Христос Прандунас
Христос Прандунас Χρήστος Πραντούνας | |
гръцки военен и революционер | |
Роден |
1873 г.
|
---|---|
Починал |
Христос Франгиску Прандунас или капитан Капсалис (на гръцки: Χρήστος Φραγκίσκου Πραντούνας, Καπετάν Καψάλης) е гръцки офицер и революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Христос Прандунас е роден през 1873 година в Лехена, Гърция, където баща му Франгискос е мирови съдия. Баща му е от Наксос, а майка му - от Месолонги, като е потомка на героя от Гръцката война за независимост Христос Капсалис.[1] Завършва гимназия в Кардица, където е преместен баща му. В 1891 година започва да учи в Медицинското училище в Атина. В 1892 година постъпва на служба в кавалерията, където служи десет години. В 1897 година участва в Гръцко-турската война като сержант от кавалерията, а на следващата година полага изпитите на Подофицерското училище. След три години обучение завършва като втори лейтенант (антипилархос), а по-късно завършва и Медицинското училище.[3]
В 1905 година Атинският македонски комитет чрез солунското гръцко консулство израща Прандунас в Маядаг като офталмолог. В голямото турско село Прандунас лекува безплатно и бързо печели доверието на местните първенци. Същевременно действа като агент на гръцкото четническо движение. През октомври 1905 година четата на Георгиос Какулидис попада в засада и е разбита, а Какулидис заловен. На негово място през ноември 1905 година за главен гръцки капитан в райно на Ениджевардарското езеро е назначен Прандунас. Четата му се състои от 18 души и сержанта от конницата Тамвакис и действа от езерото до Паяк. На 11 декември 1905 година обединените гръцки чети на Ставрос Ригас, Михаил Анагностакос и Христос Прандунас нападат българското екзархийско село Аларе, на брега на езерото. Българската милиция в селото оказва силна съпротива, а ситуацията за андартите се влошава с появата на редовна османска войска.[3] По инициатива на Прандунас гърците пробиват обръча като дават само трима убити и трима ранени.[4] Прандунас е ранен в боя.[5]
Според току-що пристигналия в района на езерото Панайотис Пападзанетеас през април 1906 година Прандунас получава задача да пресече пътя Енидже Вардар - Бер. Българска чета му прави засада на 21 април в местността Дълбина и Прандунас е убит.[4][6] Според офицера от солунското гръцко консулство Димитриос Какавос, отговарящ за връзките с райноа на Ениджевардарското езеро, обаче „покойният Капсалис, силно потиснат от пасивното чакане в Ениджевардарското езеро и искащ да покаже жизненост в действията си, започна офанзива срещу вражеска колиба. Ръководител на това предприятие и изправен на първата щурмова лодка Капсалис пръв привлича вражеския огън и веднага е убит, а другите мъже се оттеглят и така изоставят ценния си водач.“ Командването е поето от Стерьос Даутис.[4]
Пнадунас първоначално е погребан в Неохори, а по-късно останските му, за да не бъдат оскверени от българи, са преместени в малка църквичка край Гара Гида. След като района попада в Гърция след Балканските войни, останките му са пренесени в Атина. В 1929 година костите му са поставени в малка църква на 6-а военна болница. В Солун и Атина има кръстени на него улици. На Наксос, в центъра на Лехена и в Куфалово има негови бюстове.[7]
Гоно Йотов описва събитията около смъртта му и след това:
„ | ... гръцките сили в блатото получиха голям удар, когато български куршуми убиха един от най-чистите и най-войствени капитани - Капсалис Прадунас. Починалият Капсалис беше тръгнал да се връща в Гърция, но за негова зла съдба срещна на пътя си съединените чети на българите Лука и Апостол и така загина. Всички ние веднага тръгнахме на борба срещу противниците ни и в резултат убихме четирима комитаджии - 2 от Куфалово, 1 от Баровица и 1 от Корнишор. След смъртта на Капсалис шеф стана Матапас.[8] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 190. (на гръцки)
- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 112. (на гръцки)
- ↑ а б Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 191. (на гръцки)
- ↑ а б в Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 192. (на гръцки)
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 27 февруари 2013 г.[неработеща препратка]
- ↑ Πραντούνας Χρήστος от сайта pandektis.ekt.gr
- ↑ Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 193. (на гръцки)
- ↑ Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών, 2007, стр. 91.