия на испански и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Socle (architecture) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[:0-1] а ^б Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. Цокъл // Речник на българския език. Посетен на 2023-05-29. (на български)

[2] Real Academia Española. zócalo // Diccionario de la lengua española. 2018. Посетен на 2023-05-29.

[3] Tello, Francisco José León, Sanz, María M. Virginia Sanz. Estética y teoría de la arquitectura en los tratados Españoles del siglo XVIII. Madrid, Consejo Superior de Investigaciones Científicas, 1994. ISBN 9788400073893. pág. 123. (на испански)

[4] В И Узун Ю Ф Боданов. Энциклопедия дома и семьи. – Olma Media Group, 2002. – С. 656. – 670 с. – ISBN 9785224033485.

[clarke-5] Clarke, John R., The Houses of Roman Italy, 100 B.C.-A.D. 250, Ritual, Space, and Decoration, University of California Press, 1991.

[6] Maher, Matthew P, The Fortifications of Arkadian City States in the Classical and Hellenistic Periods, p. 36, 2017, Oxford University Press, ISBN 0191090204, 9780191090202, google books (на английски)

[1]