Сугороку (настолна игра)

Sugoroku (雙六 or 双六; Сугороку^?) (буквално 'двойно шест') се отнася за два различни вида японска игра на дъска: ban-sugoroku (盤双六, 'сугороку на дъска'), която е подобна на западната табла и e-sugoroku (絵双六, 'сугороку с картинки'), която е наподобява западната змии и стълби.^[1]

Ban-sugoroku се играе подобно на табла (дори има същата начална позиция), със следните разлики:

• Чифтовете не са специални. Ако играч хвърли чифт, всеки зар се брои само по веднъж.
• Няма „изваждане“. Целта е всички войници да се преместят на последните шест места на дъската.
• Няма избиване.
• „Затварянето“, което формирането на основа от шест съседни точки с един или повече от противниковите войници на калъп, е автоматична победа.

Смята се, че играта е пренесена от Китай (където е била известна като Шуанглу) в Япония през VI век.

Известно е, че през вековете след въвеждането на играта в Япония тя на няколко пъти е обявявана за незаконна, най-вече през 689 и 754 година. Това е така, защото простата и основана на късмета природа на сугороку прави играта идеална за хазарт. Този вариант на играта и данни за играенето ѝ със залози непрекъснато се появяват до ранната Едо ера. По нейно време се появява нова и бърза хазартна игра, наречена Chō-han (丁 半;Чо-хан), която измества сугороку като хазартна игра.

Този вариант от семейството на таблата е изчезнал в Япония и повечето други страни, като модерната табла в западен стил (с избиване) привлича някои доста запалени играчи.

По-опростената сугороку с картинки, с правила подобни на змии и стълби, се появява още в края на 13 век и е популяренна поради евтината и сложна технология за печат на дървени блокчета датираща от периода Едо. Направени са хиляди вариации на дъски със снимки на религиозна, политическа, актьорска и дори възрастна тематика. В Мейджи и по-късните периоди тази разновидност на играта остава популярна и често се включва в списания предназначени за деца. Тъй като сугороку на дъска е остаряла игра, днес думата сугороку почти винаги означава варианта ѝ с картинки.

Излезли са много видеоигри, базирани на сугуроку, сред които: Kiteretsu Daihyakka: Chōjikū Sugoroku, Sugoroku Ginga Senki, Battle Hunter, Ganbare Goemon: Mononoke Sugoroku, Dokodemo Hamster 4: Doki Doki Sugoroku Daibouken!, Hello Kitty: Minna de Sugoroku, Gotouchi Hello Kitty Sugoroku Monogatari, Yu-Gi-Oh! Настолна Sugoroku, Семейно пиратско парти, Hidamari Sketch: Doko Demo Sugoroku x 365 и Игри с картинки: Pop-Up Pursuit.

Видеоиграта Воини Самураи 2 (английски: Samurai Warriors 2) включва мини-игра наречена сугороку, но тя много малко наподобява традиционния вариант на играта. Вместо това, тя по-скоро се играе като Itadaki Street, Wily & Right no RockBoard: That’s Paradise или като опростена версия на Монополи: играчите се редуват да обикалят около дъска, чиито квадраси са изобразени като различни територии на Япония. При попад��не на свободно място, играчът може да го закупи за определена сума пари. Ако някой играч попадне на място, което е притежание на друг, то той трябва или да плати такса на собственика, или да избере да го предизвика за контрол върху тази територия (използвайки основния геймплей на Воини Самураи 2 за специални игри с предизвикателства). На дъската има места обозначени със „Светилище“, които са приблизително аналогични на „Късмет“ и „Банка“ от Монополи.

Може да се каже, че серията Марио Парти е силно повлияна от сугороку, особено от версията ѝ с картинки.

• Harvard Journal of Asiatic Studies, Vol. 1, № 3/4. (Ноември 1936 г.), стр.   434.
• Monumenta Nipponica, Vol. 43, № 4. (Зима, 1988 г.), с.   468.

• Sugoroku Net

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sugoroku в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​