Тонзилит

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Тонзилит се нарича възпалението на сливиците (тонзилите).

Тонзилите са органи на орофаринкса (гърлото). Това са лимфни органи в задната част на устата и горната част на гърлото, които са бариера, спираща патогенните микроорганизми на входа на организма.

Възпалителният процес е известен още като ангина, когато има остро възпаление основно на сливиците или като фарингит, когато възпалението засяга цялата лигавица на гърлото. Разграничаването на зоните на възпаление в орофаринкса често е трудно и затова термините ангина, фарингит, тонзилит често се възприемат като еквивалентни.

Тонзилитът и фарингитът са възпаления, най-често с инфекциозна етиология, причинени от бактерии или вируси. Сред най-честите вируси, причинители на ангина, са аденовирусите, грипният и парагрипният вирус, респираторносинцитиалният вирус и др. Известни бактериални причинители са бета-хемолитичните стрептококи от група А, характерна за деца над 3 години с пик между 5 и 15 години и рядка за възрастните, Streptococcus pyogenes, хемолитични стрептококи от други групи, гонококи и др.

При кърмачета и малки деца под 3 години ангините са най-често вирусни. Fusobacterium necrophorum, Borpelia vincenti и Treponema pallidum са бактериални видове, които са причинители на улцерозна и улцеро-некротична ангина. Агранулоцитозата при туморни и имунокомпрометирани заболявания води също до некротична ангина. Има много бактериални видове, които се откри��ат в натривките от гърлен секрет, като например Haemophilus influenzae, Moraxella catarrhalis, пневмококи, стафилококи и други, които са нормални обитатели в гърлото и не причиняват болестен процес.