Стефан Бранкович

Стефан Бранкович
деспот на Смедеревското деспотство
Стефан Бранкович в Есфигменската грамота (1429)
Управление	от 19 януари 1458 до 21 март 1459 г.
Лични данни
Роден	1417 г. Белград
Починал	9 октомври 1476 г. (59 г.) замък Белградо ди Вармо
Погребан в	Купиново
Семейство
Династия	Бранкович
Баща	Георги Бранкович
Майка	Ирина Кантакузина
Брак	Ангелина Арианити Комнина
Потомци	Йован Бранкович, Георги Стефанович Бранкович, Ирена, Мария Бранкович
Стефан Бранкович в Общомедия

Стефан III Бранкович (на сръбски: Стефан Бранковић; Стефан Слепи, * ок. 1417 в Белград, † 9 октомври 1476 в замък Белградо ди Вармо, близо до Удине, погребан в Купиново) от династията Бранкович е деспот на Смедеревското деспотство от 19 януари 1458 до 21 март 1459 г. Той е известен и като Стефан Слепи. В Сръбската православна църква е почитан като Свети Стефан Слепи.

Той е син на деспот Георги Бранкович († 1456) и втората му съпруга Ирина Кантакузина († 1383), внучка на византийския император Йоан VI Кантакузин. По бащина линия е внук на деспот Вук Бранкович. Брат е на Гъргур Бранкович, Лазар Бранкович, на Мара Бранкович, съпруга на султан Мурад II, и на Катерина Бранкович, съпруга на граф Улрих II Целски.

През 1439 г. султан Мурад II превзема Смедерево, пленява и през 1441 г. ослепява Стефан и брат му Григор (Гъргур).^[1] Стефан въпреки това помага на баща си. Той става деспот след смъртта на по-малкия си брат Лазар Бранкович († 1458), който няма мъжки наследник. Заради наследствени конф��икти той бяга от моравските земи в кралство Унгария.

В края на 1459 г. Стефан решава да предприеме пътуване до Албания, където има роднини^[2], и там през 1460 г. се жени за Ангелина Арианити Комнина (1440 – 1520), шестата дъщеря на войводата от албанските територии Георги Арианит (Комнини) (1383 – 1462) от рода Арианити и на Мария Музака. Тя е сестра на Доника Кастриоти, от 21 април 1451 г. съпруга на Скендербег.^[3] Стефан и семейството му се установяват временно във владенията около Круя в днешните албански земи, а в началото на 1461 г. се местят на Апенинския полуостров с препоръката на Скендербег.^[4]

В Италия Стефан Бранкович умира в замъка Белград близо до Удине. Съпругата му Ангелина се връща след неговата смърт в Срем, пренасяйки неговите кости като мощи и през 1486 г. ги погребва в Купиново в специално построена за целта църква. Тя става монахиня в основания от нея женски Крушедолски манастир във Фрушка гора. Там е и погребана със сина им Йован Бранкович и е обявена за светица.

През 1460 г. Стефан Бранкович сключва брак с Ангелина Арианити Комнина (1440 – 1520), дъщеря на войводата Георги Арианит (Комнини) (1383 – 1462). Децата им носят в наследство титлата „деспот“:

• Йован Бранкович († 10 декември 1502) – сръбски деспот
• Георги Стефанович Бранкович (1461 – 18 януари 1516), сръбски деспот, по-късно станал архиепископ под името Максим
• Ирена († млада)
• Мария Бранкович (* 1466 в Охрид 1466, † 27 август 1495 в Казале), омъжва се на 8 юли 1485 г. в Инсбрук за Бонифаций III Палеолог (1426 – 1494), маркграф на Монферат (Палеолози)

• Medieval Lands-A prosopography of medieval European noble and royal families
• Fine, John V.A. (1994), The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest, The University of Michigan Press, ISBN 0-472-08260-4
• Miklošič, Franc (1858), Monumenta Serbica Spectantia Historiam Serbiae, Bosniae, Ragusii
• Schwennicke, Detlev (1878), Europäische Stammtafeln: Stammtafeln zur Geschichte der Europäischen Staaten, 3, p. 180