Направо към съдържанието

Стражица

Стражица
Панорамен изглед на града
Панорамен изглед на града
България
43.2253° с. ш. 25.9519° и. д.
Стражица
Област Велико Търново
43.2253° с. ш. 25.9519° и. д.
Стражица
Общи данни
Население5069 души[1] (15 март 2024 г.)
101 души/km²
Землище50,073 km²
Надм. височина98 m
Пощ. код5150
Тел. код06161
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ69633
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Стражица
Йордан Цонев
(Партия Нова България; 2021)
Адрес на общината
тел.: (06161) 43 43; 43 16
e-mail: obshtina@strazhitsa.egov.bg
Стражица в Общомедия
Тази статия е за града. За селото вижте Стражица (село).

Стра̀жица (до 1883 г. се казва Кадъкьой – селото със съдия / кадия от тур.) е град в Северна България, Великотърновска област, административен център на Община Стражица.

Стражица в миналото

По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 5069 души по настоящ адрес и 5452 души по постоянен адрес.

Градът се намира край Голяма река, на 30 км североизточно от Велико Търново. Има гара на железопътната линия София – Варна и шосейни връзки с градовете Горна Оряховица, Велико Търново и Попово.

В землището на града се среща орхидеята Пърчовка.

Благоприятните природо-климатични условия привличат и задържат хората по тези земи още от древността. На много места има останки от селища от праисторическо, тракийско, римско и ранновизантийско време. Повечето от средновековните селища са напуснати или унищожени при османското нашествие от края на ХІV век. Част от археологичните материали, открити случайно или при изкопни работи, са представени в Изложбената зала в града.

Има население от 4093 жители при преброяването през 1965 г.

На 29 август 1969 г. село Стражица става град.[2]

Земетресението от 1986 г.

[редактиране | редактиране на кода]

В новата история на град Стражица има дата, която разделя събитията „преди“ и „след“. Това е 7 декември 1986 г. - датата на разрушителното земетресение, което преобръща живота на жителите на града и околните села. В района на Стражица са причинени големи разрушения, като в трагедията загиват 2 души. Вследствие от земетресението са разрушени над 150 сгради.[3]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 4417 100,00
Българи 3637 82,34
Турци 314 7,10
Цигани 77 1,74
Други 23 0,52
Не се самоопределят 141 3,19
Неотговорили 225 5,09

Читалище „Развитие“

[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Развитие“ е основано на 14 октомври 1895. Първоначално се е помещавало в килийното училище. От 1939 година се помещава в собствена сграда.

  • Картинна галерия с над 807 живописни творби на художници от България, Гърция, Русия, Унгария, Германия и др. Картини – акварел, маслени бой и графика; автори: Михаил Стоянов, Екатерина Стоянова, проф. Светлин Русев, Димитър Казаков, Михалес Гарудис, Васил Стоилов, Никола Маринов, Стоян Венев, Бруно Наградски. Разрушена е от земетресението през 1986 г. и не функционира.
  • Стъклопластика и гоблени – 28: Катя Гецова
  • Суха игла, дърворезба, лито, гравирано дърво, офорт, смесена техника – 141: Мария Недкова, Иван Гонгалов.
  • Скулптура – 30: Ненко Ненков и Николай-Шмиргела.
  • Музейна сбирка, проследяваща историята на град Стражица от античността до наши дни.

Християнска религия, основно православие. Историческият православен храм „Рождество Богородично“ от 1842 г. е разрушен при земетресението през 1986 г., а новият храм със същото име е осветен през 2007 г. В града има и параклис в чест на Свети Василий Велики.[5] Стражица е част от Горнооряховска духовна околия на Великотърновска епархия на Българската православна църква.

През 2008 г. отваря врати новата протестантска църква „Сион“ в Стражица.

  • Средно училище „Ангел Каралийчев“. Първото училище е основано през 1834 година. През 1865 г. е основано взаимното училище от Сава Статев. Първата училищна постройка след Освобождението, отговаряща на условията за учебна работа била построена през 1892 г.
  • Професионална гимназия по транспорт „Васил Друмев“

Промишленост: месодобивна и месопреработваща, млекопреработваща промишленост, мелничарство, винарство.

Селско стопанство: зърнопроизводство, лозарство, зеленчукопроизводство, млечно животновъдство, птицевъдство, рибовъдство, пчеларство, дърводобив

Ангел Каралийчев

На Стражица е наречена улица в кварталите „Лев Толстой“ и „Надежда II“ в София (Карта).

  1. www.grao.bg
  2. Стражица празнува 45 години от обявяването си за град // www.dnesbg.com.
  3. Снимки от голямото земетресение, 1986 г. Изгубената България.com
  4. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  5. Българска патриаршия. Храмове във Великотърновска епархия // Епархии на БПЦ-БП. Посетен на 2024-03-10.